Решение № 429 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13442/2008 г.

Решение № 429 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13442/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кирил Василев Тенев срещу Решение № 840 от 25.07.2008 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1828/ 2007 г. в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от жалбоподателя за претендираната законна лихва върху присъдената сума, считано от 31.12.2006 г. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част и се иска отмяната му, като се реши спорът по същество и му се присъди дължимата лихва. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Пловдив, не е изразил становище по нея. Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, не оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Пловдив, по обективно съединените искове, предявени от Кирил Василев Тенев на основание чл. 71, ал. 1, във вр. чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията, е осъдил община Пловдив да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за периода от 31.12.2006 г. до 6.11.2007 г. за причинени неимуществени вреди от изградената и поддържана архитектурна среда, която затруднява придвижването на Тенев и достъпа му до публични места; отхвърлил е искът за обезщетение за разликата до пълния претендиран размер от 3000 лв., както и иска за присъждане на законна лихва върху присъдената сума, считано от 31.12.2006 г. За да уважи искът с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., предявен по реда на чл. 203 АПК е счел за доказано бездействието на община Пловдив, изразяващо се в неизпълнение на задължението, изведено от чл. 32 от Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ), във вр. с § 6 ПЗР ЗИХУ да осигури на ищеца в срока до 31.12.2006 г. свободен достъп до обществените сгради и съоръжения - общинска собственост и да извърши действия за преодоляване на съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери. Приел е, че това поведение е проява на "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като е основано на признака "увреждане" и има за резултат накърняване достойнството на хората с увреждания, в т. ч. и на ищеца Тенев, който е с пожизнено определена 100 % загубена работоспособност. Съдът е приел, че претенцията за лихви е неоснователна по съображения, че вземането за лихва ще възникне едва след приключване на бездействието, от което е причинена вредата и от този момент нататък би се дължала лихва. Посочил е също, че лихвата по своята същност е обезщетение за вредата, произтичаща от забавеното изпълнение на задължение, имащо за предмет определена сума пари, а в случая такава сума пари не е предмет на съдебното производство. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Предмет на касационно обжалване е решението на АС - Пловдив в отхвърлителната част по претенцията за присъждане на законна лихва, считано от 31.12.2006 г. Касационната жалба е основателна. Искът за присъждане на лихва е акцесорен на искът за обезщетение, предявен на основание чл. 72, ал. 4 ЗЗДискр. и разгледан по реда на чл. 203 и сл. АПК. Съгласно чл. 203, ал. 2 АПК за неуредените в Кодекса въпроси относно имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Този закон е специален и урежда отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на държавна служба. Гражданските и трудови закони намират субсидиарно приложение за неуредените случаи по силата на § 1 от Заключителните разпоредби, при съобразяване с естеството на имуществената отговорност по ЗОДОВ. Административните актове и действията на административните органи по презумпция са правилни и законосъобразни. По аргумент от чл. 204, ал. 4 АПК производството по установяване незаконосъобразност на действието или бездействието на органа предхожда производството за определяне и присъждане на обезщетение, т. е. налице е преюдициалност на спора относно незаконосъобразността на административния акт във форма на бездействие. Обезщетение за вреди, настъпили от нищожни и незаконосъобразни административни актове или от незаконни действия и бездействия на администрацията се присъжда, след като бъде установена тяхната противоправност. Следователно, административният орган изпада в забава от този момент, а не от началната дата на действието или бездействието или от издаването на административния акт. Ето защо обезщетението за лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено със сила на присъдено нещо противоправното действие или бездействие на органа или е отменен като незаконосъобразен административният акт. Процесният иск за лихва е основателен за периода от датата на влизане в сила на съдебния акт до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, а не от началната дата на проявеното бездействие 31.12.2006 г., както неоснователно претендира касаторът. Вземането за обезщетение за вреди, които произтичат от фактически действия и бездействия на администрацията става изискуемо от тяхното преустановяване - ТР № 3/ 22.04.2004 г. на ВКС по ТД № 3/2004 г. на ОСГК. Предвид изложеното, решението в отхвърлителната част относно лихвата част следва да бъде отменено и вместо него се постанови решение по същество, като ответникът се осъди да заплати законна лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което същото е присъдено. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,