Решение № 9605 от 29.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12746/2015 г.

Решение № 9605 от 29.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12746/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е касационна жалба на "ИПО" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Резбарска" № 47, ет. 5 срещу Решение № 5202 от 21.07.2015 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 7115/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "ИПО" ООД срещу Решение № 163 от 14.05.2014 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от Закона за промишления дизайн е заличена регистрацията на промишлен дизайн на мотокар, регистров № 7870 с притежател "ИПО" ООД.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "ИПО" ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно доводи за незаконосъобразността на Решение № 163 и прави извод за неговата необоснованост. Съдът не разгледал и не коментирал доводите за необоснованост на Решение № 163. Сам изследвал въпросите за новост и оригиналност, като не кредитирал заключенията на двете съдебни експертизи, без да посочи мотиви за това и без да притежава специални знания.

Неправилни счита фактическите констатации на съда и възприемането на фактическата обстановка. Съдът не отчел, че по делото, въпреки настояването, не е представено в оригинал удостоверението за доставка от 07.12.2011 г. Прави анализ на установеното чрез удостоверението и сочи, че от него не може да се установи продаденият мотокар само прилича (изглежда) като мотокар ДРТ-ХМТ и тази прилика достатъчна ли е да се приеме, че е незначителна с оглед на изискването за новост и оригиналност.

В нарушение на чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК съдът не се произнесъл по искането за представяне на оригинала на удостоверението и решил правния спор, без да се произнесе по основен за делото въпрос - съществува ли изобщо процесното удостоверение и ако съществува, то доставеният мотокар ли е на снимките или това е мотокар, който "има външен вид, който съответства" на доставения. Счита, че съдът следвало да изключи удостоверението от доказателствения материал по делото.

Неправилна счита преценка на съда за новост и оригиналност. Сочи, че мотокарът не е стока за общо потребление. Оценяването на новостта и оригиналността изискват специални знания каквито съдът не притежава. Излага доводи за разликата между оценката на мотокар и на лек автомобил. Съдът неправилно приел, че той е информиран потребител и взел решението си въпреки различното становище на вещите лица. Сочи, че ако съдът не е кредитирал заключението на вещите лица, е следвало да назначи по-широк кръг вещи лица.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Мариана Вълкова, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство, не взема становище.

1. Ответникът по касационната жалба - Т. М. Т., счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото. Сочи, че представените пред органа и пред съда доказателства установяват по безспорен начин, че много преди датата на заявяване на процесния дизайн - 26.02.2013 г., други идентични изделия под формата на мотокари "ХМТ ДРТ", с производител "ХМТ ДРТ" ООД и аналогична визия са били търгувани на пазара.

Сочи, че сравняваните промишлени дизайни не показват очевидни разлики и създават едно и също цялостно впечатление у информирания потребител. При наличието на висока степен на свобода на дизайнерите не е търсено новаторско решение при визията на двата сравнявани мотокара. Свободата на автора е голяма и в този контекст формообразуващите елементи могат да бъдат проектирани и изпълнени по множество различни начини, стига да е имало такава воля у заявителя. Разликите в цвета или в отделни малки технически елементи (материалът на вратата и остъкляване на кабината) не могат да обосноват наличието на "оригиналност" при дизайнерската работа, тъй като фокусът на потребителя е насочен основно върху шасито като основен образен елемент, който е идентичен при двата мотокара.

Счита, че не е налице пречка съдът сам да изследва въпроса за новостта и оригиналността на дизайна като се има предвид, че трябва да вземе предвид всички факти и обстоятелства по делото. Съдът правилно кредитирал заключението на второто вещо лице. Прави анализ на заключението на първото вещо лице и счита за обоснован извода за необходимостта от нова съдебна експертиза. Счита, че двата дизайна са сходни във висока степен и не е необходимо човек да е специалист по каростроене, за да го установи. Излага подробно разбирането си за съществени и несъществени елементи на дизайна.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Атанас Костов, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът, въпреки направено многократно искане на основание чл. 183 ГПК не задължил страната да представи в оригинал снимките, представени в административното производство в заверено копие. Съдът не изложил мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице. Съдията не отговаря на определението по § 1, т. 14 Закона за промишления дизайн (ЗПрД). От заключението на двете експертизи се установява, че дизайна на двата мотокара не е идентичен. Основните елементи на мотокара са функционално предопределени, като има и нормативно определени изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съобразявайки това и двете вещи лица са посочили разликите във външния вид на двата мотокара, които водят до различно цялостно впечатление у информирания потребител.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Промишлен дизайн на продукт мотокар, регистров № 7870, е с притежател "ИПО" ООД, дата на заявяване - 26.02.2013 г., дата на регистрация - 16.08.2013 г., публикувана в бр. 9/2013 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство; защитен до 26.02.2023 г. и е изобразен по следния начин:

за автор на дизайна е посочен И. Г. П.. Мотокарът е решен изцяло в червен цвят.

1. Т. М. Т. твърди, че е автор на дизайн на мотокар "XMT DRT", създаден в рамките на трудовото му правоотношение с "ХМТ Груп" ООД. Първият произведен мотокар "XMT DRT" бил от 2010 г., а в периода 2010 - 2012 г. "ХМТ Груп" ООД продал 3 броя.

1. На 23.08.2013 г. Т. М. Т. подал в Патентно ведомство искане за заличаване на дизайн, регистров № 7870, поради регистрирането му в противоречие с чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 ЗПрД и поради наличие на по-ранно авторско право - чл. 29, ал. 1, т. 1 и чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД. Към искането представил:

а) договор от 08.02.2010 г. между "ХМТ Груп" ООД, в качеството му на работодател, и Т. М. Т., в качеството му на работник, съгласно който работодателят възлага, а работникът приема да изготви дизайн на мотокар с висока проходимост модел DR (ДР)/DRT (ДРТ) в условията на чл. 41, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП);

б) договор от 10.02.2010 г. между Т. М. Т., в качеството му на автор-доверител, и "Графис" ООД - довереник, с предмет "да бъде преработено в електронен и хартиен вариант произведение на графичния дизайн, касаещо идеен проект, скици и изображение на мотокар висока проходимост" при условията на чл. 42, ал. 1 ЗАПСП;

в) приемо-предавателен протокол от 08.03.2010 г. между Т. М. Т. и "Графис" ООД за предаване на "произведение на графичния дизайн, касаещо завършена визия мотокар с висока проходимост, които ще бъдат използвани за заявяването им като промишлен дизайн в Патентно ведомство и промишлено приложение от фирма ХМТ Груп ООД";

г) приемо-предавателен протокол от 10.03.2010 г. между Т. М. Т., в качеството му на автор на мотокар с висока проходимост модел DR (ДР)/DRT (ДРТ) и "ХМТ Груп" ООД за предаване от автора на дружеството за ползване на художествен проект за мотокар с висока проходимост модел DR (ДР)/DRT (ДРТ) - изработка на три прототипа;

д) нотариално заверено на 13.02.2013 г. фото копие на мотокар с надпис "НМТ";

е) фактура № 88 от 23.06.2010 г., издадена от "ХМТ Груп" ООД за покупка от Real Emirates Auto & Machinery Co LLC на "5-ton, diesel, forklift mode HMT 50.30.060 DRT 4x4x4";

ж) фактура № 227 от 18.08.2011 г., издадена от "ХМТ Груп" ООД за покупка от "Рекорд-Сервис" ООД на "автопогрузчики" "ХМТ 70.33.060 ДРТ (4х4х4) - 0911070019;

з) фактура № 229 от 16.02.2012 г., издадена от "ХМТ Груп" ООД за покупка от "BP Polcar Sp. Z o. o. " на "diesel forklift truck" "HMT 50.50.060 DR, сериен № 0611050024;

и) каталог на мотокари на HMT Group Ltd. - HMT 40-5-70 DR (4x4) и HMT 40-50 DRT (4x4x4);

1. На 19.09.2013 г., със Заповед № 786, председателят на Патентното ведомство назначил състав за разглеждане на искането.

1. На 24.09.2013 г. "ИПО" ООД било уведомено от Патентно ведомство за постъпилото искане.

1. На 19.12.2013 г. "ИПО" ООД подало възражение срещу искането за заличаване. Възраженията са относно:

а) липсата на достоверна дата на представените документи;

б) липсата на идентичност на двата дизайна - регистров № 7870 и електронен дизайнерски проект към приемо-предавателен протокол от 08.03.2010 г., съответно от каталог на мотокари, въз основа на анализ на формообразуващите елементи на мотокара;

в) нотариално завереното изображение не е доказано да е идентично с мотокара, предмет на договорите с "ХМТ Груп" ООД и "Графис" ООД;

г) представяне на доказателствата без превод;

1. На 11.01.2014 г. на Т. М. Т. бил връчен препис от възражението на "ИПО" ООД.

