Решение № 8626 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9150/2009 г.

Решение № 8626 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9150/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Стана Неделчева Иванова и Недялко Йотков Недялков срещу мълчаливия отказ на Министерския съвет на Република България (МС) да се произнесе по заявление вх. № 1426 от 14.05.2009 г. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Василев, дава становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да отхвърли оспорването. Настоящият състав на съда, като взе пред вид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, както и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, намери за установено следното: До г-н Сергей Станишев, в качеството му на Министър-председател на Република България е подадено заявление вх. № 01-1426/02 от 14.05.2009 г. от Стана Неделчева Иванова, от съдържанието на което може да се направи извод, че същата е поискала да й бъде предоставен документ за собствеността на земите, находящи се на територията на гр. Червен бряг, местностите "Банчовското" и "Табан", върху които е предоставена концесия по Решение № 262 от 14.04.2009 г. на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 31 от 24.04.2009 г. на ТЕРРА - ЕООД (в същност търговското дружество е АД). В заявлението си сочи, че е наследник на земеделски земи в тези местности и те са й възстановени с протокол № 189 от 14.03.2001 г. С писмо изх. № 1426/02 от 20.05.2009 г. заявлението на Стана Иванова е изпратено до Министерството на регионалното развитие и благоустройството за "становище по поставените въпроси". В срока по чл. 57, ал. 1 от АПК административният орган не е отговорил на заявлението, поради което е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Мълчаливият отказ законът приравнява на изричен, поради което оспорването е допустимо. По същество жалбата е неоснователна при следните съображения: От приложеното по делото удостоверение за наследници е видно, че жалбоподателите са наследници на Неделчо Хинков Неделчев - поч. на х.хх.хххх г. С решение на Поземлената комисия гр. Червен бряг от 24.08.1992 г., постановено по заявление вх. № 504 от 28.07.1992 г. на Йото Неделчев Хинков е възстановено правото на собственост на наследниците на Неделчо Хинков Неделчев върху 88.900 дка ниви и ливади при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ и се отказва възстановяване правото на собственост върху подробно описани имоти - ниви, пасища, гори. Сред така описаните имоти не е посочена местност Банчовото или Банчовското, но жалбоподателите твърдят, че в тази местност се включват местностите "Водол", в която им е отказано възстановяването на 12 дка ниви и "Деловете", в която местност също е отказано възстановяване на собствеността върху 0.200 дка ниви (общо 12.200 дка). С решение № 262 от 14.04.2009 г. на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 31 от 24.04.2009 г., на осн. § 4а във връзка с § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите и с чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6 , 7 и чл. 8, ал. 1 от отменения Закон за концесиите и мотивирано предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - мергели, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Червен бряг", м. "Банчовското", разположено в землището на Червен бряг, община Червен бряг, област Плевен, на "ТЕРА" - АД, Червен бряг. Със същото решение е определена концесионната площ - 206 501 кв. м, границите - по крайния контур на утвърдените запаси с координати на точките от № 1 до № 12 включително съгласно схема на концесионната площ и списък на координатите на крайните точки в координатна система "1970 г.", съгласно приложението, и срокът на концесията - 25 години. На съда е служебно известно, че това решение е било оспорено от жалбоподателите и по жалбата е образувано адм. дело № 10774/2009 г. по описа на ВАС, IV отделение, Първа колегия. Сред материалите от приложената по делото административна преписка е и акт за изключителна държавна собственост № 1076 от 13.01.2009 г. Съгласно чл. 69 и сл. от Закона за държавната собственост (ЗДС) актовете за обекти - изключителна държавна собственост, се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството; в тях се отбелязват действията по управление или разпореждане с недвижимия имот, а за недвижимите имоти - публична държавна собственост, и предоставянето им на концесия; вписват се с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответното звено "Държавна собственост". Въз основа на актовете за държавна собственост във ведомствата се създават главен регистър и спомагателни регистри по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Главният регистър и спомагателните регистри се водят от длъжностно лице, оправомощено от министъра, ръководителя на ведомството или областния управител. За достъп до тези регистри в законите е установен ред, който в случая не е бил спазен. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателите уточнява, че имотът, който е отдаден на концесия е възстановен на жалбоподателите по ЗСПЗЗ и те оспорват собствеността на държавата върху него. При това положение настоящият състав намира следното от правна страна: Сам по себе си актът за държавна собственост, съставен по реда на чл. 70 и сл. от ЗДС, представлява официален удостоверителен документ, установяващ правото на собственост на Държавата. В качеството си на такъв е носител на информация за всички имоти и вещни права - държавна собственост и има доказателствено значение по аргумент от чл. 114, ал. 1 от ППЗДС. В случая жалбоподателите твърдят, че притежават собственост в терена, предоставен на концесионера с Решение № 262 на МС на РБ. При това положение, след като претендират права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, те следва да установят това свое право по съдебен ред, по пътя на общото исково производство, където се решават споровете за собственост. Пред вид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли. Водим от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,