Решение № 9405 от 25.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Топливо АД против решение 1245 от 25.02.2022 г., постановено по адм. д. 12934/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на службата по геодезия картография и кадастър гр. София не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - П. Белчев, М. Белчев, П. Петров и Н. Дончев, в писмено становище, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отменя заповед 18-5520/17.07.2015 г. на началника на СГКК гр. София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София като се нанася ПИ с идентификатор 68134.8550.5314 с посочен собственик Топливо АД. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, от лица с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Доводите на касатора, че жалбоподателите в първоинстанционното производство не са заинтересувани лица по смисъла на закона, са неоснователни. Съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти. В случая жалбоподателите се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 68134.8550.17, който е нанесен в КК и КР със заповед от 27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК и същият е предмет на оспорената заповед, като имотът се заличава и става част от ПИ с идентификатор 68134.8550.5314. В този смисъл е и определението постановено по адм. д. 8315/2020 г. по описа на Върховния административен съд, с което е прието, че П. Белчев, М. Белчев, П. Петров и Н. Дончев имат правен интерес да обжалват процесната заповед. Следователно жалбоподателите са заинтересувани лица и имат право на жалба. Доводът, че жалбата е просрочена, също е неоснователен. Видно от приложеното по делото писмо от СГКК гр. София (л.180) е, че жалбоподателите не са уведомявани за оспорената заповед, като доказателства за противното по делото не са ангажирани. Следователно изводът на съда за допустимост на оспорването, е законосъобразен. Ето защо обжалваното решение е допустимо. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд приема, че между страните е налице спор за материално право, предвид приложените доказателства за собственост. Констатира, че предмет на оспорване по делото е единствено заповед 18-5520/17.07.2015 г. на началника на СГКК гр. София, като извън предмет на спора е валидността и законосъобразността на административни актове, издадени в други производства. Прави извод за наличие на хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с което обосновава материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът излага и съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателите не са уведомени за започналото административно производство, а началникът на СГКК София в нарушение на 35 АПК не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая. По тези съображения първоинстанционният съд прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК административният орган не уведомява заинтересуваните страни за започналото административно производство по изменение на КК и КР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотът на жалбоподателите е нанесен в КК и същите са вписани като негови собственици в КР. Независимо от това през 2014 г. е издадена заповед за изменение на КК и КР, по силата на която имотът е заличен от КК, а жалбоподателите от КР, за която жалбоподателите не са уведомени. Тази заповед е отменена и въпреки, че началникът на СГКК гр. София би трябвало да има информация относно вписването и собствеността на ПИ с идентификатор 68134.8550.17, то с процесната заповед отново посочения имот е заличен от КК, а собствениците му от КР. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като ограничава правото на защита на собствениците на заличения имот и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Правилно съдът приема, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с изменението на кадастралната карта относно процесния имот се засяга ПИ с идентификатор 68134.8550.17, който изцяло се включва в нанесения имот на касатора. По делото е безспорно, че допуснатото с процесната заповед изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР задължава органа при констатирано застъпване на площта и границите на новонанасяния имот с фигуриращите такива в КК да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред, т.е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Ето защо като прави извод за наличие на спор за материално право, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Доводите в касационната жалба, че решението на ОСЗГ, с което се възстановява правото на собственост на наследодателя на жалбоподателите в стари реални граници е незаконосъобразно и не е произвело правно действие, е неоснователно. Косвен съдебен контрол върху това решение, в производството по оспорване на заповедта на началника на СГКК София, е недопустим. В тази връзка правилно първоинстанционният съд отбелязва, че извън предмета на спора е валидността и законосъобразността на издадени в друго производство актове. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Топливо АД да заплати на П. Белчев и М. Белчев сумата 700 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,