Решение № 8815 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12561/2011 г.

Решение № 8815 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12561/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Мая Цончева - процесуален представител на Началника на МП "Пристанище Бургас - Център", против решение № 937 от 08.07.2011 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. № 538/2008 г. по описа на съда, с което е отменено по жалба на "Кумерио мед" АД, чието наименование е променено на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД писмо с изх. № 54/21.01.2008 г. произнесено от Началника на МП "Пристанище център" Бургас в частта, с която "Аурубис България" АД е задължено да заплати законна лихва за периода от датата на възникване на задължението по ЕАД № BG00100721/12.01.2007 г., ЕАД № BG00100783/27.02.2007 г., ЕАД № BG00100794/05.03.2007 г., ЕАД № BG00100799/07.03.2007 г., ЕАД № BG001007109/13.03.2007 г., ЕАД № BG001007110/13.03.2007 г., ЕАД № BG001007123/16.03.2007 г. до датата на заплащането му - 02.04.2008 г. и 03.04.2008 г. в размер над 293 475,01 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Йорданова, оспорва жалбата, като в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Заинтересованата страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" град Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Първоинстанционният съд е определил като спорен въпроса относно определената лихва върху допълнително определения ДДС с обжалвания акт на митническия орган. Съдът е приел, че спор между страните не е налице относно фактите по делото, които е установил по следния начин: "Кумерио мед" Ад, чието наименование е променено на "Аурубис България" АД през периода м. януари 2007 г. - м. март 2007 г. е осъществил внос на меден концентрат, оформен със седем митнически декларации, както следва: ЕАД № BG00100721/12.01.2007 г., ЕАД № BG00100783/27.02.2007 г., ЕАД № BG00100794/05.03.2007 г., ЕАД № BG00100799/07.03.2007 г., ЕАД № BG001007109/13.03.2007 г., ЕАД № BG001007110/13.03.2007 г., ЕАД № BG001007123/16.03.2007 г. Във всички декларации е вписана фактурната стойност на стоката, определена по провизорна фактура от доставчика. В хода на извършен последващ контрол дружеството е представило финалните фактури за окончателния размер на цената на стоката. Митническият орган е приел, че са налице основания за определяне на нова митническа стойност, поради което и на осн. чл. 55 и чл. 56 от ЗДДС е определен допълнителен размер на ДДС, като е посочил, че се дължи заедно със законната лихва от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. Определените допълнителни задължения са взети под отчет на датата на постановяване на съответните решения. Административният съд е уважил жалбата срещу обжалваната част от решението на митническия орган по следните съображения: направено е отграничение между компенсаторната лихва и лихвата за забава. Съдът е посочил правните основания за определяне и дължимост на компенсаторната лихва и тези, визиращи законната лихва. Изхождайки от правните основания на които се е позовал митническия орган в атакуваните решения, съдът е приел, че административният орган е приложил института на компенсаторната лихва, която е неприложима в настоящия случай, тъй като приложното й поле е при възникване на митническо задължение за компенсаторни продукти или вносни стоки под митнически режими, различни от този на процесните стоки. Съдът е приел, позовавайки се на решение на Съда на Европейския съюз от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от ВАС, че определената от митническия орган компесаторна лихва в размер на 1 114 485,57 лева се явява незаконосъобразна в размера над 293 475,01 лева, поради и което писмото на началника на МП "Пристанище - Център" - Бургас с изх. № 54/21.01.2008 г. следва да се отмени в тази част. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.