Решение № 505 от 28.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1732/2013 г.

Решение № 505 от 28.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1732/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец А. А. А. срещу решение № 110/23.07.2013 г. по въззивно нохд № 105/2013 г. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на закона, поради което наложеното наказание на подсъдимия И. Х. Р. е занижено и явно несправедливо. Прави се искане за отмяна и определяне на по-високо по размер наказание. Подсъдимият И. Х. Р. изразява съгласие със становището на защитника за неоснователност на жалбата и прави искане решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, защото с оглед данните за личността на подсъдимия определената санкция е достатъчна по размер, за да го превъзпита. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Бургаският окръжен съд, наказателен състав с присъдата от 18.05.2013 г. по нохд № 222/2013 г. признал подсъдимия Р. за виновен в това, че на 30.08.2012 г. в гр. К. като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си, предумишлено е направил опит да умъртви св. А. А. и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. На основание чл. 116, т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 10 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл. 65, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 40 000 лева, които подсъдимият да заплати на А. със законните последици. Приложил чл. 59, ал. 1 НК за времето на предварителното задържане и чл. 53, ал. 1, б. "а" НК за веществените доказателства по делото. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса. Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 105/2013 г. изменил присъдата и на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на 5 години и 4 месеца и потвърдил в останалата част. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, в която чрез защитника е изложил съображения за нарушение на процесуалните му права с отказа да се приложи чл. 371, т. 2 НПК и да се наложи наказание при условията на чл. 58а НК. Въззивният съд е обсъдил подробно доводите и ги е приел за основателни. Взел е предвид, че пред първоинстанционния съд при предварителното изслушване след разясняване на правата според изискванията по чл. 372, ал. 1 НПК е заявил, че дава съгласие делото да протече по реда на глава 27 НПК и при условията по чл. 371, т. 2 НПК, както и че признава обвинителния акт. Това му становище е потвърдено и от договорния защитник. По своя инициатива и по съображения, че ще бъдат ограничени правата на подсъдимия, включително правото да дава обяснения, както и че самопризнанието му не се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът постановил съдебното производство да протече по реда на чл. 371, т. 1 НПК. Уведомил подсъдимия за правото му да дава обяснения, последвано от отказ и декларация, че потвърждава "фактите в обвинителния акт, тъй както те са изложени". Постановил осъдителна присъда и наложил наказание при предпоставките по чл. 54 НК - лишаване от свобода в размер на 10 години. Правилно въззивният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с отказа да се разгледа делото при условията по чл. 371, т. 2 НПК и да се реши с определяне на наказанието според изискванията по чл. 373, ал. 3 НПК. По ясен и недвусмислен начин подсъдимият е заявил, че признава фактите, изложени в обвинителния акт. Съдът е следвало да преценява съответните доказателства от досъдебното производство и признаването, а не обясненията на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не обясненията по повод обвинението, дадени в предходната фаза на процеса, за да установи, дали се подкрепя и да обяви решението си дали ще го ползва, без да събира доказателства за тези факти. Вместо това неправилно е отказал да приложи особените правила, основанията за което са били налице. Първоинстанционият съд може да откаже да уважи искане на подсъдимия по чл. 370, ал. 1 вр. чл. 371, т. 2 НПК за съкратено съдебно следствие, но само при липса на визираните в глава 27 НПК условия /ТР № 1/06.04.2009 г. по т. дело № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК/. Затова като е приел, че са налице предпоставките на чл. 371, т. 2 НПК въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Неоснователно се поддържа, че наказанието е явно несправедливо, защото е определено в нарушение на закона. Неправилният отказ на първоинстанционният съд да приложи диференцираната процедура, за което са били налице всички предпоставки, е мотивирало въззивния съд да пререши въпроса за наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление и съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 НК след преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Приложението на особените правила на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 НПК е основанието, поради което е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 58а НК. Решил е въпроса за размера след подробно и задълбочено обсъждане и анализ на събраните по делото индивидуализиращи обстоятелства. Изложил е подробни съображения защо не възприема изводите на първоинстанционния съд за липсата на данни за поправяне и превъзпитание и защо е неправилно упражняването на право да не дава обяснения да бъде отчитано като индивидуализиращо обстоятелство, и то с негативен характер, които настоящият състав изцяло споделя. Обоснованата обобщена оценка на всички установени по делото обстоятелства, имащи значение за решаване на въпроса за отговорността според изискванията на чл. 107, ал. 3 НПК, дава основание да се приеме, че наказанието законосъобразно е определено при условията на чл. 54 НК и при превес на смекчаващите обстоятелства, а намаляването му с 1/3 съответства на правилното приложение на закона. Няма нарушение на правилата за индивидуализация и на изискванията за съответствие с извършеното и с целите по чл. 36 НК. Затова не е несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Предвид изложеното за липса на основания от поддържаните за отмяна или изменение по смисъла на чл. 348, ал. 1 НПК решението следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение