Решение № 8341 от 10.8.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Сис 2012 ЕООД, със седалище гр. Свети Влас, община Несебър, представлявано от управителя И. Иванов, подадено чрез процесуалния представител на дружеството адв. А. Иванова, за отмяна на влязло в сила определение 11890 от 20 декември 2022 год., постановено по адм. дело 11590/2022 год. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение 2069 от 08 ноември 2022 год., постановено по адм. дело 1140/2022 год. по описа на Административен съд Бургас. В искането се твърди, че са налице основания по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Навеждат се доводи за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение на делото. Като такива подателят на искането сочи писмо от 09 януари 2023 год. на главния архитект на община Несебър, схема от тръжната процедура за морския плаж, заверена и предоставена на 17 януари 2023 год., писмо от 18 януари 2023 год. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър град Бургас (СГКК гр. Бургас), ведно с протокол 8 от 02 ноември 2011 год., одобрен от изпълнителния директор на АГКК за създаване на специализирана карта и регистри на морски плаж Слънчев бряг юг и самата Специализирана карта от 2011 год. Твърди се, че тези нови писмени доказателства не са могли да бъдат известни на искателя към момента на постановяване на окончателния съдебен акт от Върховния административен съд, като с тях се установяват ясно границите на паркинг, който не е одобрен със схема за разполагане на преместваеми обекти, издадена от министъра на туризма. С представените нови доказателства се твърди, че паркингът попада извън активната част на морски плаж Слънчев бряг юг, поради което главният архитект на общината и министърът на туризма не са компетентни да одобряват схема по чл. 13, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) в частта й относно паркинга. По тези съображения се претендира отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. В проведено о.с.з. на 15 юни 2023 год., подателят на искането не се явява и не се представлява. Ответната страна министърът на туризма, в писмено възражение и постъпило становище, подадени чрез пълномощника му В. Велкова служител с юридическа правоспособност, намира искането за отмяна за неоснователно и моли да бъде отхвърлено. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди допустимостта на искането за отмяна и изложеното в него, намира същото за допустимо, като подадено от страна по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна се явява неоснователно по следните съображения: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилно постановени такива поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. В настоящето искане за отмяна се твърди, че са налице основания по чл. 239, т. 1 АПК, а именно, че когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, актът подлежи на отмяна. С влязлото в сила определение 11890 от 20 декември 2022 год., постановено по адм. дело 11590/2022 год. на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е оставено в сила определение 2069 от 08 ноември 2022 год., постановено по адм. дело 1140/2022 год. на Административен съд Бургас. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Сис 2012 ЕООД против отказ на министъра на туризма, да одобри схема за разполагане на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морски плаж Слънчев бряг юг в частта паркинг, обективиран в писмо изх. Т-26-00-53/05 май 2022 год. на министъра на туризма. С определение 2069 от 08 ноември 2022 год., постановено по адм. дело 1140/2022 год. на Административен съд Бургас, съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството като недопустима и на основание чл. 159, т. 1 АПК е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че оспореният отказ не представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 АПК, а междинен акт по чл. 21, ал. 5 АПК, който е постановен в производство по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК - за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове. Тричленният състав на Върховния административен съд в мотивите на определение 11890 от 20 декември 2022 год., постановено по адм. дело 11590/2022 год. е посочил, че в случая частичният отказ на министъра на туризма да одобри схемата е предхождащ и подготвителен акт, а крайният акт, с който административното производство по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК приключва, е актът на главния архитект на съответната община, който издава или отказва да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морския плаж. Именно последният подлежи на оспорване по съдебен ред. По тези съображения, с определението, чиято отмяна се иска в настоящето производство, Върховния административен съд е оставил в сила определение 2069 от 08 ноември 2022 год., постановено по адм. дело 1140/2022 год. на Административен съд Бургас. Представените пред настоящия петчленен съдебен състав доказателства не водят до различни изводи. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Във всички случаи, новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. В настоящия случай, искателят се позовава на писмо от 09 януари 2023 год. на главния архитект на община Несебър, с което се отговаря на запитване на процесуалния представител на страната от 23 ноември 2022 год., като с него разясняват процедурата по одобряване на схеми за поставяне на преместваеми обекти и правомощията на главния архитект в това производство. Искателят се позовава още и на схема от тръжната процедура за морския плаж, заверена и предоставена на 17 януари 2023 год., както и на писмо от 18 януари 2023 год. на началника на СГКК гр. Бургас, към която е приложен и протокол 8 от 02 ноември 2011 год., одобрен от изпълнителния директор на АГКК за създаване на специализирана карта и регистри на морски плаж Слънчев бряг юг, както и самата Специализирана карта от 2011 год. (графична част). Тези доказателства нямат характер на новооткрити, а на новосъздадени. Освен това с тях не са удостоверени факти или обстоятелства, които да са от съществено значение за изхода на делото. Те са създадени след постановяване на окончателното определение на Върховния административен съд по делото и са издадени в отговор на подадено от страната запитване. Позоваването на Специализираната карта и регистри на морски плаж Слънчев бряг юг от 2011 год. също не е новооткрито обстоятелство, което не е могло да бъде известно на страната, тъй като тази информация е публична и е общодостъпна на интернет страницата на АГКК (Специализирани карти и регистри | Агенция по геодезия, картография и кадастър (cadastre.bg). При всички положения, съгласно чл. 239, т. 1 АПК, новите обстоятелства или новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тази предпоставка в случая не е налице. Позоваването и представянето на нови доказателства при липсата на годен за обжалване административен акт не може да доведе до извод, различен от направения от съдебните състави за недопустимост на оспорването. Нито представените новосъздадени след приключване на делото пред Върховния административен съд писма, нито Специализираната карта и регистри на морски плаж Слънчев бряг юг от 2011 год., са обстоятелства от значение за изхода на делата пред Административен съд Бургас и Върховния административен съд, с оглед изначалната липса на подлежащ на оспорване административен акт. Съдът не е имал друга възможност освен да прецени жалбата като недопустима и да я остави без разглеждане, което е сторил. Освен това следва да се отбележи, че всичките си възражения, включително и с оглед представените в настоящето производство доказателства, дружеството може да упражни след издаване на завършващия производството административен акт от главния архитект на общината, при съдебната проверка на който ще се извърши и контрол за законосъобразност, включително и на частичния отказ на министъра на туризма да одобри процесната схема, като част от процедурата по издаване на крайния административен акт. Ето защо, настоящият петчленен състав приема, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК по отношение на влязлото в сила определение 11890 от 20 декември 2022 год., постановено по адм. дело 11590/2022 год. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение 2069 от 08 ноември 2022 год., постановено по адм. дело 1140/2022 год. на Административен съд Бургас. По изложените съображения искането за отмяна следва да се отхвърли, като на Министерство на туризма - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал административния акт (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да се присъдят 200,00 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия