Решение № 1935 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12590/2011 г.

Решение № 1935 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12590/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Асен Рангелов Христофоров от гр. София, против Решение № 3108 от 23.06.2011 г., постановено по административно дело № 4722 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. София град. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по основание и в пълен размер. Ответникът - Столична дирекция "Полиция", редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна в развилото се пред Административен съд гр. София град съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по предявен иск от Асен Христофоров против Столична дирекция "Полиция", с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на суми представляващи обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди, в общ размер от 70 871,59 лева, в резултат на незаконосъобразна Заповед № 228661/01.03.2004 г. на Началника на КАТ - СДВР, отменена по съдебен ред. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че със сочената по-горе заповед - ползван от него лек автомобил, при осъществяване на търговска дейност, неправомерно е спрян от движение. Твърди се, че в продължение на четири години Христофоров е търпял имуществени вреди- загуби при осъществяване на търговска дейност като ЕТ "Фори 1 - Асен Христофоров", за календарните 2007 и 2008 г.; пропуснати ползи - наеми от имот, поради закупуването му със забава от 15 месеца. С решението си, постановено след събиране на писмени доказателства, съдът е отхвърлил така предявеният иск, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Обосновал се е с липсата на доказателства за действително претърпени вреди в сочените размери, на предявеното основание. За да достигне до този правен извод, съдът се е обосновал с фактите, установени от събраните по делото доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съдът в подробни мотиви е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства не е установено пряка причинна връзка между отменената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка- спиране на автомобила, съдебната й отмяна и твърдените вреди. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ което не е направено пред първостепенния съд. На обезвреда по ЗОДОВ подлежат реално причинени вреди. И пред настоящата инстанция касатора не доказва, че сочените от него загуби, при упражняване на търговската си дейност, са именно нереализирана печалба за 2007 и 2008 г. и то вреди, произтичащи единствено от спирането от движение на лекия автомобил. А щом не се доказва наличие на преки вреди, то искът правилно, само на това основание, е отхвърлен като неоснователен и недоказан, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,