Решение № 5642 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2016 г.

Решение № 5642 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. Н., с ЕТ "Н. - К. Н.", ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: О. Р., О. Ц., с. Ц., ул. "Г. Д." №..., подадена чрез пълномощник - адвокат Д. П. - Топалова. Оспорва се Решение № 1105/18.05.2016 г., постановено по административно дело № 222/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на К. Н. Н., с ЕТ "Н. - К. Н." против Ревизионен акт № Р-03001815000253-091-001/07.10.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 591/22.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., с който са му определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 1 223,23 лева и лихви в размер на 779,32 лева и по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10.2009 г. в общ размер на 6 771,23 лева и лихви в размер на 4 519,60 лева. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че не е изяснена фактическата обстановка, тъй като възприетата от съда не била в съответствие със събраните доказателства, както и не била разпределена правилно доказателствената тежест. Оспорват се правните изводи, възприети от съдебния състав, като противоречащи на материалния закон и на съдебната практика. По изложени в жалбата доводи, се иска отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Ответната страна, Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. В. чрез депозирано по делото писмено становище, изготвено от главен юрисконсулт Г. Е. оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, издаден след проведена ревизия по особен ред на чл. 122 ДОПК, след констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - данни за укрити приходи и воденето счетоводство не дава възможност за обективно установяване на основата за данъчно облагане. Приходните органи са установили, че ревизираното лице не е осчетоводил издадени спрямо него фактури от "М. К. е. К." ЕООД и от "М. 2000" ЕООД за доставка на стоки и услуги, както и е съставило протоколи за брак, които не са осчетоводени надлежно, не съдържат изискуемите реквизити и към тях не са приложени съответните документи. Направен е извод за наличие на укрити приходи, реализирани от облагаеми сделки, осъществени от търговеца, за които се дължат данъци. Определена е данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 4 ДОПК, взети са предвид декларираните доходи от лицето и укритите приходи, формирани от брак, от неотчетени фактури и от наем, след което са установени задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. Въз основа на същите констатирани обстоятелства е определен облагаем оборот по месеци, след което е установено, че към 31.08.2008 г. ревизираното лице е достигнало облагаем оборот над 50 000 лева за задължителна регистрация по ЗДДС, тоест е било длъжно в 14-дневен срок да подадена заявление за това. Към 31.10.2009 г. този оборот е паднал под законоустановения минимум, поради което за периода от м. 12.2008 г. до м. 10.2009 г. в тежест на лицето са установени и задължения по ЗДДС. Административен съд - В. е отхвърлил жалбата, след като е достигнал до извода за обоснованост и законосъобразност на ревизионния акт. Не се установиха допуснати от съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. Проведени са две открити съдебни заседания, на които са приети относимите по спора доказателства. С изрично съдебно разпореждане е разпределена доказателствената тежест между страните, при спазване на приложимите разпоредби, а именно: с оглед характера на проведеното ревизионно производство на ответника е указано, че следва да установи наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, а в тежест на жалбоподателя е било да опровергае констатациите, посочени в ревизионния акт. Съдебното решение е мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от жалбоподателя доводи. Оспореното решение е постановено при правилна преценка на събраните доказателства и установените с тях факти, като правилно са приети за доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, наложили провеждането на ревизията по особения ред. Първият спорен момент касае преценката за това налице са ли реални доставки на стоки по фактурите, издадени от "М. К. е. К. Б." ЕООД, които на са били осчетоводени от ревизираното лице. Приходните органи са отделили фактурите, издадени на физическото лице и касаещи стоки, използвани за лични нужди, а по останалите фактури е прието, че са налице реално доставени стоки, които в последствие са реализирани от търговеца. Обстоятелството, че част от спорните доставки са реализирани с клиентска карта, издадена на физическото лице К. Н., правилно е преценено като неотносимо, тъй като са закупувани стоки, които обичайно едноличният търговец е предлагал в стопанисваните от него обекти - магазин и кафе - аперитив. Относно фактурите, издадени от този доставчик, следва да се отбележи спецификата, с която се характеризират, с оглед издадените клиентски карти и Общите условия за покупка в магазините на Метро, които клиентът е приел. По делото е представено писмо от "М. К. е. К. Б." ЕООД, съгласно което на търговците се издава клиентска карта, с която приносителят й закупува стоки на самообслужване, като отношенията между Метро и клиентите са регламентирани от Общи условия. Съгласно тези условия фактическото предаване на стоките по фактурите е станало на датата на извършване на съответната продажба, на приносителя на клиентската карта на търговеца, който с плащането на фактурираната стойност е потвърдил получаването на стоките. Тоест независимо, че фактурите, издадени от Метро не са подписани от представител на ревизираното лице, то същото като притежател на клиентска карта се е съгласило с Общите условия за пазаруване във веригата, респективно се счита за доказано, че е получило стоките на датата, на която същите са били закупени посредством неговата карта. Правилно съдът не е кредитирал събраните в ревизионното производство обяснения от 27 лица, за които жалбоподателят е твърдял, че са закупували стоки от Метро с клиентската му карта, тъй като тези обяснения са твърде общи и не съдържат конкретна информация за вида, количеството, стойността на закупените стоки, както и периодите, когато е осъществено това. Установени са и неотчетените приходи от наем на помещение, предоставено за ползване на "М. 2000" ЕООД, като за 2008 г. дружеството е заплатило на ревизираното лице 1 500 лева, а през 2009 г. - 1 000 лева. Според приетото по делото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза, в счетоводството на "М. 2000" ЕООД са осчетоводени първични счетоводни документи, които са отразени в счетоводните регистри като разходи в посочения размер за външни услуги и като платен наем на жалбоподателя. Независимо, че по делото не са представени фактурите, отразените в ревизионния акт обстоятелства в тази насока, не са били опровергани от страна на жалбоподателя, поради което се ползват с презумпцията за вярност по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Относно представените протоколи за брак, настоящата съдебна инстанция споделя изводите, възприети от първоинстанционния съд, за това, че същите не обективират реалното състояние на описаните в тях стоки. В протоколите липсват данни за единичните цени на бракуваните стоки, не е посочена партидата на стоките, кога са закупени, не е отразена информация за датата на производство и срокът на годност на стоките, въпреки, че за преобладаващата част от стоките като причина за бракуването им е посочена "изтекъл срок на годност". Към самите протоколи не са приложени каквито и да е документи, удостоверяващи основанието за брак. При липсата на нормативен акт, указващ кога и при какви условия се бракуват стоките, е следвало търговецът да разполага с утвърден фирмен стандарт, уреждащ тези въпроси, какъвто липсва в случая. В съставените протоколи дори не е посочено в кой търговски обект са намерени стоките, подлежащи на брак, при условие, че ревизираното лице е стопанисвало няколко обекта. Не са представени и доказателства, установяващи времето и начина на унищожаване на стоките. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и редуцирано на основание чл. 9, ал. 3 от същата наредба, следва да е в размер на 696,60 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение