Решение № 12599 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2051/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 428 от 14.12.2022г., по адм.д. 251/2022г. на Административен съд-Добрич/АС-Добрич/, в частта, в която по жалба на Агро Тера БГЕООД е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., с изх.02-080-2600/10572 от 04.08.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта, в която е намален размерът на финансовото подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ със сумата от 10268.51лв., и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата-зелени директни плащания /ЗДП/ със сумата 4390.57лв., като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 08/170519/11729 за кампания 2019г., в частта, относно плащанията по СЕПП и ЗДП при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към съдебното решение, като е определен 14-дневен срок за издаване на АА, считано от датата на получаване на преписката след влизане в сила на съдебното решение. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът Агро Тера БГЕООД чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Съображения излага в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Добрич е приел, че оспореният АА е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и мотивиране от фактическа и правна страна, но при допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон в обжалваната част на акта. Съдът е приел, че неправилно и незаконосъобразно АО е изключил изцяло от допустимата за подпомагане площ тази в размер на 23.15ха общо от парцели, както следва: от парцел 36419-11-7-1 е изключена площ 011ха; от парцел 36419-119-5-1 е изключена площ в размер на 22.84ха; от парцел 57087-10-7-1 изключена площ в размер на 0.2ха, за които е установено, че са опожарени. Съдът е счел, че АО предвид направеното в хода на административното производство възражение от земеделския производител /ЗП/ е бил длъжен да изследва дали този ЗП действително носи отговорност за изгарянето на площите, за да може да упражни правомощията си по чл.10, ал.3, вр. ал.2, т.3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредбата/, което не е сторил. АС-Добрич е приел, че АО не е коментирал възражението на ЗП, нито е изследвал въпроса за отговорността за наличие на опожаряване, като не е изследвал дали не е налице хипотезата на чл.77, §2, б.г от Регламент 1306/2013 и не е установил доказал ли е ЗП по удовлетворителен за него начин, че не носи отговорност за неспазването на изискванията по чл.10, ал.2, т.3 от Наредбата. Според съда обстоятелствата по делото сочат, че възникналите опожарявания е възможно да са настъпили в резултат на събития против волята на земеделския стопанин, и като не е извършил преценка относно приложението на чл.77, §2, б.г от Регламент 1306/2013 АО е допуснал съществено процесуално нарушение, като е издал своя акт в противоречие с разпоредбата на чл.35 АПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е достигнал до извод за отмяна на оспореното УП в частта относно извършените намаления по СЕПП и ЗДП, независимо че част от заявените площи правилно са определени като недопустими за подпомагане поради изключването им от допустимия слой ПДП за кампания 2019г. Решението е неправилно. Спорният по делото въпрос е допустими ли са за подпомагане процесните части от парцели 36419-11-7-1 36419-119-5-1 и 57087-10-7-1, за които е по делото е установено, че са опожарени. Съобразно приложимите към датата на издаване на оспорения акт разпоредби на чл.10, ал.2, т.3 и чл.10, ал.3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г., временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени, и тези площи не се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане", когато заедно или поотделно заемат повече от 100 кв. м. В случая след получаване на УП изх.01-032-2600/569 от 21.11.2019г., ЗП е подал възражение до ДФЗ, дирекция Технически инспекторат, отдел контролни проверки, в което е посочил, че в проверените парцели е имало изгорени растителни остатъци, но палежите не са извършени от Агро Тера БГЕООД, нито от служители на дружеството или други лица, които се намират под контрол на дружеството. В резултат на възражението от АО е извършена проверка на място, потвърждаваща констатациите в предходния доклад на ТИ относно опожаряване на парцелите. Правилен е извода на АС-Добрич, че хипотезата за вина на земеделския производител е фактор от значение за налагането на административни санкции по см. на разпоредбата на чл.77, §2, б.г от Регламент (ЕС) 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика /Регламента/, относима към неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането по член 67, параграф 2, т.е. към прилагането на ИСАК за процесните заявени схеми за подпомагане. Доказателствената тежест за установяване липсата на вина като изключващо обстоятелство за прилагане на административна санкция обаче е изцяло на бенефициера, видно от текста на разпоредбата, според който не се прилагат административни санкции когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. По делото няма данни в хода на административното производство бенефициера да е представил доказателства, от които да е видно, както че същия е положил достатъчно грижа да опази заявените от него за подпомагане площи от пожар, така и че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1 от регламента ( в случая критериите за допустимост). Касае се за представяне на доказателства, установяващи на конкретни факти, а не хипотетични възможности, както неправилно е приел първоинстанционния съд. В случая опожарените земи не е следвало да бъдат включени в заявлението на подпомагане на ЗП за 2019г. или е следвало да бъдат оттеглени като заявени по реда и в сроковете, предвидени в приложимата материалноправна уредба. Налага се извод, че противно на възприетото от първостепенния съд АО е трябвало да извърши административна проверка по подаденото от ЗП възражение, но при установяването на релевантното обстоятелство на опожарени площи за органа не е било налице задължение за изследва въпроса на вината на ЗП за настъпилото събитие, имащо за резултат изключването от слоя ПДП на процесните части от парцели, заявени за подпомагане по СЕПП и ЗДП за 2019г., извън разписаното в чл.77, §2, б.г от Регламента, а именно да провери представените от бенефициера доказателства установяват ли безспорни факти, изключващи вината. Установяването от АО по друг начин, че съответното лице няма вина не може да се разпростира извън задължението му за проверка в ИСАК ( за която е приложима визираната от съда разпоредба на чл.77, §2, б.г от Регламента) и допълнителната проверка, извършена на място. В конкретния казус предвид установените факти по делото и разпоредбите на чл.10, ал.2, т.3 и чл.10, ал.3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. законосъобразно АО е изключил изцяло от допустимата за подпомагане площ тази в размер на 23.15ха общо от парцели 36419-11-7-1 площ 011ха; от 36419-119-5-1 площ в размер на 22.84ха, и от парцел 57087-10-7-1 площ в размер на 0.2ха. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК- нарушения на материалния закон и необоснованост. Решението на АС трябва да бъде отменено и вместо него се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на Агро Терра БГЕООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., с изх.02-080-2600/10572 от 04.08.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта, в която е намален размерът на финансовото подпомагане по Схема за единно плащане на площ със сумата от 10268.51лв., и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата-зелени директни плащания със сумата 4390.57лв., се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции-юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200лв. и платена ДТ за касационната инстанция в размер на 117,27лв. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд Пето отделение