Решение № 4037 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2010 г.

Решение № 4037 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба от Хасхем Хосини (HASHEM HOSSINI), гражданин на Иран, срещу решение № 122 от 30.04.2010 г., постановено по адм. д. № 69/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на касационните основания по смисъла на 209, т. 3 АПК се претендира отмяната му, като се отмени и оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Смолян, не взема становище. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационните оплаквания за неправилност на решението са неоснователни. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Хасхем Хосини, гражданин на Иран срещу Заповед № ОЧ-20/02.02.2010 г. на директора на РДГП - Смолян, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, административният орган е длъжен да наложи предвидената по закона мярка за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че на 1.02.2010 г. лицето е преминало незаконно държавната граница, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ е императивна, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решението е правилно. От съдържащото се към административната преписка предложение на налагане на ПАМ с рег. № 596/02.02.2010 г. на началник ГПУ - Ново село безспорно е установено, че на 1.02.2010 г. около 23.15 ч. на 2000 м. северно от 321-ва гранична пирамида (сектор "С" от българо-гръцката граница) ГПН "МПТВН" е задържала 6-ма чужденци, пресекли линията на държавната граница. Съгласно заявените пред преводач на персийски език персонализиращи данни, един от тях е бил касаторът Хасхем Хосини (HASHEM HOSSINI), роден на 3.04.1985 г. в Иран. Лицата са били без документи за самоличност, посочили са, че крайната цел на придвижването им е Англия (Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия) и не са изявили желание да получат статут на бежанци в Република България. Съставлявайки официален свидетелстващ документ, посоченото предложение се ползва с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са се осъществили така, както се твърди от органа - издател. В хода на първоинстанционното производство истинността на документа не е оспорена и съществуването на описаните релевантни за спора факти не е опровергано. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на административния акт могат да предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта и ако последният е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. След като в оспорената заповед органът изрично се е позовавал на предложение № 596/02.02.2010 г. на началника на ГПУ - Ново село, актът за прилагане на ПАМ отговаря на законовите изисквания за форма и необходимо съдържание, мотивиращо властническото волеизявление. Преминаването на държавната граница (легално определена в § 1 от ДР на ППЗМВР), се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони и на определени за това места за упражняване на предписания от закона контрол. Съгласно чл. 17 ЗЧРБ чужденците влизат и напускат територията на страната само през граничните контролно-пропусквателни пунктове (ГКПП), чийто статут, видове гранична проверка и правомощията на служителите, извършващи този контрол, са регламентирани от Наредбата за ГКПП (Приета с ПМС № 104 от 20.05.2002 г., обн., ДВ, бр. 54/31.05.2002 г.). При преминаване през ГКПП, физическите лица заедно с намиращите се в тяхно владение превозни средства, стоки и предмети, са обект на паспортен, митнически, ветеринарно-санитарен контрол и едва след реализирането му получават разрешение да влязат, респ. да напуснат страната. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ предписва, че чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. А според нормата на чл. 41, т. 1 с. з. принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Разпоредбата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на предвидената хипотеза, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. В контекста на нормативното предписание при постановяване на заповедта за налагане на ограничителна мярка административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и точното правно основание за упражняване на властническата си компетентност. Между страните по делото няма спор, че чужденецът е преминал нелегално държавната граница и при извършената идентификация в система AFIS и регистрация в ЕВРОДАК не е установено съвпадение. Касаторът също не въвежда твърдения и не сочи доказателства, че влизането му в Република България е станало по законоустановения ред, а това означава, че предвидената предпоставка по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ е налице и произнасянето на директора на РДГП - Смолян е законосъобразно. След като чужденецът не може да установи спазването на пропускателния режим за влизане на територията на страната, обосновано е прието, че са налице условията за прилагане на ПАМ. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на предложението и постановяване на административния акт. Процесната заповед е връчена на жалбоподателя при участието на преводач, чийто подпис е положен на самия акт и представлява необходимо и достатъчно доказателство за уведомяването на адресата на език, който той познава. Обстоятелството, че преводачът е служител на РДГП Елхово (за което между впрочем не са ангажирани доказателства), е ирелевантно за законосъобразността на проведената процедура. Самата заповед за назначаването му в това качество (л. 9) съдържа декларация по чл. 360 и чл. 290, ал. 2 НК, поради което верността на извършения превод не може да бъде опровергана. Следва да се има предвид още, че в административната фаза на производството чужденецът не е възразил срещу редовността на извършваните производствени действия, в т. ч. относно верността на извършения превод, като всички документи в административната преписка са оформени със саморъчния му подпис и този на назначения преводач. Неоснователно е твърдението, че самоличността на касатора не е категорично установена. Административният орган се е позовал на заявените от самия чужденец персонализиращи данни и при условие, че не се представят документи, установяващи различна идентификация на лицето, законосъобразно административното производство е проведено спрямо този субект и същият е адресат на заповедта за прилагане на ПАМ. Противно на доводите в касационната жалба, Административният съд законосъобразно е счел, че при издаване на заповедта не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 67 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Решаващият съд не е бил длъжен служебно да събира доказателства относно наличието на процедура по предоставяне на особена закрила на чужденеца по смисъла на чл. 8, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Освен, че в предложение № 596/02.02.2010 г. на началника на ГПУ Ново село изрично е посочено, че лицето не е изявило желание за предоставяне статут на бежанец в Република България, установяването на подобен положителен факт е в тежест на страната, която го твърди - Арг.: чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. От друга страна - дори и съществуващ, фактът би бил ирелевантен за спора относно законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ "Принудително отвеждане до границата". Наличието на производство по предоставяне на убежище е относимо към изпълнението на административния акт, но не и към наличието на фактическото основание за постановяването му - Арг.: чл. 67, ал. 1 ЗУБ. Преценката на Административен съд - Смолян в тази насока се споделя изцяло от настоящия състав, поради което и аргументите не следва да бъдат преповтаряни. Въз основа на изложеното, не са налице релевираните отменителни основания и оспореното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение