Решение № 13846 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2014 г.

Решение № 13846 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 13.01.2014 г. по адм. дело № 10783/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е било отменено издаденото от този орган уведомително писмо № 02-260-6500/9552 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. в частта, в която на Пламен Иванов Камбуров е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ в размер на 4 099,81 лева и по Схемата за национални доплащания - в размер на 2 242,76 лева, и преписката е била изпратена за ново разглеждане в едномесечен срок. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата и се присъдят направените разноски заедно с юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В частта, в която преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново разглеждане, решението се обжалва и от Пламен Иванов Камбуров с оплакване за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поискана е отмяната на решението в обжалваната част и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени, като се отхвърли жалбата срещу административния акт. Върховният административен съд като провери допустимостта на жалбите и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Жалбата на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е подадена в законния 14-дневен срок за обжалване, от страна по делото, срещу неблагоприятно за нея решение, и е допустима. Жалбата на Пламен Иванов Камбуров е недопустима, тъй като липсва правен интерес от внасянето й. С решението е бил отменен засягащ правото на подпомагане на земеделския производител административен акт и преписката е била изпратена за ново разглеждане. Изпращането на преписката за ново разглеждане е правна последица от отмяната на оспорения административен акт в случаите, в които съдът не може да реши въпроса вместо административния орган, поради което съдебният акт в тази част не може да се възприеме като неблагоприятен за жалбоподателя. Административният съд е установил, че Пламен Иванов Камбуров подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2010 г. с уникален идентификационен номер УИН 26090610/55759 за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/, с приложени към него таблици на използваните парцели /данни за идентификация/ с посочени култури - мека пшеница, слънчоглед и памук. При извършените на заявлението административни проверки били установени площи, заявени от повече от един земеделски производител, за което Пламен Камбуров бил уведомен с писмо изх. № 4186/14.09.2010 г. С декларация от 28.09.2010 г. заявителят се отказал от площите, за които било установено застъпване в размер на 0,96 ха върху блокове 75085-42-11, и потвърдил искането си за подпомагане в размер на 0,49 ха върху блокове 75085-36-33, като е представил два договора за аренда и анекси към тях. На 09.02.2011 г. била извършена специализирана теренна проверка на заявени от земеделския производител блокове в землището на село Узунджово, за която бил съставен протокол. Със заявление № 02-6500/18425 от 30.03.2011 г. до Държавен фонд "Земеделие" и възражение № 94-2413/05.05.2011 г., до министъра на земеделието и храните жалбоподателят възразил срещу определянето на част от площите като недопустими за подпомагане. В отговор получил съобщение, че на възраженията му ще се отговори с уведомително писмо. С уведомително писмо № 02-260-6500/9552 от 02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" отказал финансово подпомагане по подаденото от Пламен Камбуров общо заявление поради несъответствия с изискванията за подпомагане по отношение на част от заявените парцели за сумата 4 099,81 лева по СЕПП и за сумата 2 242,76 лева за СНДП. Към уведомителното писмо се прилагали таблици, представляващи начина на формиране на общия размер на отказаната за подпомагане наддекларирана площ - по СЕПП - 7, 47 ха и по СНДП 7, 47 ха. Според заключението на изслушаното по делото вещо лице, извършените административна и теренна проверки констатирали пълно съвпадение между наблюдаваното състояние на физическите блокове съгласно теренната проверка и изготвената за район ортофотокарта. Общият размер от установената от административния орган недопустима площ по заявлението на жалбоподателя е: по СЕПП - 7,46 ха, и по СНДП - 7,46 ха. От правна страна административният съд приел, че оспореният административен акт е издаден при липса на мотиви, както и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Постановеният отказ се основава на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП не се подпомагат земеделски площи и парцели, които са с размери по - малки от определените по чл. 39, ал. 2 ЗПЗП, а по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - площи, които не се стопанисват. В тази връзка съдът отбелязал, че в уведомително писмо не са индивидуализирани площите, отказани за подпомагане по всяко от визираните основания. Същевременно в писмото не се излагали фактическите обстоятелства за отказа. От приетите по делото доказателства, включително и от изслушаната съдебно-техническа експертиза, не било изяснено защо една част от физическите блокове са определени за недопустими по причина, че не са стопанисвани от земеделския производител. Отделно от това, съдът обосновал, че не кредитира експертното заключение, тъй като не било допустимо то да служи за установяване на фактическите съображения на органа. В решението е посочено, че по делото не е било доказано и наличието на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП, а също и основанията по Схемите за национални доплащания на площ - чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Съдът констатирал и противоречие на акта с чл. 58 от Регламент (EO) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. Съгласно тази разпоредба, намаленията и отказването на помощи, свързани с площи, се преценява по отношение на площи, заявени с една и съща група култури и само за съответната група култури, което означава, че за недопустимите площи, които са заявени от производителя с код 111010 ( мека пшеница), процентът на наддеклариране следва да бъде изчисляван само спрямо други площи, заявени в групата на зърнени култури, но не и спрямо тези с памук (код 123010) и слънчоглед (код 122010) от технически култури. Административният акт бил незаконосъобразен и поради, че след като били установени нередности, не били назначени нови проверки и от заявителя не е било поискано представянето на допълнителни доказателства. С тези мотиви административният съд отменил уведомителното писмо в оспорената част и изпратил преписката на органа за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд законосъобразно е приел, че актът, съдържащ се в уведомителното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не отговаря на изискванията за форма, тъй като не са изложени мотиви относно всички обстоятелства, които характеризират отпускането на финансово подпомагане по заявлението на Пламен Камбуров. Както вярно е отбелязано в първоинстанционното решение, липсващите съображения на органа не могат да бъдат изяснявани със събирането на доказателства в хода на съдебното производство. Затова не може да се приеме, че като не е обсъдил експертното заключение, съдът е нарушил съдопроизводствените правила. При положение, че изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не е изложил съществени мотиви за взетото решение в частта относно постановения отказ за подпомагане, не е било необходимо да се обсъждат събраните по делото доказателства. Констатираното нарушение само по себе си обосновава отмяната на акта, тъй като съдът е възпрепятстван да извърши проверка на законосъобразността на констатациите на административния орган. При наличието на повече от едно основание за отказ, органът е длъжен да свърже всяко едно от основанията със съответните земеделски земи и да изложи конкретни фактически обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и направените правни изводи. Таблицата в уведомителното писмо може само да допълва, но не и да замества съображенията на административния орган. При отсъствието на изразени чрез ясен писмен текст мотиви, не може да се установи кои от площите са приети като недопустими за подпомагане поради това, че не отговарят на условията за допустимост и кои - защото е установено застъпване. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод и по отношение на допуснатото от органа процесуално нарушение, свързано с неизясняването на спорните обстоятелства. Съгласно чл. 73 от Регламент (EO) № 1122/2009 намаленията и изключванията, предвидени в глава I и II, не се прилагат, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е сбъркал. Това означава, че административният орган е длъжен да даде възможност на земеделския производител за обяснения и възражения, както и за представянето на необходимите доказателства, преди да приключи административното производство, което не е било направено. С оглед отсъствието на поддържаните отменителни основания, касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лева. Възражението на касационния жалбоподател е неоснователно тъй като възнаграждението не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд