Решение № 4680 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2009 г.

Решение № 4680 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, по касационна жалба на Илхан Васви Хюсеин от гр. Нови Пазар против решение от 22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 147/2009 г. на Административен съд град Шумен. Оплакванията в касационната жалба следва да бъдат квалифицирани като такива за неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Областна дирекция на МВР град Шумен, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на Илхан Васви Хюсеин срещу заповед № 845/6.04.2009 г. на директора на ОД на МВР - Шумен, с която му е наложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на пределите на страната", на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС. От доказателствата по делото е установено, че за прилагането на тази административна мярка, административният орган се е позовал на данните от представеното свидетелство за съдимост на Хюсеин, от което се установява, че последният е осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер: по нохд. № 49/1994 г. на Районен съд Нови Пазар за престъпление по чл. 195 от НК, по която му е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 2.02.1995 г. и лицето е реабилитирано по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК; второто осъждане е по нохд. № 376/08/2008 г. на Окръжен съд град Русе, за умишлено престъпление от общ характер по чл. 304, ал. 1 от НК, с която му е наложено наказание "пробация" за срок от една година и шест месеца, 100 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за две години и глоба в размер на 100 лева. Присъдата е влязла в сила от 24.12.2008 г. При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването на заповедта. Според АС, преценката на административният орган дали да наложи посочената принудителна марка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС, е по целесъобразност, като е достатъчно да се посочат само материалноправните основания в закона. По тези съображения първоинстанционният съд е приел обжалваната заповед за законосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено при спазване на материалния закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, жалбоподателят е осъждан за престъпления от общ характер и не е реабилитиран. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност, при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административният орган да прецени дали да наложи посочените мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС е с диспозитивен характер. Следователно административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите предпоставки за това. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9 от ЗБДС. В случая са налице тези условия, посочени в т. 2 на текста, с оглед на което настоящият състав намира издадената заповед за законосъобразна. След като са налице предпоставките на тази норма, и административният орган е извършил преценка, че следва да наложи предвидената принудителна административна мярка, друг контрол върху неговите действия съдът не е компетентен да извършва. Не е необходимо органът да излага мотиви защо налага принудителната административна мярка по чл. 76 от ЗБДС, тъй като дори да изложи такива мотиви, те не подлежат на съдебен контрол. Достатъчно е да посочи дали са налице законовите предпоставки на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, а в конкретния случай те са налице - лицето е осъдено за престъпление от общ характер и не е реабилитирано. При наличието на основанията, визирани в диспозитивната разпоредба на чл. 76, т. 2 от ЗБДС - органът преценява дали да наложи или не тази мярка. По изложените съображения решението на Административен съд Шумен като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,