Решение № 177 от 2.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 266/2013 г.

Решение № 177 от 2.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 266/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитникът на подсъдимите М. А. и К. Д. е обжалвал по касационен ред осъждането им за първи път с нова (въззивна) присъда по внохд № 337/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, който преди това отменил оправдателната присъда по нохд № 566/2011 г. на Разложкия районен съд.

И двете присъди са по обвинението, че на 13.III. 2010 г. А. и Д. като съизвършители са влезли незаконно в жилището на Р. У., като са използвали за това сила-престъпление по чл. 170, ал. 2, във връзка с 20, ал. 2 НК. Осъждането за посоченото престъпление е станало след обжалване от страна на Р. У., като и двамата подсъдими са наказани условно (чл. 66 НК) с 3-годишен изпитателен срок, но на различни срокове лишаване от свобода, А. - за 5 месеца, Д. за 3 (при условията и на чл. 55 НК - под минимума, предвиден в закона за извършеното престъпление).

В касационната жалба оспорването първоначално е само чрез позоваването на основания по НПК (нарушение на закона и съществено нарушение на процесуални правила), а допълнително - след мотивирането на осъдителната присъда, и чрез излагането на доводи, които жалбоподателят е сметнал, че са в подкрепа на тези основания. Поискана е отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимите още във ВКС.

В съдебното заседание на касационната инстанция е участвал присъствено само съответният прокурор и според него жалбата е неоснователна.

ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда.

Тя не е засегната от приписаните и`? недостатъци, включително и ако за тяхното откриване бъдат използвани такива неюридически критерии, като предложените от жалбоподателя "усещане за прецизност" и "усещане за детайл в съжденията" на съда.

Най-далече от действителното положение е, разбира се, твърдението, че "[п]установеният съдебен акт [...]не съдържа мотиви"-обстойното изложение в приложените към присъдата мотиви заслужава най-малко подобен упрек.

Мотивите на окръжния съд не заслужават упрек и за безкритично обсъждане на доказателствата в полза на обвинителната теза. Обсъждането е по-скоро стилово натоварено с многократното повторение на декларацията, че "съдът кредитира" въпросните доказателства.

Мотивите на осъдителния съдебен акт не са безупречни и в други отношения - например за потвърждаването като доказан с гласни доказателствени средства на предшестващия инцидент между подсъдимия Д. и сина на пострадалата, вместо за установяването му да послужи влязлата в сила присъда за него, или пък за неприложимостта на чл. 12а НК със значението на мотива на подсъдимите да преследват А. У. (да му отмъстят за нараняването на Д.), вместо защитната теза за задържането на престъпник да бъде отхвърлена поне с аргумента, че на последния не са причинявани никакви вреди. Защитната теза е обаче неубедителна не само в частта и?, посветена на въпросния институт, свързан с отпадането на обществената опасност на деянието.

Неубедителността на възраженията в касационната жалба произтича най-вече от общия им недостатък да обсъждат използваната сила за проникване в чуждото жилище не като проява на всяко едно от деянията на подсъдимите, а като проява на техни последователни (заедно или поотделно) деяния - при влизането към жилището през гаражната врата, при неочакваната им среща с У. и при разбиването на заключената врата към стаята на дъщеря и?`. Този подход на разчленяване на усложненото, но единно деяние на всеки от подсъдимите позволява при защитата само привидно силата за разбиване на гаражната и на вратата на стаята да бъде разглеждана отделно от силата за увреждането на У.. Все пак обективността изисква да бъде отбелязано, че въпросният неправилен подход е бил приложен за първи път от обвинението - макар и с различно от използваното при защитата правно значение, при формулиране на неговия диспозитив винаги е била включвана само проявената към пострадалата сила.

Ръководен от всичко изложено и съобразно с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение