Решение № 10218 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11617/2012 г.

Решение № 10218 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11617/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Георги Бойков Караджов против решение № 4282 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 2432/2012 г. на Административния съд - София-град, като незаконосъобразно и е поискано да бъде отменено. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявения иск от Георги Бойков Караджов срещу Столична дирекция на вътрешните работи, за заплащане на сума в размер на 430 лв. - обезщетение за причинена на Караджов имуществена вреда, представляваща заплатен от ищеца адвокатски хонорар за две съдебни инстанции - Софийски районен съд и Административен съд - София - град, при обжалване на Наказателно постановление № 29974 от 19.03.2009 г., издадено от заместник - началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, отменено при съдебно обжалване, като неоснователен и недоказан. За да отхвърли искането по чл. 204, ал. 4 АПК съдът е изложил съображения, че в ЗАНН не е предвидена възможност за съединяване на оспорването срещу НП с иска по ЗОДОВ, както и че чл. 21 АПК не посочва НП измежду актовете, които имат характеристиката на административни актове. Съдът е посочил, че АПК не се прилага при отмяната на НП, издадени по реда на ЗАНН. Той се прилага само при касационното производство по ЗАНН, но не и в първоинстанционното производство. Също така е изложил доводът, че наказателните постановления не са административни актове по чл. 21 АПК. Те са актове, с които се налага предвидено в закона наказание за извършено общественоопасно и противоправно деяние, което поради по-ниската степен на обществена опасност не е обявено за престъпление и се наказва по административен ред. Липсата на незаконосъобразни действия при или по повод осъществяване на административна дейност, обуславя неоснователността на иска по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, поради което съдът го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от установени незаконосъобразни действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Действията по съставянето на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления не са действия, равнозначни при съставяне на индивидуален административен акт по смисъл на чл. 21 АПК, нито незаконосъобразни действия на администрацията по смисъл на чл. 203, ал. 4 АПК. Съдът е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, приложимият процесуален закон ЗАНН и НПК не признават право на жалбоподателя за разноски по водене на наказателно-административно дело, поради което държавата не дължи заплащането им в исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. След като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Освен това разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административен акт пред съда, не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите не са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и не са пряка и непосредствена последица от него, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ, както правилно е приел Административният съд - София-град. С оглед на изложеното до тук, обжалваното решение на Административен съд - София-град е правилно и като такова следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,