Решение № 14186 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3729/2009 г.

Решение № 14186 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3729/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Неделчо Тодоров Ташев от град Варна, против решение № 1793 от 29.12.2008 г., постановено от АС - Варна, по адм. дело № 2696/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3, изр. 1 от АПК и се иска неговата отмяна, както и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Ответникът - кметът на община Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и данните по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна при следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването срещу отказа на община Варна да завери молба-декларация, обективиран в писмо изх. № ЗАО-8156 от 01.09.2008 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че Неделчо Ташев е подал молба-декларация по образец до община-Варна с искане същата да бъде заверена, като в нея се отрази обстоятелството дали описаният имот е общинска собственост. В същото време съдът приема, че отказът на административния орган, обоснован с разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ е законосъобразен. Така постановеното решение е неправилно. С молба вх. № ЗАО-8156/14.02.2008 г. Неделчо Ташев е сезирал административния орган - община-Варна с искане за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация, необходима му за производството по чл. 483 от ГПК (отм.), развиващо се пред Нотариуса. Това искане е следвало да бъде разгледано от директора на Дирекция "Общинска собственост" при общината, който да удовлетвори или мотивирано да откаже извършването на услугата. В чл. 9, ал. 1 от АПК се установява задължението на административния орган да започне, проведе и приключи административно производство с надлежен акт, ако са налице предвидените в закона предпоставки. Ако са налице административнопроцесуалните предпоставки по чл. 27, ал. 2 от АПК (за допустимост на искането) органът е длъжен да се произнесе по съществото му - т. е. по неговата основателност, което практически означава да издаде искания акт или да откаже издаването на акта. В случая административният орган се е произнесъл по същество на искането за извършване на административна услуга като е постановил изричен акт - писмо изх. № ЗАО-8156 от 01.09.2008 г., подписано от кмета на общината, с което е отказано да се завери изискуемата за производството по чл. 483 от ГПК (отм.) молба-декларация. Административният съд е сезиран с жалба против този административен отказ, като съдът е следвало да прецени неговата законосъобразност. В случая това не е сторено. Съдът правилно е преценил предмета на спора - касае се за отказ да бъде извършена административна услуга, изразяваща се в заверка на молба - декларация и издаване на удостоверение, в което да се отрази дали владените от молителя имоти са актувани като общинска собственост. Поисканите документи са необходими като част от охранителното производство, развиващо се пред Нотариуса, в резултат на което чрез обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт се признава придобиването на право на собственост по давност върху недвижим имот по реда на чл. 483 и 484 от ГПК (отм.). Неправилно обаче, съдът е приел, че административния орган следва да извършва преценка дали земите по ал. 1 на чл. 19 ЗСПЗЗ. могат да бъдат предмет на обстоятелствена проверка, поради което да отказва удостоверяване на молбата-декларация. Това е функция на нотариуса. Ето защо решението на съда ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на базата на събраните в хода на производството доказателства. Настоящата инстанция намира, че липсват пречки за издаване на претендираните документи, тъй като за молителя е налице правен интерес от извършването на услугата и няма никакви доказателства за застрашаване интересите на трети лица или обектът на удостоверението да е секретен или да съставлява държавна тайна. Няма данни по делото към процесните имоти да има реституционни претенции към момента. Няма данни също така за тях да са били съставени актове за държавна или общинска собственост. С оглед на изложеното следва да се приеме, че отказът на административния орган е незаконосъобразен и следва да се отмени, а преписката - да се върне на административния орган, който да извърши поисканата административна услуга. Тя е от значение за Ташев за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на негови права и задължения. Извън компетентността на административния орган е да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиване по давност на имотите, за които се иска удостоверението. В него само се отбелязва има ли съставен акт за общинска собственост за посочените имоти. Останалите факти и обстоятелства, касаещи охранителното производство следва да се установят от Нотариуса. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение