Решение № 2790 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10990/2008 г.

Решение № 2790 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10990/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 211и от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална митническа дирекция - Бургас срещу Решение № 726/29.07.2008 г., постановено по адм. д. № 631/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас, първи състав, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 18/2008 г., издадено от Началника на Митница - Бургас, потвърдено с Решение № РД-4402-0407/7.04.2008 г. от Директора на Регионална митническа дирекция Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради факта, че същото е немотивирано. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу ППСПДВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Пристанище Бургас" ЕАД - гр. Бургас, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Началникът на Митница Бургас, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е взел становище по жалбата. Заинтересованата страна Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е представил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба на основание чл. 210, ал. 2 от АПК и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени митническия акт на Митница - Бургас, окръжният съд се е позовал на приетата по делото и неоспорена от страните експертиза, според която винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара - по газенето на кораба "драфт сървей" и на ж. п. кантар, като в международната практика в корабоплаването се приемат за нормални разликите в рамките на +/-0.5 % от товароносимостта на кораба. В случая констатираната разлика в по-малко в размер на 23639 кг. е в границите на допустимото. Изложеното е дало основание на решаващия съдебен състав да приеме, че тази разлика се дължи на естеството на стоката, а не на лошо съхранение от страна на "Пристанище - Бургас" ЕАД или посегателство, поради което не е налице установена липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. В случая според БАС са налице доказателства за "друго" по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 59, т. 16 от ЗДДС и чл. 823, ал. 1 от ППЗМ и за констатираната от митническите органи разлика между обявеното количество стока оставена за съхранение и тази, която е била експедирана, не следва да се начислява данък добавена стойност. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. От фактическа страна е установено, че на 6.10.2007 г. в пристанище Бургас е манифестирана в МП "Пристанище - Център" с митнически манифест № 282/6.10.2007 г., стока въведена в пристанището с м) к "Къркларели", представляваща меден концентрат вид "Манднеули" насипно и стоката е приета на временен склад с титуляр "Пристанище Бургас" ЕАД. В последствие е експедирана, като след натоварването й на ж. п. вагони и претеглянето й е установено окончателно количество в размер на 5585780 кг., за което е дадено направление "Транзит в страната". Разликата между разтовареното и експедираното количество е в по-малко с 23639 кг. Според мотивите, изложени в обжалвания административен акт, това са липси по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ във връзка с чл. 56 от ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.), за които търговецът, получил разрешение за управление на временен склад, в случая "Пристанище Бургас" ЕАД - гр. Бургас дължи на основание чл. 232, ал. 1 от МК, чл. 211, чл. 211а , чл. 212, ал. 2 от ЗМ публични държавни вземания в размер на 7513, 18 лв., представляващи ДДС, като са начислени и лихви за забава. Според заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза по делото, винаги има несъответствие в резултатите от двата вида измерване - по газенето на кораба и по тегленето на кантар. Международно приета практика в корабоплаването е да се приема, че е допустима разлика в резултатите от +/-0.5 % от товароносимостта на кораба, за която в случая няма доказателства, но при всички случай е равна или по-голяма от товара. Установената разлика, изчислена спрямо теглото на стоката по документи за натоварване - 23639 кг. според вещото лице може да се приеме за нормална. Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата и кредитиране на заключението на вещото лице. Касационната инстанция констатира, че решаващият съд неправилно се е позовал на неприложимата разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗДДС, която не е в сила след 1.01.2007 г., но като краен резултат съдебното решение е правилно. Правилен е изводът на съда, че не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗМ, поради което неправилно е и начислен като дължи ДДС върху констатираните разлики в теглото на стоката. По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо-А отделение,