Решение № 7763 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2017 г.

Решение № 7763 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт- гр. С. Загора против Решение № 147/17.05.2017 г., постановено по адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд- гр. С. Загора, с което е отменено, по жалба на Д. В. Й., Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ- гр. С. Загора и е изпратено по компетентност на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ- С. З. подаденото от Йорданов заявление /" жалба"/, вх. № 1012-40-43 от 27.02.2017 г., като са присъдени и разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде да бъде решен спорът по същество. Ответникът по касационната жалба - Д. В. Й., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - С. З. е отменено по жалба на Д. В. Й. Решение 2153-23-15 от 09.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ- гр. С. Загора и е изпратено по компетентност на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С. З. подаденото от Йорданов заявление /" жалба"/, вх. № 1012-40-43 от 27.02.2017 г. и са присъдени разноски на жалбоподателя. За да отмени атакуваното пред първоинстанционния съд Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ - С. З., Административен съд - С. З. е приел, че то е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби . Решаващият съдебен състав е приел, че с Разпореждане № 5010017761 от 25.04.2016г на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С. З., изцяло е било удовлетворено искането по подаденото от Д. Й. заявление, вх. № 2122-23-1404 от 29.01.2016 г. за преизчисляване на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст поради придобит след пенсионирането и до 01.01.2016 г. осигурителен стаж и осигурителен доход, като е бил увеличен размерът на пенсията. Съдът е счел, че очевидно разпореждането се явява благоприятен за лицето акт, който не засяга негативно неговата правна сфера, с оглед на което и не е налице правен интерес от оспорването му. По този начин съдът е направил извод, че жалбата до директора на ТП на НОИ, като процесуално недопустима, е следвало да бъде оставена без разглеждане, на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК. Съдът е приел, че в нарушение на административнопроизводствените правила, директорът на ТП на НОИ - С. З. не е извършил надлежна преценка за допустимостта на производството по чл. 117 от КСО преди произнасянето по жалбата и постановяването на оспореното решение. С. Р. № 2153-23-15/09.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - С. З., с което е разгледана по същество процесуално недопустима жалба против Разпореждане № 5010017761 от 25.04.2016г на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - С. З., се явява незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че подадената от Д. Й. до управителя на НОИ- гр. С. жалба с вх. № 1012 -40-43 от 27.02.2017 г., не сочи изрично оспорване на това разпореждане и не съдържа искане за отмяната му, поради което подаденото заявление, неправилно е квалифицирано като жалба против Разпореждане № 5010017761 от 25.04.2016г на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С. З., обективираща упражнено право на оспорване, като процесуална предпоставка за образуване на производство по чл. 117 от КСО. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. По делото е установено, че със заявление, вх. № 2122-23-1404 от 29.01.2016 г., подадено от Д. В. Й. е направено искане, на основание чл. 102 от КСО, да бъде преизчислена отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст поради придобити след пенсионирането и до 01.01.2016 г. осигурителен стаж и осигурителен доход. С Разпореждане № 5010017761 от 25.04.2016 г., на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ - С. З., на основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, във връзка с Регламент на Съвета /ЕО/ № 883/2004 г., е изменена пожизнено личната пенсия за осигурителен стаж на Д. Й., считано от 29.01.2016 г. Недоволен от така постановеното разпореждане, Д. Й. е подал жалба с вх. № 1030-23-244/02.03.2017 г. пред по - горестоящия административен орган. Жалбата е изпратена по компетентност от Управителя на ЦУ на НОИ- гр. С., съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, изр. второ от АПК. При осъществения административен контрол, разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ- гр. С. Загора. Първоинстанционният съд неправилно е формулирал правните си изводи по отношение прилагането на относимите процесуални норми, уреждащи компетентността, респективно правомощията на административния орган в лицето на ръководител "ПО" при ТП на НОИ- гр. С. Загора, постановил процесното разпореждане от 25.04.2016 г., и тези на по-горестоящия административен орган -директор на ТП на НОИ- гр. С. Загора. С обжалваното решение Административен съд- С. З. е отменил Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ- гр. С. Загора и е изпратил по компетентност на ръководител "ПО", разгледаната в производството по чл. 117, ал. 3 от КСО жалба, квалифицирайки я неправилно като заявление за изменение на отпусната пенсия по чл. 99, ал. 1 от КСО, с указания същата да бъде правно третирана като подобно заявление. В мотивите си съда обосновава теза за неправилно извършена от по-горестоящия административен орган правна квалификация на подадената жалба /заявление/ и съответно неправилно определяне на приложимия материален и процесуален закон за разглеждане на същата, което от своя страна е довело до произнасяне на решаващия административен орган извън предмета и същността на образуваното пред него контролно административно производство по чл. 117 и сл. от КСО във връзка с чл. 81 и сл. от АПК. Индивидуалните административни актове, каквото безспорно представлява Разпореждане № 5010017761 от 25.04.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ- гр. С. Загора, могат да бъдат оспорени пред по-горестоящия административен орган по регламентирания ред и в определените от законодателя преклузивни срокове. Съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО, решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на АПК. Подадената и наименована "жалба" от Д. Й. съдържа всички изчерпателно изброени в чл. 85 и чл. 86 от АПК реквизити и приложения, като отговаря на изискуемата форма и е депозирана пред съответния орган и по съответния ред. Противно на съжденията на съда, в жалбата се съдържат наведени доводи за незаконосъобразност на постановеното разпореждане и още повече- такива за нищожност на същото, поради липсата на материална компетентност на постановилия го административен орган, като изрично се установява волята и конкретното искане на жалбоподателя - да бъде прогласена нищожността на разпореждането. Кодексът за социално осигуряване е специален закон и предвиденото в него задължително обжалване по административен ред и постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ, са въведени като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 118, ал. 1 от КСО, защото според тази разпоредба, предмет на оспорване пред съда е решението на ръководителя на териториалното поделение. Предвиденият в КСО ред за обжалване по чл. 117 и чл. 118 от КСО е специален и дерогира общите правила на АПК. Разпорежданията от категорията на процесното подлежат на обжалване по специалния ред. Изключена е възможността разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО да бъдат обжалвани направо пред съд, в това число да се иска и прогласяването им за нищожни от съда. За тези актове е въведено задължителното оспорване по административен ред. Следователно, щом няма предвидена възможност да се иска директно от съда прогласяване на нищожността на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, то следва да се признае възможността на засегнатите граждани и организации да претендират нищожност на този вид актове без ограничение във времето пред съответния по-горестоящ административен орган. Директорът на ТП на НОИ разполага с правомощие да прогласява нищожност на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО. С оглед последното и насочеността на депозираната от лицето жалба, правилно същата е квалифицирана като такава по чл. 117, ал. 1 от КСО и с Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ- гр. С. Загора, същият се е произнесъл по искането за прогласяване на нищожност на разпореждането. Не се споделят изводите на съда по отношение на преценката му, че "подаденото" от Д. Й. по правната си природа представлява заявление за изменение на отпусната му пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 99, ал. 1 от КСО и същото следва да се квалифицира и разгледа като такова. Съдържанието на подаденото "заявление" от жалбоподателя не може да се характеризира като ясно отправено искане /придружено с относимите доказателства/ за изменение на отпуснатата му пенсия, тъй като то представлява мотивирано възражение срещу материалната и процесуална незаконосъобразност на постановеното разпореждане, с наведени доводи за наличието на тежки пороци, от които страда индивидуалния административен акт. Допуснатата непрецизност от страна на съда с оглед връщане "по компетентност" на ръководител "ПО" на жалбата с вх. № 1012-40-43 от 27.02.2017 г. следва да бъде премахната, защото защитата срещу акта, с който се засягат права и законни интереси на жалбоподателя в конкретния случай, следва да се изчерпи евентуално само с отмяната на този акт и то при положение, че въпросът е разгледан по същество. Това представлява съществено процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е издал един немотивиран съдебен акт. Липсата на мотиви и необсъждането на доказателствата са съществени процесуални нарушения, тъй като са пречка за проверка правилността на решението. Съдът е допуснал съществено нарушение на правилата по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК. Неустановяването на факти, релевантни за законосъобразността на актовете, освен че сочи на неправилност на обжалваното решение, препятства и произнасянето по същество от настоящата инстанция. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,