Решение № 3096 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2008 г.
ВАСIII отделение09.03.2009 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 439 от 28.11.2007 г., постановено по адм. дело № 1207/2007 г. от Административен съд - София-град. Осъжда Национална агенция за приходите да заплати на "Глориент инвестмънт БГ" - ЕООД, БУЛСТАТ 175114969, представлявано от Маргарита Георгиева Богатинова, сумата от 624 лева, представляващи разноски по настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3096 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрк. Т. Тодоров, в качеството му на пълномощник на НАП, срещу решение № 439 от 28.11.2007 г., постановено по адм. дело № 1207/2007 г. от Административен съд - София-град, II отд., 26 с-в. В жалбата подробно се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт. Ответникът - "Глориент инвестмънт БГ" - ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. А. Маркова, пледира за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП счита касационната жалба за частично основателна и пледира дължимото обезщетение да се редуцира до размера на 28 353. 23 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.). Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АССГ е осъдил НАП да заплати на "Глориент инвестмънт БГ" - ЕООД, представлявано от управителя Маргарита Георгиева Богатинова, сумата от 35 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди от обявения за нищожен АПВ № 125 от 30.11.2006 г. на органите на ТДНАП - София, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение НАП е осъдена да заплати по сметка на АССГ държавна такса в размер на 1 400 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ищецът е заплатил претендираните 35 000 лв. под формата на хонорар за упълномощения да го представлява пред горестоящия административен орган адвокат. Приел е също, че представените по делото писмени доказателства обосновават извода, че сумата е реално заплатена. Ето защо е направил извод, че искът по чл. 1 от ЗОДОВ е доказан по основание и размер и е постановил съдебния си акт. Решението е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят същите възражения, каквито са посочени пред решаващия съд. Фактическата обстановка по делото не е спорна. Налице спор относно дължимостта и размера на разходи, които страната е понесла във връзка с издаден индивидуален административен акт, който впоследствие е прогласен за нищожен от по-горестоящия административен орган. Производството в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило във фазата на оспорването по административен ред. В глава ХVIII на ДОПК - чл. 152 - чл. 155 "Обжалване на ревизионния акт по административен ред" няма разпоредба, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. В глава ХIХ "Съдебно обжалване на ревизионния акт", разпоредбата на чл. 161 предвижда на жалбоподателя да се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски, ако ги прецени за прекомерно завишени или ако поведението на страната е било процесуално некоректно - ал. 2 и 3 на същият текст. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В Административнопроцесуалния кодекс въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В глава пета - "Издаване на административни актове, раздел първи "Индивидуални административни актове", с разпоредбата на чл. 47, ал. 2 е предвидено на лицата по чл. 44, ал. 3 от същия кодекс да "се признават пътни и други разходи" от органа, водещ производството, преди издаване на акта по нормативи, определени от министъра на финансите. В чл. 59 - "Форма на индивидуалния административен акт", ал. 2, т. 6 предвижда индивидуалният административен акт да съдържа и "разпореждане относно разноските". Това задължава административния орган при издаването на административния акт да обобщи направените до момента разноски (от участващите в производството страни) и да ги разпредели съобразно факта по чия инициатива или по чия вина са предприети дадените процесуални действия. В глава шеста - "Оспорване на административните актове по административен ред" този въпрос изобщо не е засегнат. Гражданско процесуалният кодекс предвижда "заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв", да се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска" - стар чл. 64, сега чл. 78, ал. 1. В конкретният случай съдебно производство по оспорване на индивидуалния административен акт не е проведено, тъй като въпросът по законосъобразността на индивидуалния административен акт - АПВ № 125 - е разрешен от горестоящият административен орган. Няма спор, че в производството по издаване на административни актове и тяхното оспорване по административен ред страната има право да упълномощава и да бъде представлявана от пълномощник-адвокат в защита на свои права и законни интереси. Проблемът се състои в това, че от една страна е налице законова празнота и в специалния ДОПК и в общия АПК относно понесените от страната разноски в това производство, а от друга че такива разноски са направени и неизправната страна ги дължи. Издаденият административен акт - решение № 175 от 01.02.2007 г. Директорът на ДОУИ-ЦУНАП не съдържа разпореждане относно разноските, понесени от търговското дружество, въпреки представеното по преписката пълномощно на адв. А. Савов. Поставя се въпроса тогава следва ли понесените от страната, в оспорването по административен ред, разноски за възнаграждение на адвокат - пълномощник да се третират като вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното по-горе отговорът на въпроса следва да бъде положителен. Държавата (респ. общините), в лицето на нейните органи, следва да отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица, произтекли от незаконосъобразни актове, издадени при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ се разглеждат по реда, установен в чл. 203-204 от АПК. За да възникне такава отговорност следва да са налице: 1. незаконосъобразен акт; 2. имуществени или неимуществени вреди; 3. пряка причинна връзка между тях. Отговорността е безвиновна. В конкретния случай и трите предпоставки са налице, както правилно е преценил и решаващия съд. Издаденият от ТДНАП - София акт за публично вземане (прихващане или възстановяване на ДДС) № 125 от 30.11.2006 г. е прогласен за нищожен от горестоящият административен орган - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУНАП с решение № 175 от 1.02.2007 г. За оспорването на конкретният акт № 125 засегнатото юридическо лице - "Глориент инвестмънт БГ" - ЕООД е упълномощило адв. А. Савов, за което е представен договор за правна защита и съдействие № 4149 от 18.12.2006 г., от който е видно, че е уговорено възнаграждение от 35 000 лв., платими по банкова сметка. Сумата е изплатена изцяло, видно от писмените доказателства. Ето защо преценката на първоинстанционният съд, че отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е ангажирана в конкретния случай е правилна. Имуществената вреда, представляваща изплатен на адвокат-пълномощника хонорар, за търговското дружество е пряка и непосредствена последица от неправомерно издадения индивидуален административен акт от ТДНАП. Тази вреда не би настъпила, ако издателят на акта бе процедирал законосъобразно. Съдът е изложил подробни мотиви във връзка с възражението за прекомерност на претенидраното обезщетение, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав - обезщетението се дължи за всички реално понесени и доказани от страната вреди. При този изход на процеса искането за присъждане на понесените по делото разноски пред настоящата инстанция е основателно. На процесуалния представител на "Глориент инвестмънт БГ" - ЕООД - Адвокатско дружество "Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници" е изплатено, съгласно преводно нареждане и договор за правна защита и съдействие № 0764409, възнаграждение от 624 лв. за процесуално представителство по настоящето дело, които следва да бъдат възстановени от касатора. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,