Решение № 13644 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5303/2024 г.
ВАСШесто отделение16.12.2024 г.докладчик т Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 903 / 14.03.2024 г. по адм. дело 660/2023 г. на Административен съд Велико Търново в частта му, с която е отменено решение 1012-04-65#13/04.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-04-01405340/08.08.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ досежно разпореденото на Интерсофтконсулт-ТН ЕООД, гр. Велико Търново заличаване на данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО за лицата Е. М. П. за периода 09.12.2021 г. до 31.12.2021 г. и за П. Р. И. за периода от 29.12.2022 г. до 30.01.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Велико Търново против решение 903 / 14.03.2024 г. по адм. дело 660/2023 г. на Административен съд Велико Търново в частта му, с която е отменено решение 1012-04-65#13/04.10.2023 г., издадено от касатора и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-04-01405340/08.08.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ досежно разпореденото на Интерсофтконсулт-ТН ЕООД, гр. Велико Търново заличаване на данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО за лицата Е. М. П. за периода 09.12.2021 г. до 31.12.2021 г. и за П. Р. И. за периода от 29.12.2022 г. до 30.01.2023 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Интерсофтконсулт-ТН ЕООД, гр. Велико Търново не изразява становище. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че със задължителни предписания ЗД-1-04-01405340/08.08.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ Велико Търново на Интерсофтконсулт-ТН ЕООД, гр. Велико Търново, в качеството му на осигурител е наредено да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО за Е. М. П. за периода 09.12.2021 г. до 31.12.2021 г. и за П. Р. И. за периода от 29.12.2022 г. до 30.01.2023 г.. Предписанията в тази им част са потвърдени с решение 1012-04-65#13/04.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново. Разпореденото заличаване на данни е мотивирано с липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност, вкл. за реализирани приходи, обуславящи изплащането на трудови възнаграждения, за които е подавана информация от дружеството-осигурител в Регистъра на осигурените лица. Събраните по делото доказателства и обясненията на страните по трудовите правоотношения установяват обратното, че наетите Е. М. П. и П. Р. И. са извършвали трудова дейност за процесните периоди, първият в [населено място], а вторият в гр. Златарица. Не са оспорени първичните счетоводни документи, установяващи разплащанията във връзка с нея. Налице са и приемо-предавателни протоколи между Интерсофтконсулт-ТН ЕООД, гр. Велико Търново и неговите контрахенти във връзка с изпълнените договори по изграждане и монтаж на системи за видеонаблюдение, оспорени от органите на НОИ досежно автентичността им, респ. датата им на съставяне. Приходите от процесната дейност са декларирани с ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2022 г. от дружеството-осигурител. Обосновано административният съд е приел, че ирелевантно за спора е, че не са съставяни пътни листи или пътни книжа за пътуване със служебен автомобил, отбелязвайки че Интерсофтконсулт-ТН ЕООД, гр. Велико Търново не притежава такъв. Пред касационната инстанция касаторът е направил искания за приобщаване на доказателства във връзка с предмета на оспорване в първоинстанционното производство, включително и такива находящи се в трето неучастващо по спора лице. Отчитайки, че същите не са във връзка с предмета на оспорване пред касационната инстанция, а именно първоинстанционното съдебно решение, те се явяват неотносими и недопустими, поради забраната за нови фактически установявания (чл.220 АПК). Нещо повече административният съд се е произнесъл по искането по чл. 190 ГПК (отхвърляйки го), а във връзка с останалите оспорени писмени доказателства е разпоредил приобщаването им в оригинал по делото в каквато насока е било и искането на административния орган. Изясняването на всички факти и обстоятелства е изисквало от органите на НОИ конституирането на осигурените лица в административното производство и осигуряването на възможност за приобщаване на техните документи, удостоверяващи процесния трудов, респ. осигурителен стаж. Съгласно §1, т.3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съществен елемент за възникването на осигуряването е реалното осъществяване на дейността по престиране на труда. Обосновано съдът е приел, че в хода на процеса са установени относимите факти за възникване и последващо прекратяване на осигуряването, обосновали за процесните периоди съществуването на осигурително правоотношение. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл.172, ал.2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение