Решение № 1782 от 16.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бригада Нов Дом ООД (неправилно изписана в касационната жалба, като Бигада ), представлявана от Г. Генов, чрез пълномощните адв. В. Хаджиев и адв. В. Димова, против решение 4524 от 04.07.2022 г. по адм. дело 3442/2022 г. на Административен съд София - град, с което в производство по реда на чл. 256 от АПК е отхвърлено искането на настоящия касатор да бъде осъден областният управител на Област София за издаде заповед за деактуване на ПИ с идентификатор 68134.705.1485 /стар идентификатор 68134.705.1060/, находящ се в гр. София, улица Слатинска , обективирано в жалба срещу бездействие на областния управител на Област София по заявление с рег. 0А-23-11316/25.08.2021 г. и е осъдено дружеството да заплати на Областната администрация на Област София сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по производството. С касационнат жалба се иска отмяна на решението и се претендира присъждане на разноски. Ответникът - областният управител на Област София, в престсвен писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрк. Иванов, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение констатира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане (наименовано жалба) на Бригада Нов Дом ООД срещу бездействие на областния управител на Област София по заявление с рег. 0А-23-11316/25.08.2021 г. С посоченото заявление е поискано от областния управител на Област София да деактува ПИ с идентификатор 68134.705.1458, стар идентификатор 68134.705.1060, с площ от 841 кв. м, находящ се в гр. София, Район Слатина , кв. 274а, ул. Слатинска , предмет на А. 3213/01.06.1982 г., тъй като считано от 07.12.1994 г. имотът е загубил характера си на държавна собственост. За удостоверяване на качеството си на собственик на имота, чието отписване от актовите книги се иска да бъде извършено от областния управител, дружеството е представило Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 12, том II, рег. 27951, дело 171/2018 г. С депозираното заявление било представено решение на Позeмлената комисия от 17.11.1994 г., с което имотът е възстановен на Ю. Пенева, която го е продала на А. Пенев Последният от своя страна продал имота на Баут ЕООД, с нотариален акт 70/2018 г., а това дружество продало имота на Бригада Нов Дом ООД, която сделка е обективирана в Нотариален акт 12, том II, рег. 27951, дело 171/05.11.2018 г. Впоследствие със заявление от 31.01.2022 г. било пояснено на административния орган, че следва да отпише имота от актовите книги за държавна собственост като било представено допълнително удостоверение от 04.08.2019 г. на Район Слатина . По така депозираното искане областният управител не предприел никакви действия. Поради това жалбоподателят подал трето искане рег. 0А23-4310/31.03.2022 г., с което поискал извършването на фактически действия по деактуване на имота и отписване на същия от регистрите за държавна собственост. Конкретно това задължение е посочил, че произтича от разпоредбите на чл. 78, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Съдът след като е изложил фактите по делото, за който не се спори, е приел, че е сезиран с допустимо, но неоснователно искане. Мотивирал се е, че в случая искателят, чрез твърдения за незаконосъобразност на оспореното бездействие неотписване на процесния имот от актовите книги, поради липса на доказателства, че актуваният имот е държавна собственост, отрича истинността, респективно доказателствената сила на съставен акт за държавна собственост. Материалната доказателствена сила на акта за държавна собственост обаче може да бъде оборена само по общия исков ред, съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДС и чл. 113 от ППЗДС. Отделно от това е посочил, че по делото е представен и Акт за частна общинска собственост за ПИ с идентификатор 68134.705.1458. Наличието на АДС и АОС по делото представляват правоизключващо обстоятелство по отношение на искателя, съответно мотивират неоснователност на направеното от него искане. Едва след положително за него разрешаване на така очертания спор за материално право по общия ред, за ответника би възникнало задължението по чл. 78, ал. 1 от ЗДС. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил искането, ведно с присъждане на разноски в полза на Областна администрация на Област София. Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. При разглеждането й по същество, настоящият състав констатира, че същата е насочена срещу недопустимо решение. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 от АПК. Производството пред АССГ е образувано въз основа на жалба с правно основание посочено от жалбоподателя чл. 256, ал. 2 от АПК. Оспорено е неизвършване на фактически действия от областния управител на област София да изпълни задължението си по чл. 78, ал. 1 от ЗДС, като отпише от актовите книги за държавна собственост гореописания имот. Натоящият състав намира, че е защитата по реда на чл. 256, ал. 2 от АПК е неприложима срещу бездействието на административен орган за отписване на имоти от актовите книги за държавна собственост. Защитата в тази хипотеза предполага неизвършването на фактически действия, които органът е задължен да извърши по силата на закона, т. е. дължимостта на действието следва да произтича пряко от закона и осъществяването му да не бъде опосредено от друг юридически факт. В случаите по чл. 78, ал. 1 от ЗДС за отписване е необходимо издаването на нарочна заповед от областния управител. Актът, разпореждащ отписването, е правно действие (волеизявление), а не фактическо, и предхожда самата техническа дейност на администрацията по отразяването на промяната в книгите за собствеността. Евентуално противоречие между правните твърдения на оспорващия и държавата, представлявана от административните органи, относно собствеността на заявения за отписване имот би обективирало спор за материално право, който по аргумент от чл. 79, ал. 3 от ЗДС следва да бъде разрешен по общия исков ред. Актуването на чужд имот като държавен, съответно отказът/бездействието на областния управител да разпореди отписването на имот от книгите за държавна собственост, по същността си е отричане на претендираното от лицето право на собственост, което може и следва да бъде защитено по общия исков ред, а не в административно производство, вкл. такова по чл. 256 от АПК. Следва да се посочи, че исково производство, относно спорния имот, няма данни да е провеждано, а в случая това е редът по който дружеството може да защити правата си. Волеизявленията по деактуване на имоти като държавна собственост, респ. отказите за деактуване имащи правно основание по чл. 78, ал. 1 от ЗДС, по своя характер са вътрешнослужебни актове. Издаването им представлява правна, а не фактическа дейност, поради което избраният път за съдебен контрол не е приложим. По тези съображения подадената от Бригада Нов Дом ООД жалба е недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд, а производството по делото да бъде прекратено. Като се е произнесъл по оспорването с решение по същество, административният съд постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. По отношение на разноските, настоящият състав намира, че с първоинстанционното съдебно решение са присъдени разноски на Областна администрация на Област София, които се явяват дължими, с оглед правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК. Предвид това, съдебното решение в тази му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна администрация на Област София разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,