1. На 21.01.2014 г. Т. М. Т. подал отговор на възражението, в който направил анализ на представените с искането доказателства, определил формообразуващите елементи на мотокара и направил анализ на идентичността (сходството) на двата дизайна, представил:

а) представени с искането доказателства в превод;

б) договор № 024/124 - НМТ 50 DR/11-11 от 17.11.2011 г. между "ИПО" ООД, в качеството му на изпълнител, и "ХМТ Груп" ООД, в качеството му на възложител, с предмет производство на мотокар "ХМТ 50 ДР" по техническа документация на възложителя;

в) удостоверение от 07.12.2011 г. за доставка на товари - удостоверяващо, че мотокар ХМТ 70.33.060 ДРТ (4х4х4) с товароподемност 7 тона и заводски № 0911070019, платен по фактура № 227 от 18.08.2011 г. има посочения на приложените снимки външен вид;

г) анализ на формообразуващите елементи на мотокара;

1. На 11.02.2014 г. на "ИПО" ООД бил връчен препис от отговора на Т. М. Т.

1. На 09.04.2014 г. Т. М. Т. представил в Патентно ведомство становище по отговора на възражението.

1. На 14.05.2014 г. съставът по искането изготвил становище, с което предложил да бъде заличена регистрацията на промишлен дизайн, регистров № 7870.

1. На 14.05.2014 г., с Решение № 163, председателят на Патентното ведомство, на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. д чл. 11, ал. 1 ЗПрД заличил регистрацията на промишлен дизайн, регистров № 7870. Органът приел, че дизайнът е нов - налице са различия със сравнявания дизайн, които се отнасят до съществени елементи на видимия външен вид на продуктите, поради което те не са идентични по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПрД, но не е оригинален по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗПрД.

1. В хода на съдебното производство съдът приел съдебна експертиза, която дала заключение, че са налице съществени разлики между регистрирания промишлен мотокар и противопоставимия мотокар, които определят техния различен външен вид и водят до различно цялостно впечатление в информирания потребител, поради което не са идентични.

1. В хода на съдебното производство съдът приел повторна съдебна експертиза, която дала заключение, че двата мотокара не са идентични - различават се в основните елементи, които определят външния им вид и водят до различно цялостно впечатление. Между несъществените елементи на двата мотокара съществуват множество разлики, които са съществени. Особеностите на регистрирания дизайн не са обусловени само и единствено от техническите характеристики на продукта. Двата мотокара не са идентични по своя външен вид и създават различно цялостно впечатление в информирания потребител.

1. В хода на съдебното производство Т. М. Т. представил:

а) постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.10.2014 г. по досъдебно производство № 102/2013 г. за престъпление по чл. 319 от Наказателния кодекс срещу неизвестен извършител, влязло в сила на 10.12.2014 г.;

б) допълнителна съдебна техническа експертиза по следствено дело № 102/2013 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура, гр. Пловдив;

в) електронна кореспонденция между г-н Танев и "Балканкар - Челябинск";

г) договор № 49/11-РС от 28.03.2011 г. между "ХМТ Груп" ООД, в качеството му на продавач, и "Рекорд-Сервис" ООД, гр. Челябинск, в качеството му на купувач, с предмет продажба на произведени от продавача стоки, като съгласно спецификация 01 продавачът се задължава да продаде мотокар ХМТ 70.33.060 ДРТ (4х4х4);

д) сертификат за съответствие на мотокар ХМТ 70.**. 060 ДРТ, който удостоверява, че мотокарът съответства на държавните изисквания на Руската федерация;

е) дружествен договор на "ХМТ Груп" ООД към 21.11.2011 г.

1. Съдът приел съдебна експертиза, която дала заключение, че представените от г-н Т. емайли са изпратени от посочения адрес и получени от адресатите като съдържат три прикачени файла, представляващи графични изображения (снимки) на мотокари, които са автентични и са заснети вероятно на 14.08.2011 г.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решение е в съответствие с материалния закон. Съдът приел, че сравняваните изображения се различават само в несъществени детайли, поради което могат да бъда определени като идентични. Цветовата разлика, доколкото не представлява специфична комбинация от цветове, също не може да обоснове новост. Приел извода на органа за липса на оригиналност да правилен и достатъчен за заличаване на регистрирания дизайн. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на обжалваното решение и отхвърлил жалбата на "ИПО" ООД.

Този извод на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК пороци като излага доводи досежно всеки от пороците.

1. По твърдението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Касаторът счита, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не се произнесъл по искането му за представяне на оригинала на документ "потвърждение за доставка от 07.12.2011 г. ", издаден от "Рекорд-Сервис" ООД. Видно от Решение № 163 органът извършил преценката за новост и оригиналност на дизайн, регистров № 7870, въз основа на представеното "потвърждение за доставка от 07.12.2011 г. " Както сочи касаторът още с жалбата, а и в хода на съдебното производство изискал представянето на документа в оригинал, тъй като фактически преценката на органа е извършена единствено на базата на снимките, съдържащи се в този документ. С оглед на това документът за потвърждение безспорно е релевантен за предмета на спора.

Съгласно чл. 183 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен препис, но при поискване представилата го страна е длъжна да представи оригинала. Ако не стори това представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Съдът, видно от съдебните протоколи и приложените по делото негови актове, не се произнесъл с нарочно определение по направеното искане. Само по себе си това действително е нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като става въпрос за относим за предмета на спора документ. В случая обаче това нарушение не е съществено, тъй като по делото г-н Т. изрично декларирал, че оригинала на документа не се намира у него, а у касатора. По делото е представено от г-н Танев постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.10.2014 г., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 319 НК, поради липса на доказателства за използване в търговската дейност на "ИПО" ООД на промишлен дизайн, без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно основание.

Следователно, от доказателствата по делото, в т. ч. признанието на ответника, е безспорно, че той не може да представи оригинала на документа независимо от липсата на изрично произнасяне на съда. Цененето на факта на непредставяне на оригинала на документа за предмета на спора е въпрос на обоснованост и материална законосъобразност на съдебното решение и ще бъде разгледан по-долу.

Другият довод на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е липсата на мотиви относно некредитирането на приетите по делото съдебни експертизи. Този довод на касатора е неоснователен. Видно от мотивите на съдебното решение съдът изложил подробно доводи защо не кредитира първата приета по делото експертиза - поради некомпетентност. Съдът анализирал отделните релевантни за преценката за новост и оригиналност факти, приети от втората експертиза. Факта, че преценката на касатора не съвпада с преценката на съда не е основание да се приеме, че липсват мотиви.

Видно от изложеното доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

1. По твърдението за необоснованост на съдебното решение:

Доводите, които касаторът поддържа в подкрепа на този порок на съдебното решение са за неправилно възприемане на фактическата обстановка и за изводи, направени без съдът да притежава знанието на информирания потребител.

С Решение № 163 органът заличил регистрацията на дизайн, регистров № 7870, на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПрД като приел, че дизайнът е нов, но не е оригинален.

За да докаже липса на новост и оригиналност г-н Танев представил на органа писмени доказателства - виж по-горе т. III. 3. От така представените доказателства изображение на претендирания от него по-ранен негов дизайн се съдържа единствено в "потвърждение за доставка от 07.12.2011 г. " Както бе посочено по-горе този документ е представен в заверено копие от г-н Танев и не е представен в оригинал, като смият г-н Танев изрично декларирал, че не притежава оригинала на документа и не може да го представи. С оглед на това признание на г-н Танев, при направеното искане от касатора и в съответствие с чл. 183 ГПК във вр. с чл. 144 АПК този документ следва да се изключи от доказателствата по делото. Това значи, че по делото няма представен документ, който да визуализира претендирания от г-н Танев по-ранен негов дизайн.

Представените по делото три фактури за продажба от "ХМТ Груп" ООД на три броя мотокари установяват продажбата на три различни мотокара - НМТ 50.30.060 DRT 4х4х4 (Real Emirates Auto & Machinery Co), ХМТ 70.33.060 ДРТ 4х4х4 ("Рекорд - Сервис" ООД) и HMT 50.50.060 DR (BP Polcar Sp. o. o.). Те не установяват изображението на мотокарите, предмет на продажбите, дори и да се приеме, че и трите фактури отразяват продажба на един и същи вид мотокар, който факт сам по себе си не е доказан с оглед на очевидно различното идентифициране на продукта.

Представеното по делото нотариално заверено копие на "авторски продукт - мотокари с висока проходимост" - съдържащо изображение на мотокар, не доказва релевантният факт на общодостъпност по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗПрД. Представената по делото рекламна брошура, както обосновано приел и органът, не е датирана, т. е. тя не може да установи релевантно датата на общодостъпност чрез публикация.

Представеният по делото договор № 024/124 - НМТ 50 DR/11-11 от 17.11.2011 г. между "ИПО" ООД и "ХМТ Груп" ООД също не съдържа информация за дизайна на продукта. Дизайнът не е описан и в договор № 49/11-РС от 28.03.2011 г. между "ХМТ Груп" ООД и "Рекорд-Сервис" ООД.

Наред с това г-н Т. твърди, а и приетата по делото експертиза го доказва, че той сам изпратил на издателя на "потвърждение за доставка от 07.12.2011 г. " три снимки на мотокар като четвъртата снимка, на фона на сняг, била прибавена от издателя на документа.

Следователно, дори и документът "потвърждение за доставка от 07.12.2011 г. " да се приеме, че е част от доказателствата по делото признанието, което прави г-н Т. в съдебното заседание от 28.01.2015 г., установява, че документът, въз основа на който органът и съдът установили изображението на мотокара, за който г-н Т. твърди, че е негов автор и с който е извършено сравнението за новост и оригиналност, фактически е съставен от снимки, направени от г-н Т. и не е представен в оригинал. При тези факти съдът приел за доказано изображението на дизайна на мотокара на г-н Т. Този негов извод не съответства на правилата на формалната логика. Посочените доказателства не могат да обосноват извод за надлежно доказано по делото изображение на дизайна, спрямо който г-н Т. твърди липса на новост и оригиналност на дизайн, регистров № 7870.

Липсата на доказателства, които по безспорен начин да установяват изображението на дизайна, спрямо който е извършено сравнението със заличения дизайн прави извода на съда необоснован.

1. По твърдението за нарушение на материалния закон:

За да е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПрД е необходимо да е установено, че регистрираният дизайн не е нов и не е оригинален. Изискванията са кумулативни.

Липсата по делото на надлежни доказателства, които да установяват изображението на по-ранния дизайн, така, както е разкрит на обществеността, прави извода на съда за наличие на предпоставките на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 ЗПрД неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Няма как да се установи дали регистрираният дизайн не отговаря на законовите изисквания за новост и оригиналност, ако не се знае как точно изглежда по-ранния дизайн. Установяването на изображението на по-ранния дизайн е първата предпоставка, за да се извърши преценката за новост и оригиналност. Доказателствената тежест за този факт е на заявителя. Съдът, като приел, че представения по делото документ "потвърждение за доставка от 07.12.2011 г. " надлежно доказва по-ранния дизайн така, както е бил разкрит на обществеността, постановил акта си в нарушение на закона.

Дори и да се приеме, че процесният документ "потвърждение за доставка от 07.12.2011 г. " установява адекватно изображението на по-ранния дизайн, то не са налице визираните в чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 ЗПрД предпоставки.

Самият орган приел, че дизайн, регистров № 7870, притежава качеството новост. Установените от органа различия в съчетанието на цветовете, вида на вратата на кабината, разположението на ауспуха са съществени, тъй като се отнасят до съществени елементи на видимия външен вид на продуктите. Този извод на органа изцяло се подкрепя от заключението на приетата по делото съдебна експертиза. В направеното от експертизата подробно сравнение на двата мотокара вещото лице изложило подробно установените разлики - в тялото на мотокара, в кабината, вратите на кабината, горния капак, задния капак, калниците, противотежестта, оцветяването. Въз основа на така установените разлики вещото лице направило извод, че двата мотокара не са идентични по външен вид, което значи, че дизайн, регистров № 7870, отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1 ЗПрД.

Съдът не кредитирал заключението на вещото лице, но видно от мотивите му, той фактически обсъдил оригиналността на дизайна - цялостното впечатление, което дизайна оставя у информирания потребител, не и идентичността му с по-ранния дизайн. В мотивите си съдът приел, че е налице разлика, но тя не е съществена за цялостното впечатление, което е относимо за изискването на чл. 13, ал. 1 ЗПрД, не и за това по чл. 12, ал. 1 ЗПрД. Двете изисквания - за новост и за оригиналност, са самостоятелни и за съществуването им се преценяват различни, законово установени предпоставки. В случая съдът приел, че регистрираният дизайн не е идентичен с по-ранния, но въз основа на това приемане направил извод, че регистрирания дизайн не е нов. По този начин съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗПрД.

