Решение № 320 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6350/2008 г.

ВКСIV гражданско отделение10.04.2009 г.докладчик Стоил Сотиров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.10.2007 г. по гр.д. № 3191/2006 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, II - Б въззивен състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 320 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6350/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3, ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. С процесуален представител на ищеца Д. В. Й. - град С., - адв. Х, против въззивно решение от 17.10.2007 г. по гр.д. № 3191/2006 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II-Б въззивен състав. Обстоятелствата по делото са следните: Д. В. Й. от град С. е предявил против Л. П. И. от град С. обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС. В исковата молба ищецът твърди, че ответницата са бивши съпрузи като преди брака е придобил движими вещи, подробно описани в исковата молба, които след брака са останали във владение на ответницата. Претендира ревандикация на вещите. С решение № 78/20.04.2006 г. по гр.д. № 5155/2005 г. Софийският районен съд, I ГК, 42 състав, е отхвърлил предявените искове. С решение от 17.10.2007 г. по гр.д. № 3191/2006 г., по въззивна жалба от ищеца Д. Й., Софийският градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че обективно съединените искове са неоснователни, тъй като намиращите се в семейното жилище процесни вещи представляват обикновена покъщнина за обслужване ежедневните нужди на обитателите му, поради което следва да се приложи правната норма на чл. 98 ЗС и същите следват жилището при предоставянето му за ползване от бившата му съпруга и родените от брака непълнолетни деца. Съдът е обосновал извода си и с разпоредбата на чл. 107, ал. 1 СК и грижата на законодателя да осигури нормални условия за живот на лицата, на които е предоставено семейното жилище. Освен това е прието, че по делото е доказано по несъмнен начин правото на собственост от процесните вещи само на хладилник "ЗИЛ", кухненски шкафове, абсорбер, радиокасетофон "К" и матраци, като от тях във владение на ответницата са само кухненските шкафове, т.е. само по отношение на тях е доказано, че са собственост на ищеца и са във владение на ответницата. С оглед изложеното по-горе обаче е прието, че са тях не се дължи ревандикация. Срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ищеца Д. Й. - адв. Д, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. Ответницата по касация Л. И., посредством процесуалния си представител - адв. С, е депозирала писмено становище по смисъла на чл. 218г ГПК /отм./. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писменото становище на ответницата по касация и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.) намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Софийския градски съд е правилно. Законосъобразни и обосновани са всички изложени във въззивното решение изводи на съда по предявените искове. Правилно е прието, че с оглед данните по делото не е доказано владението на процесните вещи от ответницата, с изключение на кухненските шкафове. Ищецът не е провел главно и пълно доказване на претенциите си по отношение на останалите вещи. Не е доказано по несъмнен начин основателността на претенциите. Правилно изводите са съобразени и с разпоредбите на чл. 107, ал. 1 СК. Законосъобразно са преценени показанията на разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка с оглед разпоредбата на чл. 136 ГПК (отм.), поради което съдът не им е дял вяра. По отношение на кухненските шкафове съдът намира, че същите се явяват подобрение в имота и не подлежат на ревандикация. Предвид изложеното изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба доводи. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.

Цитирани разпоредби

2