Решение № 15137 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2018 г.

Решение № 15137 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР – Стара Загора срещу решение № 228/14.09.2017 година на Административен съд гр. Стара Загора по адм. д. № 340/2017 г., с което съдът е отменил по жалба на С. Желева и Ж. Желев негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17 – 1228 – 000746/18.06.2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва извода на съда, че ПАМ по чл. 171, т. 2а може да се допусне само по отношение на едноличните собственици на моторни превозни средства, но не и при положение, че автомобилът, с който е извършено нарушението е съсобствен. Сочи, че ако се приеме този извод, това поставя гражданите в неравнопоставено положение. ПАМ била наложена от компетентен орган при условията на обвързана компетентност. В случая не се касаело до лична административнонаказателна отговорност, а да налагане на ПАМ спрямо нормативно определени лица и при нормативно определени хипотези, които в случая били налице. Отношенията между съсобствениците се решавали по гражданскоправен ред. Ако чрез поведението си единият собственик е попречил на другия да упражнява фактическа власт върху вещта и го е лишил от възможност да управлява автомобила, лишеният от тези права съсобственик има възможност да се защити по гражданскоправен ред срещу причинилия му вреда съсобственик. Това не лишавало мярката обаче от предвидената от закона цел. Ответниците по касационната жалба, С. Желева и Ж. Желев чрез адв. Славов оспорват жалбата. Релевират съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът релевира общи възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Предвид факта, че касационната инстанция извършва контрол за правилност на обжалваното решение служебно само на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, направените общи възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд град Стара Загора е образувано по жалба на С. Желева и Ж. Желев срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17 – 1228 – 000746/18.06.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдът е установил съответстваща им фактическа обстановка, която не се спори между страните: На 18.06.2017 г. около 18. 00 ч. в [населено място], Ж. Желев е управлявал собствения си лек автомобил, марка "Тойота", модел "Рав 4", с рег. [рег. номер на МПС] под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта 0. 94 промила, установена с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7410 – 0150. Пробата е показана и видяна от водача, на когото е издаден талон за медицинско изследване. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че деянието осъществява състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, за което на собственика /в случая и водач на автомобила/ е наложена процесната принудителна административна мярка /ПАМ/. Правно основание за налагане на мярката е разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП / в редакция към 26.01.2017 година/. Същата се състои в прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство /ППС/ за срок от 6 месеца. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че ПАМ е наложена с валиден писмен акт на компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването й. Заповедта съдържа фактически и правни основания за налагането на ПАМ. Касационният състав обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като е разширен предметния й обхват и се засягат права на трети лица - съсобственици. Видно от текста на заповедта, наложената ПАМ е с правно основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата, представляваща "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от шест месеца. Видно от текста на нормата, мярката се налага срещу собственика на автомобила, чиято регистрация се прекратява. В действителност, видно от Договора за покупко-продажба на МПС – л. 7 по делото, собствеността върху автомобила е придобита от Желев на 31.12.2014 година, като по това време същият е бил в граждански брак с лицето С. Желева – жалбоподател по делото. Желева като неизвършител на деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, в действителност, както е приел първоинстанционният съд, не е взела участие в административното производство. Но доколкото наложената със заповедта мярка рефлектира върху правната сфера на собственика на автомобила, същият съсобственик има право на жалба срещу заповедта за налагане на ПАМ. Правото на собственост върху една вещ включва правомощията на собственика да владее, да ползва същата и да се разпорежда с нея. Чрез прекратяването на регистрацията на автомобила, съсобственикът се лишава от правомощието му да ползва същия. Засягане в правната сфера настъпва именно по силата на тази заповед, поради което и Желева има правен интерес да я обжалва. Неправилен е обаче изводът на първоинстанционния съд в насока, че заповедта е материално назаконосъобразна, тъй като се разширява предметният обхват на нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и чрез прилагането й незаконосъобразно се засягат права на трети лица. Адресат на заповедта с правно основание чл. 171, т. 2а ЗДвП е собственикът на автомобила. В конкретната хипотеза като собственик на процесния автомобил в регистрите на КАТ е вписано лицето Желев, което е и извършител на деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, за което се налага мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Фактът, че Желев е в съпружески отношения с г-жа Желева и автомобилът е закупен по време на брака им не се отразява върху законосъобразността за наложената ПАМ. Целта на акта за налагане на ПАМ на водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда е прекратяване на регистрацията на собственика /водач и собственик са едно лице в случая/, като тази цел е постигната. Продължителността на срока на мярката е определена от органа на минимум. Касационната инстанция споделя изводите на касатора, че в случая засягането на правата на собственика е законодателно решение, което не се интересува от отношенията на съсобственост върху автомобила. Отношенията между съсобствениците се решават по гражданскоправен ред. Ако чрез поведението си единият собственик е попречил на другия да упражнява фактическа власт върху вещта и го е лишил от възможност да управлява автомобила, лишеният от тези права съсобственик има възможност да се защити по гражданскоправен ред срещу причинилия му вреда съсобственик. Това не лишава мярката обаче от предвидената от закона цел, нито прави същата материално незаконосъобразна поради разширяване на предметния обхват на нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Правото на собственост е защитено от Конституцията, но защитено право от Конституцията е и правото на живот и здраве на гражданите. Въпрос на законодателна преценка е възможността с цел охрана на особено важен интерес, какъвто е този на живота и здравето на гражданите, да се ограничи правото на собственост на съсобственик, като същият временно се лиши от възможността да управлява съсобствения автомобил поради извършено нарушение от другия съсобственик, представляващо управление на автомобил с алкохол в кръвта над определен промил. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Решението страда от релевираните пороци на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено. Предвид факта, че обжалваната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК, жалбите срещу нея следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Предвид изхода на спора, на отмяна подлежи и определение № 3/04.01.2018 година по номера на делото, с което съдът е осъдил Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на Ж. Желев разноски по делото в размер на 200 лева. Касаторът не прави искане за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд