Решение № 13438 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10594/2017 г.

Решение № 13438 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10594/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Я. против решение № 107/03.07.2017 г. по адм. дело № 121/2017 г. на Административен съд – Я. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Вакуум ел систем" ООД, гр. Я., чрез адв. А. изразява становище за неоснователност на същата. Ответниците по касационната жалба – Д. П и Г. П. и двамата от [населено място] не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като съдът не е обсъдил всички доказателствени средства и не е изложил мотиви, кои от тях следва да бъдат кредитирани и дали са налице основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, а изводите за основанията по чл. 146, т. 3 АПК се явяват необосновани. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 107/03.07.2017 г. по адм. дело № 121/2017 г. Административен съд – Я. е отменил решение № 1040 – 28 – 11/06.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Я. и е върнал преписката за произнасяне в едномесечен срок в съответствие с дадените от него указания по прилагането на закона. Присъдил е разноски. Посочил е, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са събрани относими доказателства и тяхната преценка не е била реализирана с оглед изискванията на материалноправните разпоредби. Съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 1040 – 28 – 11/06.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Я., с което е потвърдено разпореждане № 5104 – 28 – 16/28.02.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Я., във връзка с приета за трудова злополука настъпилата на 14.05.2016 г. смърт на К. П.. По делото е установено, че пострадалият в качеството си на работник е бил на територията на завода на "Вакуум ел систем" ООД, гр. Я. преди 08. 00 часа в процесния ден, след което я е напуснал. В 08: 25 часа на път ІІ – 53 в посока С. – Я. на километър 126, 9 при управление на личния си автомобил К. П. се е сблъскал с друг участник в движението и в резултат на възникналото ПТП е загинал. Декларацията за трудова злополука е била подадена от майката на починалия, Д. П. и във връзка с нея е проведено разследване по реда на чл. 58, ал. 1 КСО, резултатите от което са отразени в протокол № 5101 – 28 – 29 # 1/24.02.2017 г. Към протокола са приложени писмени доказателства – длъжностна характеристика, копия от трудов договор и допълнителни споразумения, копие от служебна бележка за проведен начален инструктаж и др. Съставеният протокол е подписан без особено мнение. Изводите на административния съд за немотивираност на оспорения административен акт не са в съответствие със събраните писмени доказателства, съдържанието на акта и критериите за оценката му. Съдът не е съобразил фактите свързани с упражняваната от пострадалия професия, работното му време и обичайния му път за придвижване до работното му място. В тази връзка не е съобразено, че явяването на работника на работното му място и напускането му преди началото на регламентирания работен ден не изключва приложението на чл. 55, ал. 2, вр. с ал. 1 КСО когато са установени изискуемите нормативни основания (злополуката е станала по обичайния път за работа, непосредствено преди началото на работното му време). Съдът е обсъждал обстоятелства, че при ПТП пострадалият е шофирал автомобил на трето лице, а органът по чл. 60, ал. 1 КСО е приел, че той е управлявал собствения си автомобил. Неясно е въз основа на какви доказателства административният съд е направил подобни изводи и доколко същите в случай, че са обосновани са релевантни за спорното материално право. Встрани от дейността по оценка на доказателствата са останали установените от тях правнозначимите факти, касаещи местоживеенето на работника, обичайния му път до местоработата му и това, че ПТП е възникнало на пътя към местоработата. Съдът не е анализирал протокола за разследване на трудовата злополука, декларацията за заявяването и като такава, трудовия договор и други важни писмени документи от административната преписка, в които се съдържат достатъчно данни за относими към спора обстоятелства, за които той е приел, че не са изяснени. Административният съд не е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, не е съдействал на страните за обезпечаване на делото с относим според него доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, не е дал указания за установяването на релевантни според него факти. Съдът не е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 226 АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение