Решение № 2911 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2017 г.

Решение № 2911 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т., против решение № 219/10.07.2017 г. по адм. д. № 354/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта с която е отменен РА № Р-04000415004527-091-001/01.02.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 145/03.05.2016 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, относно допълнително определените задължения:

• за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода 15.02.2011 г. -31.12.2013 г., ведно със съответните лихви за забава;

• авансови осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО, ЗОО, ДЗПО- УПФ за периодите м. 01 и м. 02.2008 г.;

• лихви върху невнесени в срок авансови осигурителни вноски за периода от 2008 г. до 2013 г.

• част от окончателни осигурителни вноски за ДОО, ЗОО, ДЗПО- УПФ за 2008 г., ведно със съответните лихви за забава.

Решението е обжалвано и в частта с което данъчната дирекция е осъдена да заплати в полза на ЕТ "Т.-Л. Б." разноски.

Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 717,48 лв..

В отхвърлителната част решението не е обжалвано и същото е влязло в сила.

Ответната страна - Л. Й. Б. с ЕТ "Т.- Л. Б.", с. Я., общ. Г. О., не изразява становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Оспореният пред първоинстанционния съд РА е издаден в ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК, при събрани доказателства за наличие на предпоставките по ал. 1, т. 2 и т. 4 от цитираната разпоредба. На определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени задължения:

• по ЗДДС с начислен ДДС за данъчни периоди от м. 11.2009 г., м. 03.2010 г. до м. 10.2010 г., в общ размер на 6322,15 лв. и лихви в размер на 3 622,31 лв.;

• за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010, 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в общо в размер на 34 922,99 лв. и лихви 18 425,29 лв.;

• по КСО и 33О за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г. са установени за довнасяне задължения за осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице: за ДОО в размер на 12 331,02 лв. и лихви 8 871,18 лв.; за ДЗПО- УПФ 4 570,16 лв. и лихви 3 150,61 лв. и за здравно осигуряване - 6 880,66 лв. и лихви 3 360,74 лв.

За да отмени РА в частта на допълнително определените задължения за годишно изравняване за осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ревизирания период от 2008-2013 г., в общ размер по фондове, както следва: за ДОО в размер на 12 331,02 лв. и лихви 8 871,18 лв.; за ДЗПО- УПФ 4 570,16 лв. и лихви 3 150,61 лв.; за здравно осигуряване - 6 880,66 лв. и лихви 3 360,74 лв., съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и приложимостта й, съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС по т. д. № 3/2015 г. В частта касаеща периода след 01.01.2010 г. съдът е посочил, че по аргумент от чл. 6, ал. 8 от КСО за определяне на окончателния размер на осигурителните вноски за самоосигуряващи се лица, е необходимо облагаемият доход да е определен с влязъл в сила РА, както и на обстоятелството, че не е доказано конкретното превишение на разходите над доходите да е от трудова дейност, за да се дължат осигурителни вноски.

В частта, с която жалбата на ревизираното лице е отхвърлена относно определени задължения за данък по ЗДДС с ЗДДФЛ, решението не е оспорено и същото е влязло в сила.

Решението е частично неправилно в обжалваната му част.

Пред настоящата инстанция спорен е въпросът относно допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2013 г., ведно със съответните лихви за забава; авансови осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО, ЗОО, ДЗПО- УПФ за периодите м. 01 и м. 02.2008 г.; лихви върху невнесени в срок авансови осигурителни вноски за периода от 2008 г. до 14.02.2011 г.; окончателни осигурителни вноски лице за ДОО, ЗОО, ДЗПО- УПФ за 2008 г., ведно със съответните лихви за забава.

По отношение на задълженията за авансови, окончателни осигурителни вноски и лихвите върху тях за периода до 15.02.2011 г. решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че нормата на чл. 124а от ДОПК не може да е основание за определяне на ЗОВ за осигурителен период преди влизането й в сила. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а от ДОПК е материално-правна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. Изводите на съда са в съответствие с приетото Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на Върховния административен съд.

В така посочената част решението като правилно, следва да бъде оставено в сила.

В останалата обжалвана част настоящата инстанция намира делото за неизяснено от фактическа страна, което препятства инстанционния контрол на така оспорената част.

Действително фактът на констатиран укрит доход не води автоматично до промяна размера на дължимите ЗОВ, тъй като не е установено този доход да е от трудова дейност, по аргумент на чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от Кодекса. В настоящия случай е следвало да бъде направено разграничение от какво са формирани резултатите и сумите, приети като доходи с неустановен произход, каква част от тях са във връзка с осъществявана трудова дейност от лицето в качеството му на ЕТ, по кой ред са установени задълженията, в какви размери са конкретно задълженията за авансови и окончателни вноски и други установявания, които са необходими за изясняването на спора.

Предвид констатациите за осъществена дейност като едноличен търговец, ЗОВ се дължат за този период, съобразно установения размер на дохода, но поради това, че настоящата инстанция за пръв път следва да направи разграничение на дохода от трудова дейност от този с неустановен произход за този период от време, свързано с ново фактическо установяване, се налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда в тази му част. При новото разглеждане на делото следва да се направи разграничение и се установи размер на дължимите ЗОВ за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2013 г., съобразно доходите като едноличен търговец и потвърдената част от РА, при установяване налице ли са внесени от РЛ ЗОВ за същия период, декларирани ли са такива, като при необходимост съдът да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи размера на задължението за ЗОВ за процесните периоди, съобразно потвърдената част от РА за задължение по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ.

Дължима е частична отмяна на решението в частта на присъдените разноски, като съобразно обжалваемия интерес на потвърдената част от решението следва да бъдат потвърдени и разноски, присъдени на страните, както следва: на Л. Й. Б. с ЕТ "Т.- Л. Б.", с. Я., общ. Г. О. за присъдени разноски в размер на 191, 13 лв. и на Дирекция "ОДОП"- В. Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение до минималния размер от 830 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а до присъдения размер над 830 лв. до 2 195, 83 лв. решението следва да бъде отменено.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС, съобразно констатираните размери и материалния интерес в останалата обжалваема част на РА.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,