Решение № 5592 от 30.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация "Дома арт", със седалище град София срещу Решение 4334/ 27.06.2022г., постановено по административно дело 11059/ 2021 г. на Административен съд- София- град (АССГ) В касационната жалба са развити доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, относно липсата на предпоставките по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Намира за доказани в съдебното производство, претърпени от ищеца имуществени вреди и причинно- следствена връзка между незаконосъобразната дейност на административния орган и възникналата от това имуществена вреда. В писмо- допълнение към касационната жалба, подадено от Фондация "Дома арт" се изразяват аргументи, че исковата молба е доказана в пълен размер, при успешно проведено в рамките на съдебното производство пълно и главно доказване с всички възможни, допустими и относими доказателствени средства и способи. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание, чрез председателя на управителния съвет Д. Котларов и М. Стефанова - изпълнителен директор на Фондацията поддържа изцяло подадената касационна жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът Столична община в писмен отговор, подаден чрез ст. юрисконсулт Андриянова счита, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. В Молба- становище от 08.02.2023 г., Столична община, моли да се отхвърли касационната жалба, като неоснователна, необоснована и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че спрямо решението на първоинстанционния съд са налице релевираните с жалбата пороци, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени, исковете с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявени от фондация Дома арт- град София, против Столична община за сумата 33596 (тридесет и три хиляди петстотин деветдесет и шест) лева- обезщетение за имуществени вреди, сочени за претърпени от незаконосъобразен отказ за включване на проект на фондацията в Календар на културните събития на Столична община за 2015г., заедно със законната лихва върху посочената сума за периода от 01.12.2016г. до 05.11.2021г., и за обезщетение на неимуществени вреди, сочени за претърпени от същия отказ. Решаващият съд за да достигне до този правен резултат е установил от фактическа страна, че Фондация Дома арт е подала Заявление с вх. ДК-6200-76/ 28.11.2014 г. до директора на Дирекция Култура" в СО за включване в Културния календар за следващата година на Столична община на проект: Трето издание на международния мултижанров Дома Арт Фест Пулсът на Северна Европа" (Нордика) 2015г.. С Писмо изх. ДК-6200-76(1)/24.01.2015 г. на СО фондацията била уведомена, че предложеното събитие не е включено в Културния календар за 2015 г. С решение 5874/ 06.10.2015 г. по адм. дело 1600/ 2015г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 31-ви състав била върната преписката на Столичен общински съвет за ново произнасяне с мотивиран акт по горепосоченото заявление на фондацията. Това решение било оставено в сила с окончателно Решение 13009/ 01.12.2016 г. по адм. дело 13043/ 2015 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Според решаващият съд от съдържанието на първоинстанционното решение (л.10-11 от делото), преписката е върната за произнасяне с мотивиран акт, като под никаква форма в него не са изложени задължителни указания по смисъла на чл.173, ал.2 АПК в насока административният орган да уважи искането за включване проекта на фондацията в Календара за 2015г. По делото били събрани гласни доказателства и била назначена съдебно икономическа експертиза. Решаващият съд обсъдил показанията на двамата свидетели като, намерил, че от тях не се установяват обстоятелства от значение за спора. Според приложената Оборотна ведомост, през 2015 г. в Счетоводството на Фондация Дома Арт са отчетени разходи в общ размер 93008.54 лв. Така, първоначално изчисленият общ бюджет е надвишен с 3 008,54 лв. Общо приходите са 73 342.14 лв. Непокритата разлика от дарените средства и получените по договори за спонсорство суми се равнявала на 19 666.40 лв. Според експертизата не можело еднозначно да отговори на въпроса, дали проектът може да се осъществи при предвидения бюджет. С оглед липсата на по-аналитично водене на счетоводството, вещото лице не можело да конкретизира всеки направен разход по вид и доставчик. От правна страна решаващият съд е преценил, че не се установява незаконосъобразен акт, действие или бездействие на служители на СО, при изпълнение на административна дейност. Не съществувало нормативноустановено задължение за администрацията да финансира проект от вида на процесния, а съответно не е налице обект на преценка, дали служители на ответника незаконосъобразно са бездействали да го изпълнят. В мотивите съдът развил съображения, че отменителното решение на ВАС не съдържало никакви доводи, относно задължение за финансиране на проекта на фондацията, което не е възникнало и от соченото решение 5874/ 06.10.2015 г. по адм. дело 1600/ 2015г. на Административен съд- София град. Административният съд посочил, че предвид липсата на незаконосъобразен акт, действие или бездействие, безпредметно било обсъждането на възможна причинно- следствена връзка с твърдените вреди, както имуществени, така и неимуществени. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение на адм. съд е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция за обезщетение за причинени имуществени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Необосновано съдът преценява липсата на първата предпоставка по ЗОДОВ от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради наличието на отменен по адм. ред- незаконосъобразен административен акт. Действително вреди се претендират от отменено Писмо изх. ДК-6200-76(1)/24.01.2015 г. на СО, с което фондацията била уведомена, че предложеното събитие не е включено в Културния календар за 2015г. С решение 5874/ 06.10.2015 г. по адм. дело 1600/ 2015г. на Административен съд - София град, преписката била върната на Столичен общински съвет за ново произнасяне с мотивиран акт по горепосоченото заявление на фондацията. Това решение било оставено в сила с окончателно Решение 13009/ 01.12.2016 г. по адм. дело 13043/ 2015 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Същевременно неоснователността на претенцията е поради липсата на останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В хода на съдебното производство ищецът не е доказал наличието на причинна връзка между отмененото, като незаконосъобразно писмо и претендираните вреди. Правилно съдът е приел, че в административното правоотношение не е възникнало задължение за администрацията да финансира проекта. Ирелевантно е обстоятелството, доколко значим за публиката е проекта, тъй като преценката за това е по целесъобразност. Отмененото Писмо на СО не е в пряка причинна връзка с претендираните имуществени вреди. В случая писмото е отменено от адм. съд, поради липса на мотиви и преписката е върната за ново произнасяне. Претендираните от лицето право или законен интерес се признават или отричат със съответните правни последици с влизане в сила на административния акт, с който органът решава въпроса по същество. Този акт определя правните последици за неговия адресат. В случая няма издаден позитивен административен акт, с който производството да завършва с положителен за лицето резултат. От приетите по делото доказателства не се потвърждава, че твърдените вреди произтичат от административната дейност на ответника. Липсва пряка причинна връзка между отмененото писмо и претенцията за вреди. В първоинстанционното производство ищецът не е доказал претърпени вреди под формата на претърпени загуби или пропуснати ползи по чл. 82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случая ищецът не е доказал с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение в съществуването на подлежащия на доказване факт и необходими да обезпечат успешно главно доказване, че за процесния период е била налична реална възможност от реализиране на визираните в исковата молба приходи. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна- чл.4 ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с & 1 ЗОДОВ. Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват факти, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение