Решение № 11640 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14410/2014 г.

Решение № 11640 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14410/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Гошо Колев Георгиев от с. Тополяне, община Раднево, срещу решение № 129 от 14.07.2014 г. по адм. дело № 316/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което жалбата срещу решението на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, да бъде уважена. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 129 от 14.07.2014 г. по адм. дело № 316/2013 г. Административният съд - гр. Стара Загора, III състав, е отхвърлил жалбата на Гошо Колев Георгиев от с. Тополяне, община Раднево, срещу решение № 72 от 17.06.2013 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 233-00-355-29 от 11.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора. Съдебното решение - предмет на касационен контрол, не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело не е било спорно, че към момента на подаването на заявление вх. № 233-00-335 от 30.11.2011 г. за парично отпускане на обезщетение за безработица Гошо Колев Георгиев е бил общински съветник в община Раднево и мандатът му не е бил прекратен. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че след отмяната на решение № 102 от 26.07.2012 г. на директора Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, и обявяването на нищожността на разпореждания № 233-00-355-26 и 233-00-355-27 от 11.06.2012 г. с влязлото в сила решение № 252 от 12.12.2012 г. по адм. дело № 340/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, са били издадени две нови разпореждания, едно от които е разпореждане № 233-00-355-29 от 11.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, което е потвърдено с процесното решение № 72 от 17.06.2013 г. на директора Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора. Освен това с решение № 183 от 18.10.2013 г. по адм. дело № 315/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, оставено в сила решение № 4679 от 7.04.2014 г. по адм. дело № 16067/2013 г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение, жалбата на Гошо Колев Георгиев срещу решение № 71 от 17.06.2013 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 233-00-355-28 от 11.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, е отхвърлена. Това означава, че последните цитирани решение на директора на ТП на НОИ и разпореждане не са подлежали на коментар по делото. Всички тези факти и обстоятелства правилно са съобразени от първоинстанционния съд, който не е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение. В защитната си теза Георгиев не съобразява, че така издадените нови административни актове подлежат на самостоятелна преценка при последващия съдебен контрол с оглед действащата към момента на издаването им нормативна уредба. В тази връзка правно ирелевантни са доводите относно пороците на предходните разпореждания. Във връзка с процесното разпореждане № 233-00-355-29 от 11.04.2013 г. и ново оплакване за нищожност правилно съдът е съобразил, че това разпореждане е издадено от началника на сектор "ПОБГВ" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, на когото е възложено да изпълнява функциите на ръководител на осигуряването за безработица с оглед делегираните му със заповед № 471 от 6.07.2012 г. на ръководителя на Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, правомощия по чл. 54ж, ал. 1 КСО. Изводите на съда, че такава делегация отговаря на закона и че разпореждането е издадено от материално компетентен орган, са законосъобразни. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С процесното разпореждане на Георгиев е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица с мотиви, че към датата на подаването на заявлението лицето упражнява трудова дейност на изборна длъжност, за която подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Разпореждане № 233-00-355-29 от 11.04.2013 г. е издадено от Галя Карастоянова - началник на сектор "ПОБГВ" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, "за" ръководител на осигуряването за безработица при Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, на която със заповед № 471 от 6.07.2012 г. на ръководителя на Териториалното поделение на НОИ - гр. Стара Загора, е възложено да отпуска, изменя, отказва, спира, прекратява, възобновява и възстановява паричните обезщетения за безработица. Следователно налице е хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 КСО "или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт". По първоначалното дело е било установено, че Гошо Колев Георгиев е бил общински съветник в община Раднево и към датата на подаването на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица - 30.11.2011 г., мандатът му не е прекратен. § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта определя безработния като лице, регистрирано в дирекция "Бюро по труда", което не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекция "Бюро по труда". Георгиев очевидно не е такова лице. Текстът на чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО (изм. и доп., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) изисква за възникване на право на парично обезщетение лицата да не упражняват трудова дейност по чл. 4 от кодекса. Със същото съдържание е цитираната норма и към момента на издаването на процесното разпореждане (ред., в сила от 1.01.2013 г.). Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7. По отношение на възнаграждението на общинските съветници правилно съдът е отбелязал, че то се дължи по силата на чл. 34, ал. 1 ЗМСМА. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,