Решение № 10398 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2012 г.

Решение № 10398 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2012 г., VI о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 187, ал. 3 във вр. с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Цанка Богомилова Иванова - прокурор в Районна прокуратура, гр. Горна Оряховица, срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 4.3. от протокол № 9 от 01.03.2012 г., с което на основание чл. 160 ЗСВ Румянка Ирманова Хинчева - заместник административен ръководител (заместник окръжен прокурор) в Окръжна прокуратура - гр. Велико Търново, е повишена в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - гр. Велико Търново. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на оспореното решение поради издаването му в нарушение на материалния закон, на административнопроизводствени правила и несъответствие с целта на закона. Твърденията за неправилно прилагане на чл. 192, ал. 4 от ЗСВ са свързани с по-доброто класиране на жалбоподателката от конкурсната комисия. В нарушение на чл. 39б от ЗСВ Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", а след това и Висшият съдебен съвет са формирали становищата си въз основа на оценката на прекия административен ръководител и административния ръководител на Апелативна прокуратура - Велико Търново, без да се съобразят със становището на Комисията по професионална етика в районната прокуратура. Решението е немотивирано и е взето без предварително изясняване на всички обективни обстоятелства от значение за случая. Ответната страна - Висшият съдебен съвет, гр. София, е оспорил жалбата в писмен отговор. Заинтересованата страна - Румянка Ирманова Хинчева, е оспорила жалбата в писмени становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, VI отделение, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата на Цанка Богомилова Иванова срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 4.3. от протокол № 9 от 01.03.2012 г. е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ от лице с правен интерес. Жалбоподателката е участвала в проведения конкурс за повишаване в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - Велико Търново, но не е била назначена, което обосновава правния й интерес от търсената съдебна защита срещу назначаването на друг кандидат. Висшия съдебен съвет със свое решение по т. 3.1. по протокол № 21 от заседанието на 16.06.2011 г. (обн. в ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., публикувано в Интернет страницата на ВСС и в един централен всекидневник) е обявил конкурс за повишаване в длъжност и за преместване за назначаване на 9 щатни бройки "прокурор" в Апелативните прокуратури, от които 2 щатни бройки в Апелативна прокуратура - гр. Велико Търново. Жалбоподателката Цанка Богомилова Иванова и заинтересованата страна Румянка Ирманова Хинчева са подали заявления и са били допуснати до участие в обявения конкурс. С решение на ВСС по т. 3.1. от протокол № 32 от 13.10.2011 г. е определен поименният състав на конкурсната комисия. Събеседването с кандидатите за повишаване в длъжност и за преместване на длъжност "прокурор" в Апелативните прокуратури е проведено на 12, 13 и 14 декември 2011 г., за което са съставени пълни стенографски протоколи. За класирането на участвалите в конкурса комисията е изготвила протокол заедно с мотивирано становище, съгласно което на жалбоподателката е била поставена обща оценка на притежаваните професионални качества 5,10 при общ успех от държавните изпити - 4,33, а на заинтересованото лице - 4,85 при общ успех от държавните изпити 5.67. Жалбоподателката има юридически стаж по чл. 164 ЗСВ с продължителност 12 г., 04 м. и 19 дни, а заинтересованото лице - 18 години, 10 месеца и 29 дни. Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" на ВСС в изпълнение на своите правомощията по чл. 192, ал. 4 във вр. с чл. 39а, т. 1 ЗСВ в заседанието си на 30.01.2012 г. по т. 1.1 от протокол № 4 е изготвила становище за притежаваните нравствени качества от жалбоподателката с преценка, че с поведението си в обществото и при изпълнение на служебните си задължения не спазва изискванията на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и не притежава необходимите нравствени качества за прокурор в Апелативна прокуратура. В съответствие с чл. 193, ал. 1 ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" са били предоставени на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която при спазване на ал. 2 от същата норма е внесла във Висшия съдебен съвет мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в Апелативна прокуратура - Велико Търново, вкл. и за повишаване на жалбоподателката. Висшият съдебен съвет след проведени две обсъждания по поредността на гласуването след тайно гласуване на 01.03.2012 г. е взел решение по т. 4.2, с което не повишава Цанка Богомилова Иванова - прокурор в Районна прокуратура - гр. Горна Оряховица, на длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - гр. Велико Търново" (3 гласа "за", 10 "против" и 11 "въздържали се"). Върховният административен съд с решение № 8211 от 08.06.2012 г. по адм. дело № 3454/2012 г. е отхвърлил жалбата на Цанка Богомилова Иванова срещу решението по т. 4.2. от протокол № 9 от 01.03.2012 г. на ВСС "Не повишава Цанка Богомилова Иванова - прокурор в Районна прокуратура - гр. Горна Оряховица, на длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - гр. Велико Търново". Като неоснователни са преценени оплакванията на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при неспазване на установената от закона форма на административния акт, при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Изложени са подробни мотиви по възраженията й срещу дадената негативна оценка от Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" (КПЕПК) с оглед правилата на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Решението на КПЕПК от 30.01.2012 г. е обективирано в протокол, подписан от председателя, който изцяло съответства на изискването за форма и съдържание. Формираното от членовете на КПЕПК отрицателно становище за притежаваните нравствени качества от Цанка Богомилова Иванова е мотивирано с приложените към преписката други документи, съгласно които са налице данни за отделни нарушения на професионалната етика и морал от страна на прокурора, като агресивни прояви, незаинтересованост, нежелание за участие в отделни съдебни производства, конфронтация с колеги и граждани, довели до конфликтни ситуации. С оглед на съдържащите се данни в писмените доказателства (графици за дежурство, заповеди на адм. ръководител и др.) съдът е приел за недоказано твърдението, че се касае за тенденциозно отношение от страна на прекия административен ръководител или от страна на КПЕПК при ВСС. Решението на съда като окончателно е влязло в сила. На основание чл. 177, ал. 1 АПК влязлото в сила решение е задължително за страните. По силата на чл. 299, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, разрешеният с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Изложените от жалбоподателката доводи и възражения са неотносими към законосъобразността на оспорения акт за повишаване на заинтересованото лице в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - Велико Търново, защото са насочени основно срещу отрицателното становище на Комисията за "Професионална етика и превенция на корупцията" по чл. 192, ал. 4 ЗСВ за нравствените качества на жалбоподателката с твърдения за вземането му при неправилна преценка и непълнота на доказателствения материал в нарушение на изискванията на Етичния кодекс на магистратите. Доводите и възраженията на жалбоподателката, направени в настоящото производство по оспорване на решение на ВСС по т. 4.3. от протокол № 9 от 01.03.2012 г. за повишаване на Румянка Ирманова Хинчева в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - Велико Търново, вече са разгледани с решение № 8211 от 08.06.2012 г. по адм. дело № 3454/2012 г. на ВАС, VI отделение. В съответствие с изискването на чл. 193, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет е приел решението си за повишаване на заинтересованото лице при спазване на поредността на класирането до попълване на местата. Следва да се отбележи, че Румянка Ирманова Христова като заместник административен ръководител на ОП - Велико Търново (заместник окръжен прокурор) при Окръжна прокуратура - Велико Търново има по-висока атестационна оценка ("много добра" при "добра" за жалбоподателката) и по-дълъг юридически стаж, а становището на КПЕПК за нравствените й качества е положително. Уреденото в Закона за съдебната власт конкурсно производство за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт предвижда участието на помощни органи - конкурсна комисия, комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, комисия "Професионална етика и превенция на корупцията". Статутът и функциите на тези органи са разписани в чл. 188 - чл. 193 от ЗСВ. На основание чл. 193, ал. 3 от ЗСВ процедурата приключва с акт на Висшия съдебен съвет, на който принадлежи компетентността за вземане на решенията. Оспореното решение по т. 4.3. от протокол № 9 от 01.03.2012 г. за повишаване на Румянка Ирманова Христова - заместник-окръжен прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - Велико Търново, е взето от материално компетентния орган, при спазване на изискването за кворум, в предвидената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Фактическите и правните основания за вземане на решението се извеждат от приобщените към преписката документи, които позволяват да бъде установена волята на органа относно упражненото публично субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му. Не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 172 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,