Решение № 7177 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Я. К. от [населено място],[улица] чрез адв. Найденов против Решение 733 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело 978 по описа за 2024 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Решение 2153-14-83/04.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Плевен,с което е потвърдено Разпореждане 21/21.08.2024г на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Плевен. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се върне като преписка за ново решаване от административния орган.В. с.з. не явява и не се представлява. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- Плевен, при редовно призоваване, не изпраща представители не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на В. К. против Решение 2153-14-83/04.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Плевен,с което е потвърдено Разпореждане 21/21.08.2024г на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Плевен, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер съгласно чл.75 ал.4 КСО от датата на подаване на заявлението. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Със Заявление вх. 2112-14-991 от 16.08.2024г. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към което са приложени необходимите документи за трудов/осигурителен стаж. В пенсионното досие е налично ЕР на ТЕЛК 91895/26.06.2024г., с което на заявителя са определени 81 % т.н.р със срок за инвалидността три години до 01.06.2027г. С Разпореждане 21/21.08.2024г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен по така подаденото заявление е отпусната лична пенсия поради общо заболяване в минимален размер съгласно чл.75, ал.4 от КСО от 16.08.2024 г., т.е. от датата на подаване на заявлението. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директор ТП на НОИ Плевен, като е постановено на основание чл.117 от КСО оспореното в първоинстанционното производство Решение 2153-14-83/14.11.2024г., с което е отхвърлена жалбата на В. К. срещу Разпореждане 21/21.08.2024г., което е счетено за законосъобразно. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд да отхвърли жалбата против акта на осигурителните органи са, че доколкото в случая става въпрос за отпускане на инвалидна пенсия по реда на чл.94 ал.3 КСО,а датата на инвалидизация на касатора,определена с експертно решение на ТЕЛК 91895/26.06.2020г е 20.02.2024г,което е решение е връчено на К. на 27.06.2024г,поради което и срокът за обжалването му от лицето е изтекъл на 11.07.2024г, а по отношение на ТП на НОИ Плевен,РДСП-Плевен и АХУ ЕР на ТЕЛК е връчено на 08.07.2024г,поради което е и влязло в сила на 23.07.2024г,но самият касатор е подал заявлението си за инвалидна пенсия едва на дата 16.08.2024г,което предпоставяло и началната дата на отпускането й от осигурителните органи. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд Плевен е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.Оспореният административен акт съдържа всички фактически и правни основания за издаването им. Съгласно чл.94, ал.3 от КСО, извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. С оглед посочената правна норма касаторът би имал право на отпускане на инвалидна пенсия от датата на инвалидизиране само ако е подал заявлението си в едномесечен срок от изтичане на срока, в който той е имал право да оспори ЕР на ТЕЛК, т.е. считано от 11.07.2024г., а датата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК не е релевантна за преценката на административния орган. В конкретния случай по делото безспорно е установено, че касаторът е подал заявление на 16.08.2024г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по смисъла чл.94, ал.3 от КСО, считано от датата, на която за него е изтекъл срокът за обжалване на ЕР на ТЕЛК 11.07.2024г., поради което пенсията правилно е отпусната от датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ Плевен. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд Плевен е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,