Решение № 5976 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3064/2009 г.

Решение № 5976 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3064/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ). Валери Боянов Бачев, от с. Гюешево, Кюстендилска област, е подал касационна жалба срещу решение № 1 от 5.01.2009 г. по адм. дело № 490/2008 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 1508/26.09.2008 г. на началника на РПУ, гр. Кюстендил, за отнемане на разрешения за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси. По съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е поискана отмяната му и отмяна на административния акт. Ответникът - Началник на РПУ Кюстендил, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мнение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. За да отнеме издадените разрешения за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, компетентният орган - началник РПУ Кюстендил е счел за обективирано основанието по чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ, като е посочил в акта си и конкретните доказателства, обосноваващи извършената преценка. Сезиран с жалба срещу така постановената Заповед № 1508/26.09.2008 г., решаващият съд е приел, че с оглед данните за наличие на образувано срещу Бачев досъдебно полицейско производство за извършено умишлено престъпление от общ характер, актът на началника на РПУ Кюстендил, с който са отнети издадените разрешения за извършване на дейността, е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно предписанието на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци в случаите на чл. 12 от с. з. Разпоредбата е с бланкетно съдържание и препраща към чл. 12 от ЗКВВООБ по отношение на обстоятелствата, при проявлението на които възниква основание за отказ за издаването на административен акт, респ. - постановяването на конститутивен такъв с правопрекратяващо действие. Следователно - за да се приложи чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗКВВООБ по отношение на лицето следва да се налице предпоставките по чл. 12 - една от чиито хипотези е, когато същото е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Наличието на релевантен факт, попадащ в хипотезата на цитирания тест следва да бъде установено с писмени доказателства, изходящи от съответния компетентен съдебен орган. От находящите се на л. 23 - 26 към делото официални документи е видно, че срещу касатора се е водело бързо полицейско производство, преобразувано в дознание № 701/2008 г. по описа на РП, Кюстендил. Досъдебното производство е приключило на 28.10.2008 г. с внесен обвинителен акт за престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК. При тези данни решаващият съд обосновано е приел за осъществен фактическия състав, при който може да се отнемат издадените разрешения на визираната хипотеза по чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ. Фактът на водено досъдебно производство срещу лице, което е снабдено с разрешения за носене, употреба и съхраняване на огнестрелно оръжие, има правопрекратяващо юридическо действие досежно възможността да се упражняват този вид дейности и съставлява основание за отнемане на издадените разрешения. Посредством заповедта на началника на РПУ Кюстендил се погасява учреденото субективно право на касатора за извършване на дейности при наличието на условия, определени от специалния ЗКВВООБ , при което властническото волеизявление инкорпорира характеристиките на преустановителна административна мярка и на индивидуален административен акт със забраняващ характер. В касационната фаза на съдебното производство се навежда довод за нарушение на съдопроизводствените правила от страна на решаващия съд, мотивиран с твърдения за неспазване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК. Поддържа се, че като не е уважил искането на жалбоподателя за отлагане на делото в проведеното на 3.12.2008 г. съдебно заседание, поради внезапно заболяване, удостоверено с болничен лист, Административният съд е нарушил правото на страната на участие и защита в производството. Същевременно не се оспорва наличието на предпоставките, възприети от органа при произнасянето му като фактическо основание на издадения административен акт. Поддържаното оплакване е неоснователно. В мотивите на оспореното решение съдът е констатирал, че срещу лицето се води досъдебно производство, който факт е правопогасяващ досежно правото му да борави с оръжие. Така възприетият извод се основава на точен анализ на ангажираните писмени доказателства, което сочи на липса на касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 2-ро от АПК. Неучастието на касатора в първото от проведените открити съдебни заседания по делото, при липсата на релевирани правоизключващи възражения и посочени доказателства, и при условие, че му е била осигурена възможност да организира защитата си за следващо съдебно заседание, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази насока съдът е обсъдил, че в представения болничен лист липсва отбелязване по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (Приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г.), при което твърдението за наличие на препятствие, което страната не е могла да отстрани по смисъла на чл. 139, ал. 1 от АПК, е необосновано. Освен това - дори и допуснато, подобно нарушение не би могло да рефлектира върху правилността на постановения съдебен акт, т. к. не поставя под съмнение установените от съда юридически факти от значение за съществуването на спорното субективно право и за точното приложение на материалния закон. В контекста на нормативното предписание и с оглед изложените като мотиви при издаването на заповедта фактически обстоятелства, обосновано е прието, че са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяването на оспорената заповед. След като изискванията, очертаващи законовия статут на обжалвания административен акт са били спазени, жалбата срещу него правилно е била отхвърлена. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия закон. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд - Кюстендил, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,