Решение № 742 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5939/2007 г.

Решение № 742 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5939/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Й. Д. З. от София, С. А. К. от София, Ж. Б. П. - А. от София, К. Д. З. от София и Е. Д. З. от София, последният починал в хода на касационното производство и заместен от наследниците си Н. Н. З., Н. Е. З. и А. Е. З., всички от София, срещу решение от 22.05.2007 г. по гр.д. № 833/2005 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 17.05.2005 г. по гр. д. № 1914/2004 г. на Кюстендилския районен съд. С него е отхвърлен иск на касаторите срещу община К. за признаване за установено, че ответната община не е собственик на ливада с площ от 12, 246 дка, находяща се в землището на гр. К., м. "Д", представляваща имот № 0* по картата на землището, както и е признато по отношение на страните, че касаторите не са собственици на същия имот, който е част от лесопарк "Х" в гр. К. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Развити са оплаквания в подкрепа на поддържаното в производството твърдение, че се легитимират като собственици на имота по силата на давностно владение на наследодателите им Т. върху земеделска земя, която не е част от лесопарк "Х", и която правилно им е възстановена в реални граници с решение на ПК - гр. К. от 1992 г. Същевременно отричат правото на публична общинска собственост на ответника - община К., както и осъществяването на мероприятието парк "Х", тъй като върху него било извършено незаконно строителство след възстановяването на собствеността. Ответникът - О. К., не е заявил становище. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: Съставът на Кюстендилския окръжен съд е приел, че спорния имот е публична общинска собственост по силата на закона - чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС. По делото е безспорно установено, че той е включен в територията на лесопарк "Х" и е предназначен за задоволяване на трайни обществени потребности от местно значение. Ищците - физически лица, не владеят този имот по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. Някои от тях го посещават веднъж годишно. От друга страна те не се легитимират като негови собственици на заявеното правно основание - придобивна давност в полза на наследодателите им д-р Н (поч. 1913 г.) и неговата съпруга М/поч.1943 г./, и земеделска реституция. Обосновал е този извод с липсата на доказателства имотът да е владян от наследодателите в продължение на 20 години, какъвто срок е бил необходим по силата на действалия тогава чл. 34 Закон за давността (отм.), както и той да е бил със статут на замеделска земя. Накрая е посочил, че дори земята да е имала земеделски характер, тя не подлежи на реституция на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като е осъществено мероприятие - лесопарк "Х" и собствениците подлежат на обезщетяване по предвидения в закона ред. Решението е правилно с някои уточнения. По делото е безспорно установено, че с разпореждане № 3085/15.11.1952 г. на Министерския съвет е създаден парк за отдих и култура в местността "Х" край град К. при граници, описани в приложения опис № 1. За целта е изключен от горския фонд 1 300 дка гора, която е предадена безвъзмездно на Кюстендилския градски народен съвет. Според вещите лица процесната ливада от 12, 246 дка попада изцяло в територията на лесопарка. Независимо от това дали земята е била със земеделски характер или не, тя не е внесена в ТКЗС, което е създадено четири години по-късно през 1956 г. Затова не подлежи на земеделска реституция, съответно не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ. Кюстендилският окръжен съд правилно е осъществил контрол на актовете на поземлената комисия, издадени по различно време и с несъвпадаща индивидуализация на имота. В спора за собственост към настоящия момент е наложително да се извърши косвен съдебен контрол и обсъждане на преюдициалния въпрос за законосъобразността на актовете с реституционен ефект - ТР № 6/05 г. ОСГК. Затова като е приел, че касаторите-първоначални ищци, не се собственици на имота на заявеното основание - земеделска реституция, окръжният съд е действал правилно в рамките на вменената му от закона компетентност. Ищците не могат да се легитимират като собственици и на основата на давностно владение, изтекло в полза на наследодателите им. Дори твърденията им в тази насока да бяха доказани към 1943 г., когато е починала наследодателката М. Т., не е налице годен титул за собственост към настоящия момент. Имотът е включен в лесопарк "Х" през 1952 г. и те са загубили владението си на това основание. Сега той е публична общинска собственост и дори отнемането му да е незаконно, не подлежи на реално връщане, а на евентуално обезщетяване по някой от способите, предвидени в реституционните закони. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г. о.