Решение № 11924 от 21.12.2022 г. на ВАС, II о.

Образувано е по касационна жалба на Я. Буковски, чрез адв. Матеева, срещу Решение 2289 от 31.12.2021 г., постановено по адм. дело 443/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Кметът на Община Сандански не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил като неоснователна жалбата на Буковски срещу Заповед УТИ-64/31.03.2021 г. на Кмета на Община Сандански, с която е забранено ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред обект: Преустройство на ПРУ в жилище, находящ се в УПИ Х, кв. 101 по плана на гр. Сандански, имот с идентификатор 65334.300.2273 по КККР на гр. Сандански. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Въз основа на установеното ползване на обекта не по предназначение по проект зимнично помещение в сграда от четвърта категория като жилище, е обоснован извод за законосъобразно прилагане от административния орган на забраната по чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1 т. 6 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, като са изведени законосъобразни правни изводи, основани на установените за спора релевантни факти и обстоятелства. Законосъобразността на оспорената заповед е проверена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. Данните по делото сочат, че след проведена на място проверка от длъжностни лица на община Сандански е съставен констативен акт 9-АА от 29.01.2021 г., с който е установено, че ПРУ (противорадиационно укритие) на кота -2,60 м с площ 9,45 кв.м. в източната част на мазе на жилищна сграда с идентификатор 65334.300.2273.5 се ползва като жилище, а не по предназначение и без въвеждане на строежа в експлоатация. Констатирана е липсата на издавани строителни книжа за извършване на преустройството. Помещението, предмет на оспорената заповед, по одобрен архитектурен инвестиционен проект за сградата от 1987 г. е означено с предназначение именно за ПРУ с площ 9,45 кв.м. Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен акт, който е надлежно връчен на адресата, поради което възражението за неспазена процедура правилно е прието от съда за неоснователно. Фактическите основания, изложени в заповедта сочат на хипотезите по чл.178, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ. Относимият факт за приложимостта на посочените норми е ползването на обекта с променено предназначение и без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, което в случая е налице. Ирелевантно е обстоятелството дали за преустройството са издадени строителни книжа, тъй като основанието в административния акт е по чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, а не по чл. 224а ЗУТ. Обосновано съдът приема, че елементите от фактическия състав на чл. 178 ал.1 и ал.4 ЗУТ са осъществени. Строежът представлява преустройство на обект от четвърта категория, за който компетентен да издаде заповед за забрана на ползването му съгласно чл.178 ал.6 ЗУТ е именно Кметът на Общината или упълномощено от него длъжностно лице. Строежът безспорно не се ползва по предназначение, като тази констатация не се оспорва от жалбоподателя, което се установява и от представения договор със нотариална заверка на подписите от дата 01.02.2018г., сключен между наследниците братята Буковски, в които те(вкл. и оспорващият) признават, че източната част от мазето представлява жилище към този момент и се състои от три стаи, кухненски бокс и санитарен възел. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, изложено в касационната жалба, че това е състоянието на нещата за ползването на помещението като жилище още от 1988-1989 г., то тези твърдения останаха голословни, неподкрепени от нито едно от доказателствата по делото. Без съществено значение са и наведените възражения относно търпимостта на обекта по отношение законосъобразността на оспореното административно решение на ответника. Кметът на Общината разполага с изрично предвидено правомощие за издаване на заповед по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Забраната за ползване и достъпа по посочената разпоредба се налага именно с цел да се преустанови ползването на строеж, който се ползва не по предназначението му или в нарушение на условията за въвеждането му в експлоатация, без значение дали е законен или търпим. Възражението на касатора за това, че не било установено че обектът е ПРУ, което е било преустроено на жилище и то през 2018г., не се подкрепя от събраните в хода на съдебното дирене, вкл. и пред касационната инстанция доказателства. В тази насока не е спорно, че помещението(с площ 9,45 кв.м. и което е посочено като част от жилище) се намира на кота -2,60 като това се визира и в нотариално завереният документ, подписан и от Я. Буковски, вкл. че се ситуира именно в източната част от мазето, ползвана от последния. Т.е. налице е ползване на помещения в мазето за жилище(установено и по друг протокол от същата дата), без устройствените правила да допускат съществуването на жилища на тази кота. Следва да се посочи, че изискванията за ползване на строежите по предназначение и след въвеждането им в експлоатация по предвидения за това ред са по отношение на възложителя по смисъла на чл.161 ЗУТ, като такъв е собственикът на имота. Касаторът притежава качеството на възложител съгласно цитираната разпоредба и съобразно представения договор се явява единствен ползвател на помещението, поради което правилно постановената забрана на достъп и ползване е постановена спрямо него. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,