Решение № 28 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 686/2010 г.

Решение № 28 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 686/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия К. В. К. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на осъдителната присъда, която издал Софийският военен съд.

Присъдата на първата инстанция е от 10 юни 2009 г. по нохд № 63/09 г. и е за това, че на 21 ноември 2008 г. К. е приел от И. Д. 250 лева, като дар, който не му следва, загдето предишния ден оперирал Ж. Ц. - подкуп по чл. 301, ал. 1 НК, приет от К. К. като лекар във Военномедицинската академия.

Решението на втората (въззивна) инстанция - № 102 от 30 октомври 2009 г. по внохд № 95/09 г., е потвърдило присъдата след обжалването й от страната, обжалвала и сега.

В касационната жалба има позоваване и на трите основания по чл. 348 НПК, както и конкретните възражения по делото, които жалбоподателят е свързал с тях; исканията по изхода на делото обаче са само две - оправдаване на подсъдимия още в тази инстанция или връщането му за ново разглеждане.

Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът е за нейното отхвърляне.

ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.

То не е засегнато от касационните основания.

1. Нарушението на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е неправилно свързано преди всичко с доказаността на обвинението (доколкото тя поначало има отношение към второто от касационните основания), но чл. 301, ал. 1 НК не е нарушен и във връзка с качеството на ВМА като държавно учреждение, и на подсъдимия К като длъжностно лице в нея.

Жалбоподателят основателно смята, че една от съществените характеристики на държавните учреждения е да бъдат изцяло в тежест на държавния бюджет (това съответства на мнението на Конституционния съд в р. 5/1993 г., ДВ, бр. 31 от с. г.), но когато се позовава на нормативната уредба за ВМА, пропуска точно тези разпоредби, които изрично потвърждават въпросната характеристика. Според действащия в периода 2002 - 2009 г. Правилник за устройството и дейността на ВМА, тя е "юридическо лице на бюджетна издръжка" (чл. 3, ал. 1) и "финансовите средства за осъществяване на специфични те й функции... се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджета на Министерство на отбраната" (чл. 34)

1. Нарушението на процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК относно доказаността на обвинението е все пак свързано с първото от касационните основания, но не по начина, който използва жалбоподателят. Връзката в известна степен е в това, че в жалбата се изтъква недоказаност на "конкретна договорка между даващия и получаващия подкупа... за какво точно (какви действия по служба) следва да извърши подсъдимият д-р К. " ( писмени бележки към касационната жалба), но посочените обстоятелства са извън предмета на доказване по конкретното обвинение - то е не за бъдещо, а за вече ("загдето е" - чл. 301, ал. 1 НК) извършено действие.

Що се отнася до възражението за недоказаност на обстоятелството на самото получаване на подкупа, то може да бъде определено и като голословно, след като извън собствените обяснения на подсъдимия това обстоятелство се потвърждава както от показанията на И. Д., така и от подслушания със специално разузнавателно средство разговор между двамата (т. 3 от досъд. производство, л. 21).

Очевидно се преувеличава доказателственото значение на несъществени за обвинението обстоятелства - докосвал ли се е физически подсъдимият до дадените му пари и защо последните не са били открити още при неговото арестуване - физическият контакт в случая не е задължителен щом деецът е получил владението върху парите, а различието между двете изследвания за наличието на веществото за тяхното белязване (физически - при освидетелстването, и химически - при извършената по-късно експертиза) е било разяснено в съдебното заседание от 12 май 2009 г. от експерта Р. П.; без значение е от друга страна и причината за по-късното откриване на оставените за подсъдимия пари (най-вероятно - защото не са били търсени в общото им шкафче с д-р Б), след като липсват каквито и да са съмнения за "подхвърляне" на доказателства.

Преувеличено е значението и на недостатъка на обвинителния акт да не конкретизира хипотезата на длъжностното качество на д-р К по б. "а" или по б. "б" на чл. 93, т. 1 НК, още повече, след като съдът в първата инстанция е дал отговор на въпроса - преувеличението може би се дължи обаче на обсъденото по-горе незаконосъобразно виждане, че ВМА не е държавно учреждение.

Само декларирано си остава, накрая, оплакването че ВоАС е ограничил правото на защита на подсъдимия, като не е допуснал повторен разпит във въззивната инстанция на св. И. Д.

1. Като декларативно следва да бъде окачествено и позоваването на третото от касационните основания-явната несправедливост на наложеното наказание, нещо, което се потвърждава и от липсващото искане в касационната жалба за неговото намаляване.

Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I н. о.