Решение № 13771 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3315/2009 г.

Решение № 13771 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3315/2009 г., III о., докладчик съдията Стоил Ботев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния закон (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Мюсюлманско настоятелство - център, гр. Казанлък против Решение № 26/9.01.2009 г., постановено по адм. д. № 524/2007 г. на Старозагорския административен съд. Твърди се, че същото е неправилно, постановено в противоречие със закона, необосновано и при съществени процесуални нарушения, като се иска отмяната му и връщане делото на същия съд за произнасяне по същество от друг състав. Ответната страна - областния управител на област Стара Загора, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че видно от събраните доказателства преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ е изтекъл на 22.11.1998 г., а молбата на касатора до областен управител Стара Загора е депозирана на 22.05.2007 г. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени доводите на касатора и обсъждайки събраните доказателствата по делото, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, което я прави процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе Решение № 26/09.01.2009 г., постановено по адм. д. № 524/2007 г., Старозагорския административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Мюсюлманското настоятелство - гр. Казанлък, срещу Решение № 3 от 23.08.2007 г. на заместник областен управител на област Стара Загора, с което е отхвърлено искане по молба с вх. 1007/22.05.2007 г., за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). За да постанови този резултат съдът е приел, че изричния отказ на обл. Управител е законосъобразен с оглед на подаване на процесното искане за обезщетяване след изтичане на преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, вследствие на което се е погасило и субективното материално право на собствениците на одържавени имоти за обезщетяване. Решението в обжалваната му част е правилно. По реда на ЗОСОИ подлежат на обезщетяване само собствениците или правоприемниците на собствениците на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ - арг. от чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ. Предпоставка за възстановяване на правото на собственост по силата на закона е одържавените имоти да съществуват реално като обект на собственост, а извършените в тях промени, свързани с функционалното предназначение в периода след одържавяването, са без правно значение за действието на реституцията. Когато не са налице условията на закона за възстановяване на собствеността върху одържавените имоти, съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ правоимащите се обезщетяват по друг ред, регламентиран със ЗОСОИ. При така очертания обхват на реституционния и обезщетителния закон искането за обезщетяване от страна на бившите собственици в конкретния случай е неоснователно. Съдът е спазил съдопроизводствените правила, като е обсъдил всички доказателства и становища по делото като се е съобразил и с приложимия закон, включително и с преклузивните срокове. Правните изводи са в съответствие с фактически установеното по делото. По тези съображения решението на АС-Стара Загора следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,