По отношение на изискването за оригиналност съдът приел, че цялостното впечатление, което регистрираният дизайн оставя, е не за "оригинален модел мотокари, а за "фейслифт" на известния вече модел високопроходим мотокар ХМТ ДРТ". Като оставим настрана факта, че по делото не е доказан "известния вече модел високопроходим мотокар ХМТ ДРТ", този извод е в противоречие със заключението на приетата по делото съдебна експертиза. Вярно е, че заключението на вещото лице не е задължително за съда. То е доказателство, което съдът цени ведно с всички други доказателства по делото, но когато не приема заключението на вещото лице съдът следва ясно да посочи защо не кредитира заключението му.

Това е особено важно в дела като настоящото, когато по силата на изрична законова разпоредба преценката за оригиналност се извършва на основата на цялостното впечатление, което дизайнът оставя не у средния потребител, а у информирания такъв. Законът изрично дава легална дефиниция на понятието "информиран потребител" - § 1, т. 14 ЗПрД. Информираният потребител е потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продукта. Следователно законът изисква преценката за оригиналност да бъде направена при отчитане на информираността на една специална категория потребители. Информираният потребител е наясно с предназначението на продукта и когато сравнява два продукта при преценка на дизайна им значение ще имат елементите, които като влияят на външния вид на мотокара обслужват неговото използване.

Именно поради това и като отчита факта, че става въпрос за дизайн, т. е. за външен вид на продукта, вещото лице посочило, след подробен анализ, че основните елементи на всички мотокари са оформени по един и същи начин, поради което те представляват несъществени елементи във външния вид на двата мотокара. Но установените множество разлики в несъществените елементи на двата мотокара (терминология, използвана с оглед на зададените на експерта въпроси), сами по себе си са съществени и това обосновава извода му за оригиналност на дизайна.

Съдът приел, че направените в регистрирания дизайн изменения са несъществени, но този негов извод не е обоснован от гледната точка на информирания потребител, която е решаваща. За информирания потребител изброените от съда изменения във външния вид не са просто "впечатление за подобрен и по-удобен продукт", а нов дизайн. Като не извършил преценката от гледна точка на визираните в чл. 13, ал. 1 ЗПрД изисквания съдът неправилно приложил материалния закон.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон са основателни. Доводите му за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Това прави обжалваното решение неправилно и съдът следва да го отмени. Тъй като не са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2 АПК съдът следва да реши спора по същество.

С оглед на изложеното досежно липсата на доказателства за изображението на дизайна, така, както е разкрит на обществеността, не може да се извърши преценка за новост и оригиналност на регистрирания дизайн. Това прави обжалваното Решение № 163 незаконосъобразно. Дори и да се приеме, че представеният документ "потвърждение за доставка от 07.12.2011 г. " надлежно установява изображението на по-ранни дизайн, то извода на органа за притежаване от регистрирания дизайн на качеството новост е правилен и обоснован, с оглед на доказателствата по делото. Изводът му за липса на качеството оригиналност е необоснован, несъответен на доказателствата по делото, поради което в противоречие на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПрД органът постановил заличаване на промишлен дизайн, регистров № 7870. Това прави Решение № 136 незаконосъобразно и съдът следва да го отмени.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Патентното ведомство - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на "ИПО" ООД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 75, 00 лв. държавна такса, 600, 00 лв. възнаграждение на приетата по делото съдебна експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 700, 00 лв. и 1 590, 00 лв. За разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 700, 00 лв. касаторът е представил само фактура № 398 от 15.07.2014 г., на която е посочено, че сумата е изплатена по банков път на 22.07.2014 г., но доказателства за реалното изплащане на сумата по банков път по делото не са представени, така, както това е направено за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1 590, 00 лв. С оглед на това съдът не следва да присъжда разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 700, 00 лв. При първоинстанционното разглеждане на делото касаторът поискал и присъждане на разноски за транспортни разходи, но доказателства за фактически направени такива не са представени, поради което съдът не следва да ги присъжда. Общият размер на доказаните разноските на касатора е 2 265, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 във вр с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд