Решение № 313 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12153/2010 г.

Решение № 313 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12153/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Христофоров Кирилов от гр. Плевен - чрез процесуалния му представител адв. Валентин Иванов, срещу решение № 9828 от 14.07.2010 г., постановено по административно дело № 3889 от 2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. Развити са доводи за неправилност на съдебния акт, иска се отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Силвия Илиева, в писмено становище релевира доводи за правилност на атакуваното съдебно решение и неоснователност на подадената срещу него касационна жалба, поради което моли последното да се остави в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - петчленен състав на II колегия, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд - седмо отделение, по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е оспореното от Димитър Христофоров Кирилов - съдия с ранг "съдия окръжен съд" в Районния съд - Плевен, решение № 58 по протокол № 9 от 04.03.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години" на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обосновал извод, че е осъществен съставът на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (в редакцията му в ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 04.05.2009 г.), мотивирали Висшия съдебен съвет да приеме решение за наложеното дисциплинарно наказание. При извършената съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 съдът е констатирал, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по чл. 310-320 ЗСВ и съответства на целта на закона, а именно - да се осигури функционирането на съдебната власт въз основа на принципите, прогласени в Конституцията и в глава първа от ЗСВ, включително принципите за откритост, достъпност и прозрачност на действията на органите на съдебната власт (чл. 5, ал. 2 ЗСВ). Като е възприел изцяло фактическите обстоятелства, установени с решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 78 от 2009 г., чиито мотиви се считат инкорпорирани в решението на кадровия орган, съдът е приел, че наложеното на Димитър Христофоров Кирилов дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ е адекватно на характера и тежестта на дисциплинарното нарушение. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че осъществените телефонни контакти между съдия Димитър Христофоров Кирилов и лицето Красимир Георгиев съставлявали действия, които водели до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометирали честта му в обществото, с което се нарушало правилото на т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ - одобрен с решение № 21 на ВСС по протокол от 20.05.2009 г.). Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с основателните искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. По безспорен начин е установено, че с поведението си касаторът е нарушил разпоредбата на т. 5.6 от КЕПБМ, която го задължава като магистрат да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и в обществото. С тях същият е накърнил авторитета и на съдебната власт като стожер и гарант на морала в държавата, поради което се явява нарушител по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ (в действащата от 04.05.2009 г. редакция), за което му е наложено наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 4 от същия закон. В касационната жалба се твърди, че Висшият съдебен съвет е нарушил правото му на защита, като му е вменил извършване на нарушения, без да му даде възможност да се защити по тези обвинения. Видно от предложението за образуване на дисциплинарно производство, в него се твърдят извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и уронване престижа на съдебната власт. Това включва нарушение и на т. 5.9 и 5.6. Следователно нарушенията, за които на Кирилов е наложено дисциплинарното наказание, са предявени и той е могъл да организира своята защита. Фактът, че ВСС е приел и нарушение на чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България, не води до нарушаване на правото му защита, защото по своето съдържание тези норми са идентични с нормите на кодекса. Оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно непосочване на чл. 5.6 от посочения по-горе кодекс също е било неоснователно, както правилно е приел тричленният състав. От значение за очертаването на дисциплинарните нарушения като предмет на образуваното дисциплинарно производство са фактическите основания, посочени в предложението, от които става ясно, че са наведени на касатора извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ, които са установени безспорно в хода на производството. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи, че е незаконосъобразен изводът на съда относно действието на КЕПБМ и наложеното наказание било за нарушаване на актове, които нямали силата на нормативен акт, не били обнародвани, не били задължителни и не действали към датата на извършването на твърдените нарушения. Първо, това твърдение не съответства на закона, и второ - означава, че правилата на професионалната етика, съставени от самите магистрати и приети от кадровия орган на съдебната власт, са правила без каквато и да било обвързваща магистрата сила. Нарушаването на правилата на професионалната етика, което по своята същност означава и извършване на действия, накърняващи престижа на съдебната власт, е конституционно основание за освобождаване от длъжност - чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията. Както правилно е приел тричленният състав, етичните правила не са и няма как да бъдат правни норми, поради което твърденията за необходимостта от тяхното обнародване са неотносими. Законодателят обаче е приел, че неспазването им е юридически факт, който е основание за прекратяване на съществуващи правоотношения. В разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ неспазването им изрично е предвидено като дисциплинарно нарушение. Висшият съдебен съвет е посочил и