Решение № 11500 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2015 г.

Решение № 11500 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор" на БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА /БНБ/, гр. С., пл. "К. А. I" № 1, чрез Н. К., заместник и изпълняваща правомощията на подуправител на основание Решение № УС 72 от 19.06.2014 г. срещу Решение № 2589 от 14.04.2015 г. по дело № 6902/2014 г. по описа на АССГ, I отд., 13 с-в, с което е осъден подуправителят на БНБ, ръководещ управление Б. Н. в тридесетдневен срок от получаване на препис от настоящото решение да изпълни задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, а именно задължението му по чл. 3, ал. 1 от ЗИОНК да извърши фактически действия по собствена проверка, като бъде коригирана допуснатата грешка в издадения от БНБ списък по чл. З ал. 2 от ЗИОНК, като ЕТ Г. В. бъде заличен от този списък. В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилване или отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - ЕТ "Г. В.", представляван от Г. М. В. чрез адв. М. С. в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище, че касационната жалба е неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, и разгледана по същество за основателна поради следните съображения: За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд, след анализ на съдебната практика и като е съобразил определение № 11337/29.09.2014 г. на ВАС по адм. дело № 11166/2014 г. на VIII отд е приел, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по реда на чл. чл. 256-257 от АПК. От фактическа страна безспорно по делото е установено, че ЕТ "Г. В." е посочен като длъжник към "Балканбанк" в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за информация относно необслужваните кредити. Установено е също така, че подуправителя на БНБ е бил сезиран с искане от едноличния търговец да бъде заличен от списъка по ЗИОНК, в отговор на което с писмо № 4701-0110 от 22.05.2013 г. е било отказано извършването на това действие. Като е взел предвид представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че ЕТ "Г. В." е бил кредитор на Балканбанк АД със сумата от 763 564,84 щ. долара, а не неин длъжник с необслужван кредит. Първоинстанционният съд е счел също така, че с оглед нормата на чл. З ал. 1 от ЗИОНК е вменена в задължение на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", да извърши собствена проверка по смисъла на чл. З ал. 1 от ЗИОНК дали информацията, съдържаща се в този продукт отговаря на действителното фактическо положение. Ето защо и отказвайки да извърши подобна промяна в процесния случай е налице бездействие на административен орган - подуправителят на БНБ, ръководещ управление Банков надзор, да изпълни свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - задължение по чл. 3, ал. 1 от ЗИОНК, което и обосновава решението на съда да осъди административния орган да извърши действието като определи срок за това в рамките на тридесет дни. Решението е недопустимо. Основателни са касационните оплаквания на жалбоподателя за недопустимост на съдебното решение поради родова некомпетентност на постановилия го съд. К. В. административен съд е посочвал и в други свои актове /Определение № 8029 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6620/2015 г., 5-членен с-в, Определение № 3306 от 15.03.2010 г. по адм. д. № 2478/2010 г. 5 чл. с-в, Определение № 15549 от 17.12.2009 г. по адм. д. № 14449/09 г. 5 чл. с-в, Определение № 12999 от 01.12.2008 г. по адм. д. № 14407/08 г., 5 чл. с-в/, съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. След като законодателят е приравнил бездействието на индивидуален административен акт, то попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 4 АПК, според който на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на органите на БНБ. При тази нормативна регламентация, законодателят урежда обвързаност в компетенциите на съда с издателя на акта, а не с конкретното му съдържание. Следователно изричната препратка на чл. 257 към правилата на глава Х, раздел I от АПК обосновава извод, че родовата подсъдност на споровете по този текст от АПК се обуславя от йерархичното място на административния орган - ответник в системата на изпълнителната власт, а не от вида на дължимото произнасяне. В процесния случай се претендира защита срещу неоснователно бездействие на подуправителя на БНБ и е формулирано искане за осъждането му да предприеме конкретно фактическо действие, поради което спорът е подсъден на Върховния административен съд. Родовата подсъдност е само законна и не може да бъде дерогирана. За нея съдът следи служебно, тъй като е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Именно съобразявайки тази родова подсъдност тричленни състави на ВАС са се произнасяли по искове по чл. 257 от АПК - адм. д. № 15207/2012 г., адм. д. № 6613/2015 г на ВАС и др. Предвид нормативната уредба, обосноваваща компетентността на ВАС да се произнесе по спора, следва обжалваното решение да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, като производството по делото бъде прекратено и делото да бъде докладвано на Председателя на Първа колегия на ВАС за образуване на производство пред друг тричленен състав на ВАС. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 3, от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,