Решение № 8592 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14748/2019 г.

Решение № 8592 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14748/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Костова и С. Костов /Ц./, двамата от [населено място], чрез пълномощника им - адв. А. Ванчева, против решение № 6298 от 28.10.2019 г. постановено по адм. дело № 11569/2018 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Керемедчиев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АССГ, Е. Костова и С. Костов /Ц./ са оспорили Заповед №РА-30-113/27.04.2017 г. на директора на Д"ОбСК" при СО, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, с която по отношение на двамата е наредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна масивна стопанска сграда", находящ се в ПИ 22, УПИ XII-22, 23, 24, 25, кв. 129 а, [адрес], [населено място], като извършен без строителни книжа. С решение № 13182 от 30.10.2018 г. по адм. д. № 5179/2018 г. на Върховен административен съд, първоначално постановеното решение по спора, предмет на адм. дело № 6618/2017 г. на АССГ, в частта му, с която е отменена заповедта на директора на Д "ОбСК" при СО, е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд, за ново разглеждане, от друг състав. Сега, при новото разглеждане на делото от АССГ, след анализ на доказателствата и в изпълнение указанията на ВАС в отменителното решение, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен делегиран орган, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По същество е извел правни изводи, че разпоредения за премахване обект е строеж, за който няма издадени строителни книжа, каквито се изискват, поради което е незаконен. Въз основа заключението на СТЕ за вида на строежа към настоящия момент и че същия е възстановен като сграда през 2010 г., с нови строителни материали, на мястото на частично разрушената жилищна сграда отпреди 1956 г., е посочил, че строежът нетърпим, тъй като не попада в нито един от периодите в обхвата на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Отхвърлил е възражението на оспорващите, че не следва да бъдат адресати на заповедта, поради това, че преценката е на органа. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че предмет на заповедта е едноетажна масивна стопанска сграда, използвана за склад на авточасти и мотори, която е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За този строеж касаторите не са представили и не представят строителни книжа, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. От заключението на СТЕ, което не е оспорено от страните, е установено, че процесната сграда е нов строеж, извършен на мястото на частично разрушена жилищна сграда съществувала отпреди 1956 г., което е станало при изграждането на нов строеж в съседния УПИ XI през 2008-2009 г. След построяването на сградата в съседство и на новата плътна ограда, последната играе ролята и на северна стена на процесния строеж. Допълнително в нея са изградени 4 бр. стоманобетонови колони, издадени като пиластри, като върху тях е изпълнен стоманобетонов пояс. Южната стена на строежа е надградена с около 50 см., с блокчета "Ytong". Отгоре е монтиран нов покрив от дървена конструкция покрит с трапецовидна покривна ЛТ ламарина. Направена е и нова стоманобетонова рамка по очертанията на входната врата от изток. Вещото лице заключава, че от разрушената сграда е останала само частично южната стена, откъм вътрешния двор, като след 2009 г. сградата е възстановена в описания вид. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че процесната сграда е нов строеж, на мястото на съществувалата жилищна сграда в УПИ XII-22, който е изграден през 2010 г. без строителни книжа. От това следва, че същият е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с оглед на категорията му - пета по заповедта, а по заключението на в. л. шеста, ответникът е разполагал с компетентност за премахването му. Правилни са изводите на съда, че строежът е нетърпим предвид годината на извършване, по отношение на която разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ са неприложими. Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че строежът е търпим на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Касаторите визират условията за търпимост по отношение на старата жилищна сграда, отпреди 1956 г., за която обаче е установено, че е разрушена, с изключения на вътрешната, южна стена. В случая предмет на заповедта не е тази стара сграда, а нов строеж, на нейно място, по отношение на който не са налице условията за търпимост. Неоснователно е и оплакването, по отношение адресатите на заповедта, поради това, че не са извършители. В тази връзка правилен е извода на съда, че преценката за адресата/тите, е на органа, в изпълнение на дискреционната власт с която разполага. Съдът не може да влияе на тази преценка, а само проверява доколко тези лица са сред кръга на лицата по § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, а именно: извършители, собственици на терена или носители на ограничени вещни права. В случая касаторите, като собственици на терена, са сред тези лица, поради което вписването им като извършители правилно не е прието като нарушение, обуславящо незаконосъобразност на заповедта. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно, следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 150 лева, платими от касаторите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение