Решение № 4043 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6797/2019 г.

Решение № 4043 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6797/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. Х., подадена чрез адв. Миневска срещу решение № 159 от 12.04.2019 г., постановено по адм. д. № 335/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Х. Х. от [населено място], [адрес], против ревизионен акт (РА) № Р-04000417004328-091-001 от 25.01.2018 г., поправен с РА за поправка на РА № П-04000418039356-003-001 от 01.03.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново и ревизираното лице е осъдено да заплати на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Велико Търново при ЦУ на НАП сума в размер на 3 731. 82 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът се е позовал на единствено на направените изводи от приходните органи и е игнорирал сочените от задълженото лице факти, които са релевантни към конкретиката на спора. Съдът не е установил точно и вярно фактите по делото, поради което е постановил неправилно решение. Иска решението да бъде отменено и претендира разноски по делото. Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Русева взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 731. 82 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 9). Представителят на Върховна административна прокуратура, дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази наведените от страните твърдения и разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество. Предмет на проверка относно неговата законосъобразност пред административния съд е бил РА № Р-04000417004328-091-001 от 25.01.2018 г., поправен с РА за поправка на РА № П-04000418039356-003-001 от 01.03.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърдени с решение № 88 от 20.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново, с които на ревизираното лице за данъчен период 2012 г. е определен данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер на 55 205 лв. и съответна лихва в размер на 26 578. 51 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 21 597. 05 лв. и съответна лихва в размер на 10 397. 93 лв.; за данъчен период м. 09. 2012 г. е начислен ДДС в размер на 4 166. 67 лв. и съответна лихва в размер на 2 237. 06 лв. Органите по приходите са провели ревизията по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, като са установили обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК — до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация са налице данни за укрити приходи. По делото не е било спорно, че Х. Х. е физическо лице без регистрация по Търговския закон, разведен от 1996 г., като бившата му съпруга Г. Х. през 2012 г. е собственик и управител на "Г. — строй 62" ЕООД. През 2012 г. лицето е народен представител и не е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. През 2012 г. по банкова сметка на Х. Х. са постъпили парични суми от "Г. - строй 62" ЕООД - на 29.08.2012 г. 108 000 лв., на 10.10.2012 г. 117 000 лв, на 22.10.2012 г. 43 000 лв. и на 19.12.2012 г. 302 550 лв., като са върнати 18 500 лв. Служебно е приобщен ревизионен акт, издаден на "Г. - строй 62" ЕООД, обхващащ данъчни периоди 2012 г. – 2015 г., като в хода на ревизията не са установени счетоводни записвания, решения на собственика на капитала, договори, протоколи или други документи във връзка с прехвърлените парични средства на Х. Х. Извършени са насрещни проверки на "Г. - строй 62" ЕООД, Г. Х. - управител на дружеството през ревизирания период и Д. К. - лицето, изготвило Годишния финансов отчет на "Г. - строй 62" ЕООД. По време на ревизията са представени нотариални актове от което е видно, че ревизираното лице е продало през 2012 г. следните недвижими имоти: на 01.06.2012 г, продава на Н. К. 10 броя самостоятелни обекти в жилищна сграда с магазини, построена в УПИ XI, строителен квартал 28 по плана на гр. Велико Търново, за сумата от 150 000 лв. при данъчна оценка на имотите 935 221. 22 лв. В хода на ревизионното производство е възложено извършването на експертиза за определяне на пазарната цена на продадените недвижими имоти, като експерта определя пазарна цена в размер на 715 377 лв. и себестойност на придобиване в размер на 609 399 лв.; на 08.06.2012 г., ревизираното лице продава на Н. К. поземлен имот с идентификатор 00583.34.23, представляващ земеделска земя - гори и храсти, находящ се в местност "Арбанашко бърдо" с площ от 4, 862 дка, за сумата от 20 000 лв. при данъчна оценка на имота 16. 77 лв.; на 24.09.2012 г., ревизираното лице е продало, заедно с Г. Х., на Н. К. поземлен имот с идентификатор 10447.510.48, представляващ поземлен имот с площ от 663, находящ се в гр. Велико Търново, ул. "Сливница", за сумата от 50 000 лв. при данъчна оценка на имота 16 325. 71 лв. По време не ревизията са представени документи за придобиване на продадените недвижими имоти от Х. Х. Органите по приходите са приели, че ревизираното лице е следвало да декларира други доходи, представляващи получени парични суми от търговско дружество и извършва търговска дейност без регистрация по Търговския закон, изразяваща се в продажби на недвижими имоти. По отношение на продажбата на 10 имота в една сграда данъчната основа е определена след определяне от експерт на пазарната цена на придобиване и пазарната цена на продажбата на същите. Прието е, че лицето извършва независима икономическа дейност и с продажбата на 10 недвижими имоти на обща стойност 150 000 лв. достига оборот за регистрация по ЗДДС, като до 14.07.2012 г. е следвало да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС. В периода след изтичане на срока за регистрация до края на 2012 г. извършва отново облагаема сделка - продажба на недвижим имот, която е обложена с ревизионния акт по реда на чл. 102 ЗДДС. При осъществената съдебна проверка относно законосъобразността на ревизионния акт е прието, че е издаден от материално компетентни органи и в установената форма. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна. Възприета е от съда преценката на органите по приходите за наличие на предпоставките за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и следващите ДОПК, тъй като са налице данни за укрити приходи. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събраните по време на ревизията и пред съда гласни и писмени доказателства, включително и заключението на вещото лице по основната и допълнителна ССЕ и въз основа на тях е приел, че РА е законосъобразен. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът се е позовал единствено на направените изводи от приходните органи и е игнорирал сочените от задълженото лице факти, които са релевантни към конкретиката на спора. Съдът е определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което е формирал фактически и правни изводи по тях. Описани са възприетите за установени факти по делото, извършена е преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът правилно е квалифицирал фактите и е направил правилни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е прието от административния съд, че ревизираното лице е дало различни обяснения във връзка с получените суми в общ размер на 552 050 лв. през 2012 г. от "Г. - строй 62" ЕООД. По делото не са представени конкретни доказателства въз основа на които да може да се направи категоричен извод за какво действително са преведени тези суми. Задълженото лице няколко пъти е посочило различни основания за превеждане на парите – по време на ревизията е посочил, че сумите са дарение за подобряване на битовите му условия за живот, в писмени обяснения е заявил, че получените суми са заемни средства от бившата му съпруга, които ще бъдат възстановени след продажба на съсобствен имот, а пред съда е посочил, че през 2012 г. е имал необходимост от парични средства, за удовлетворяване на които е прибягнал към услугите на лихвар. Съдът подробно е обсъдил обясненията на задълженото лице, ведно с представените писмени доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че сумите в общ размер на 552 050 лв. представлява основа за определяне на данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. От събраните по делото доказателства не се установява, че Х. е имал каквито и да било отношения с лихвар. Недоказани са твърденията на задълженото лице, че получените суми от "Г. - строй 62" ЕООД са във връзка с получени суми от лихвар, както и твърденията, че документирането на получените заемни средства от лихвар е чрез съставяне на договори за покупко-продажба на недвижими имоти в полза на трето лице, като договорката е след погасяване на заема имотите да бъдат върнати. Правилно е прието от съда, че в случая не са представени конкретни параметри на взетата сума от лихвар – какъв е размера й, кога е дадена, за какво е била нужна и използвана от Х. Х. и др. Правилно е прието от съда, че от представените доказателства не се установява, че сделките свързани с покупко-продажба на продадените от лицето недвижими имоти през 2012 г. са симулативни. Нотариалния акт е официален документ, който удостоверява прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот и до отмяната му или обявяването му за нищожен, той поражда правни последици. И към настоящият момент не са представени доказателства за недействителност или отмяна на нотариалните актове. Въз основа на изложеното съдът правилно е отхвърлил жалбата на задълженото лице срещу РА по отношение на установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер 55 205 лв. Правилни са изводите на административния съд по отношение на установените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. По делото не са представени доказателства, че сделките свързани с покупко-продажба на недвижими имоти през 2012 г. са симулативни. Представените нотариални актове удостоверяват извършеното прехвърляне на право на собственост. С получаването на регулярен доход от продажба на имущества през 2012 г. Х. извършва търговска дейност. В настоящият случай е налице системност на продажбите, както правилно е приел и административния съд. Получената от административния съд данъчна основа е по-висока от определената от органите по приходите данъчна основа в размер на 167 542. 67 лв., поради което и с оглед законовата забрана за влошаване положението на жалбоподателя, съдът правилно е потвърдил основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, получена от органите по приходите и съответно определения с ревизионния акт данък в размер на 21 597. 05 лв. По отношение на установените с РА задължения по ЗДДС в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че с продажбата на десетте недвижими имоти на 01.06.2012 г. за сумата от 150 000 лв. Х. Х. извършва независима икономическа дейност с оборот от над 50 000 лв. и изпълнява условията на чл. 96 ЗДДС за задължителна регистрация. По делото не е било спорно, че лицето не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не е регистрирано по този закон, поради което правилно с ревизионния акт е прието наличието на предпоставките за начисляване на данък по реда на чл. 102 ЗДДС. През м. 09. 2012 г. е извършена продажба на недвижим имот по нотариален акт № 152, том I, per. № 3288, дело № 131 от 24.09.2012 г. Правилно с ревизионния акт е начислен ДДС върху стойността на тази сделка в размер на 4 166. 67 лв. По тези съображения, изложените касационната жалба доводи срещу решението на първоинстанционния съд са неоснователни, поради което същото, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на на 3 731. 82 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, осмо отделение