нарушение на чл. 5, ал. 5 от действалите към датата на осъществяване на деянията Правила за професионална етика на съдиите. Моралните правила за поведение, писани или неписани, са обективно съществуваща действителност във всяко общество и щом законодателят е приел, че нарушаването им е правопораждащ юридически факт, то релевантното е да се установи налице ли е такова нарушение. Касаторът алтернативно навежда довод, че дори и да се приеме, че не е нужно обнародване на КЕПБМ, то пак не следва, че е нарушил кодекса, тъй като същият бил сведен до знанието му на 02.06.2009 г., а последният разговор между него и Красимир Георгиев бил проведен на 25.05.2009 г.. Както обосновано е приел тричленният състав, тези доводи са неоснователни. КЕПБМ съдържа етични норми, които са известни и обвързващи за жалбоподателя по силата на принадлежността му към органите на съдебната власт. Нормите на КЕПБМ имат задължителен характер като специфични морални норми на работещите в съдебната институция магистрати, а не като нормативен юридически акт. Касаторът не може да се позовава на непубликуване и незнание на морална норма. В случая т. 5.6 от кодекса, респективно чл. 5, ал. 5 от правилата, има за предмет честта на магистрата като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това изискват от магистрата въздържане от действия, които могат да компрометират тази ценност. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на изводите на съда по направеното от касатора възражение за необходимостта от самоотвеждане на членове на ВСС. Както правилно е приел тричленният състав, няма законови основания за отвод на вносителите на предложението и на дисциплинарния състав. Членовете на ВСС, направили предложението и участвали в дисциплинарния състав, са осъществявали законовите си правомощия по чл. 312, ал. 1, т. 4 и чл. 316, ал. 3 от ЗСВ. Законодателят не е предвидил, че когато изпълняват тази си компетентност, членовете на ВСС нямат право да участват в колективния орган при вземане на решение, т. е. трябва да се отведат. Член 10, ал. 2 АПК действително предвижда задължение за отвод, но ЗСВ е специален и при прецизната законодателна уредба досежно начина на вземане на решенията на съвета и изричната норма на чл. 35 от ЗСВ, която предвижда хипотезите на неучастие в гласуването на чл. на ВСС, няма основание да се твърди, че е налице нарушение поради неотвеждане. Законодателят не случайно е посочил изрично основанията за отвод. В противен случай, ако се приеме твърдението на касатора, би се стигнало до хипотези, когато колективният орган няма да може да формира състав, за да постанови акта си, т. е. няма да има кой да осъществява съответната държавна функция. Неоснователни са и доводите, че в решението на съда и на дисциплинарния орган не били изложени никакви факти за извършени от касатора виновни действия, които да накърняват престижа на съдебната власт, и липсвала мотивираност на решението на ВСС. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените мотиви от тричленния състав и тези към решението на ВСС, поради което не се налага преповтарянето им. Наличието на продължително контактуване на касатора с лицето Красимир Георгиев чрез многобройни телефонни разговори - изходящи и входящи, сочи на лични негови контакти с лицето Георгиев. Касационният жалбоподател не е опровергал извода, че проведените разговори с посоченото лице са във връзка с неправомерно лобиране, доказващо извършеното дисциплинарно нарушение, и не е ангажирал доказателства, от които да се направи обоснован, житейски приемлив извод за предмета на тази връзка. Тези необясними от житейска гледна точка действия на Кирилов, съотнесени към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на осъществени контакти със същото лице и от други магистрати - кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, правят обоснован извода на ВСС за извършени от касатора действия, нарушаващи правилата на професионалната етика, и по-конкретно на изискването за въздържане от действия, компрометиращи честта му в професията и в обществото. Като е приел, че в своята съвкупност всички тези обективни факти създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непристойност и неправилност на поведението на магистрата, което накърнява неговата чест в професията и в обществото, тричленният състав е извел законосъобразен извод, че предвидените в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ предпоставки са налице, което прави извода на ВСС за осъществяване на нарушението съобразен с материалния закон. Относно оплакванията за липса на мотивираност на решението на ВСС, с което касаторът е санкциониран дисциплинарно, мотивите за налагане на наказанието може да се съдържат в съпътстващата документация по дисциплинарната преписка, като по определение от чл. 320, ал. 4 от ЗСВ за мотиви на решението на ВСС се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав и изказаните от членовете на ВСС съображения. В решение № 10-00-020 от 01.03.2010 г. на дисциплинарния състав (стр. 6-9), разгледал образуваното срещу касатора дисциплинарно дело № 78 от 2009 г., се съдържат подробни фактически и правни обстоятелства, въз основа на които е прието да се предложи на ВСС да му се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Установените факти не са били опровергани с допустими процесуални способи и правилно са кредитирани от съда при преценката за законосъобразност на обжалваното решение на ВСС. Тричленният състав правилно е посочил, че при определяне на вида дисциплинарно наказание кадровият орган е съобразил критериите по чл. 309 от ЗСВ и в рамките на притежаваната дискреционна власт му е наложил дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ - "понижаване в ранг за срок от две години". При точен и коректен анализ на доказателствения материал съдът правилно и обосновано е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Предвид изложеното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Висшия съдебен съвет в размер на 150 лв., определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия,