Решение № 12562 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Карагрошева, действаща в качеството и на ЕТ КАР Ю. Карагрошева със седалище и адрес на управление в гр. Бургас чрез процесуалния си представител адв. Н. Божилова - Арабова срещу решение 220/01.03.2023 г., постановено по адм. дело 2713/2021 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против РА Р 02000221000870 091 001/25.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение 147/12.11.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Бургас при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. 31.12.2018 г. в размер на 102 955,38 лв. и лихви 24 253,65 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 29, т 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не се е произнесъл по доводите за неправилност на обжалвания акт, по възраженията за свобода на договарянето и фактът, че всички платени по договора за продажба суми са платени по банков път и напълно съответстват на отчетената сума, както и, че доказателства, опровергаващи тази стойност не са събрани и това се е установило и от съдебно счетоводната експертиза. Твърди се, че освен отчетените суми, не са получавани от продавача други суми, поради което не било установено несъответствие между отчетената и действително получената цена, което да обоснове увеличение на финансовия резултат В останалата част на касационната жалба са цитирани решения по адм. дело 10064/2021 г., 10743/2019 г., 4898/2021 г. и 9163/2018 г. на ВАС, като по този начин се обосновават посочените оплаквания. Сочи се и, че и административният орган, и съдът не са зачели издаденото известие, а то е по повод промяната в отношенията между продавач и купувач, развили се много преди издаването на заповедта за проверка и образуване на административно производство. Изразява се и несъгласие от касатора, че съдът неправилно не е признал сключения по повод продажбата на процесните недвижими имоти комисионен договор, което било в противоречие с решения по адм. дела 3139/2019 г и 6452/2020 г. на ВАС. В частта за разноските касационната жалбоподателка оспорва законосъобразността на присъденото юрисконсултско възнаграждение, което е изчислено без да е съобразено с действащата Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да се взети предвид приетите промени в наредбата и приетото в ТР 6/2013 г. на ОСГТК НА ВКС според което се присъждат само действително направените разходи. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Н. Божилова Арабова. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че с цитирания по горе ревизионен акт са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. 31.12.2018 г. в размер на 102 955,38 лв. и лихви 24 253,65 лв. и те били по повод извършената от ЕТ продажба на Омега груп 84 ЕООД на недвижими имоти в [населено място], Община Бургас, ведно с построените в тях сгради цех за производство на пластмасова и алуминиева дограма и склад, за която е издаден и нотариален акт продажната цена е променена от страните по доставката от 1 200 000 лв. на 1 206 406 лв., като ДДС е в размер на 6 460 лв. и цена на сградите 1 200 000 лв., но фактура 12/18.12.2018 г., когато е изповядана сделката пред нотариус, е отчетена по дебита на с/ка 602 Разходи за външни услуги със сумата от 384 460 лв., а отчетените приходи са в размер на 876 460 лв., поради което е възприето констатираното от органите по приходите липса на данни за намаление на първоначално договорената цена. Прието е от съда, че поради тази липса на данни за причината за намаление на уговорената цена на имотите законосъобразно с ревизионния акт счетоводният резултат на ЕТ е увеличен на основание чл. 78 ЗКПО за 2018 със сумата от 330 000 лв. Посочено е в съдебния акт, че във връзка с извършената продажба ЕТ и Мав трейд 2017 ЕООД са сключили комисионен договор, като последният като изпълнител бил поел задължение да подготви сключването на договора за покупко продажба, за което е издадена фактура за възнаграждение в размер на 366 400 лв. Според съда в комисионния договор липсват уговорени задължения за изпълнителя какво следва да извърши във връзка с предмета на договора, какви документи да състави, как да се отчете предмета на договора, какви документи да състави и как е определен размер на възнаграждението за услугата. Изводът на съда е, че отсъстват доказателства за реално извършена работа в изпълнение на договора. Прието е от съда, че комисионният договор е сключен на 17.12.2018 г., а сделката е изповядана пред нотариус на 18.12.2018 г., поради което времето за изпълнение на договора е бил един ден. В тази връзка според съда не става ясно какви точно дейности е извършил изпълнителят по комисионния договор, които да бъдат овъзмездени с 366 400 лв., поради което не е налице реално извършена услуга. Предвид изложеното съдът е приел, че са налице обстоятелства по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал.1 ЗКПО и правилно органът по приходите не е признал разходи, с който жалбоподателят неоснователно е намалил финансовия си резултат за 2018 г., поради което е налице отклонение от данъчно облагане в хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. В тази връзка според съда правилно органът по приходите е преобразувал счетоводния финансов резултат за 2018 г. на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 330 000 лв. и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата от 384 460 лв. и са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 102 955,38 лв. и лихви 24 253,65 лв. Обжалваното решение е правилно постановено. Спор по фактите по делото няма и те правилно са установени в обжалваното съдебно решение. Спорният въпрос между страните е: Предвид променената цена на продадените сгради от 1 200 000 лв. на 1 206 460 лв., а след това на 876 460 лв. на какво основание е издадено кредитното известие (КИ). Отговор не е даден от касационния жалбоподател и не са ангажирани от него надлежни доказателства за това. Установено е, че първоначално с предварителния договор от 10.10.2018 г. е договорена обща цена за земята и сградите 1 200 000 лв. С допълнително споразумение от 23.11.2018 г. страните по тези облигационни отношения са променили към увеличение цената от 1 200 000 лв. на 1 206 460 000 лв. с пояснение, че цената на земята, предмет на покупко продажба е 6 460 лв., а останалите 1 200 000 лв. е цената на сградите в двете УПИ в [населено място]. Няма спор също така по делото, че с нотар. акт 105/18.12.2018 г. са продадени процесните имоти две УПИ и находящите се в тях сгради цех за производство на алуминиева и пластмасова дограма и склад. Впоследствие е издадено кредитно известие от 27.12.2018 г. (КИ) на стойност 330 000 лв., с която сума е намалена стойността на продадените имоти на 876 460 лв. и само тази сума е отчетена от ревизирания субект като приход в неговото счетоводство. Установено е в хода на ревизията, че за ревизираната 2018 г. ЕТ е отчел активи на стойност 1 194 000 лв., което доказва, че сумата от 1 200 000 лв. за сградите по покупко продажбата е действителната цена, а посочената сума като стойност на отчетени активи през 2018 г. е намалена след начислена амортизация. Следователно правилно и в ревизионния акт, и в съдебното решение е прието, че действителната цена на сградите е 1 200 000 лв., както е посочена в нотариалния акт, а не 876 460 лв., която сума е отчетена като приход от тази продажба. Нотариалният акт в частта, в която се осъществява покупко продажбата, вследствие изявленията на страните по нея, е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. По отношение цената на продажбата нотариалният акт има характер на частен диспозитивен документ. При липса на основание в кредитното известие и неколкократното изменение на продажната цена правилно е обусловило у съда извод за законосъобразно увеличение на финансовия резултат със сумата от 330 000 лв. на основание чл. 78 във връзка с чл. 26, т. 2 ЗКПО, респ. определен за внасяне данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2018 г. Правилно съдът е възприел и констатациите на ревизионния акт за увеличение на финансовия резултат на ЕТ на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата от 366 400 лв. по комисионен договор от 17.12.2018 г. между ЕТ и Мав Трейд 2017 ЕООД предвид установеното обстоятелство по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Съгласно този договор изпълнителят по него е следвало да подготви сключването на договор за покупко продажба на посочените по горе недвижими имоти, за която е издаден нотар. акт 105/18.12.2018 г. Подготовката за сключването на тази продажба е започнала с сключването на предварителен договор от 10.10.2018 г. и последвалите споразумения анекси за цената на продажбата, вкл. и такова след изповядване на сделката и оформянето й в нотариален акт. Това показва убедително, че до изповядване на сделката пред нотариус страните уговорили основните клаузи по сделката, поради което сключването на комисионен договор на 17.12.2018 г. се явява безпредметен и лишен от основание. Липсата на доказателства за това какво е извършено по комисионния договор също води до направения извод от първостепенния съд, че реално работа по него не е осъществена. Освен това правилно е посочено в съдебния акт, че в самия комисионен договор липсват уговорени задължения за изпълнителя, което потвърждава тезата на приходните органи, а впоследствие и на съда, че възнаграждението за изпълнителя от 366 400 лв., за която сума е отчетен разход за дейността изпълнява хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО и обосновано с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат предвид, че изплатеното на изпълнителя по комисионния договор възнаграждение е за услуга, която действително не е извършена. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания за неправилността на обжалваното решение, а цитирането на съдебна практика на ВАС не обосновава посочените основания за отмяна нарушения на материалния закон и необоснованост, без същите да са развити в контекста на фактите и обстоятелствата и приложимите правни норми досежно процесния казус. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания, сочени от касационния жалбоподател, поради което на основание чл. 221, ал. 2, прдел. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Относно обжалването на решението в частта за разноските, направените оплаквания от касатора също са неоснователни.Съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение на ответника по жалбата предвид изхода на делото. Съобразено е от съда и правилно е изчислено това възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (последната редакция на чл. 7). При присъждане на администрацията на юрисконсултско възнаграждение не се търси реално плащане, тъй като такова няма, а се определя от съда върху материалния интерес предмет на делото и съобразно посочените разпоредби от Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. В този смисъл и в обжалваната част решението за разноските, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се присъждат разноски, въпреки че такива са поискани. На ответника по касация също не се дължат разноски, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение