Решение № 16206 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2019 г.

Решение № 16206 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Янева, [населено място], [жк], [жилищен адрес] срещу Решение № 3776 от 14.03.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 13258/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-жа Янева срещу Заповед №ЗС-224 от 23.10.2017 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост е разпоредено изземването от г-жа Янева на имот – частна държавна собственост, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес].

І. Становищата на страните:

1. Касационният жалбоподател – В. Янева, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът, в нарушение на процесуалните правила е отказал събирането на доказателства за наличието или липсата на задължения към комуналните предприятия – "Топлофикация София" ЕАД и "Софийска вода" АД. В нарушение на материалния закон не е отчел, че наемното правоотношение не е прекратено с нарочна заповед на органа, което е абсолютна предпоставка за изземването на жилището.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. П. Доровски, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба – министърът на отбраната, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът не е допуснал твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като исканите доказателства са неотносими към предмета на спора. Сочи, че наемното правоотношение е валидно прекратено, поради което оспорената заповед е законосъобразна.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Ц. Въргова.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че:

1. Имот – [жилищен адрес] на[жк], [населено място], е частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, Акт за частна държавна собственост № 09189 от 04.07.2016 г.

1. На 10.05.1984 г., със Заповед № 510, началникът на Квартирно-експлоатационна и гарнизонна част – София, настанява в ап. [номер] четиричленното семейство на капитан К. Янев.

1. На 18.03.1992 г., с решение по гражданско дело № 287/1991 г., Софийски градски съд предоставя за ползване семейното жилище на В. Янева, на пълнолетния син Л. и на непълнолетния син К. – [жилищен адрес] в бл. [номер] на[жк], [населено място].

1. На 03.09.2001 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Управление на частната държавна собственост" изпраща на г-жа Янева предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение. Предизвестието не е получено от г-жа Янева.

1. На 01.02.2002 г. на пълнолетния син на г-жа Янева – Л., предизвестието е връчено при отказ.

1. На 20.04.2005 г. г-жа Янева е уведомена, че на основание чл. 27, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната (Наредба № 3) наемното правоотношение се прекратява "поради неплащане на наемната цена за повече от един месец". Уведомлението е получено на 09.05.2005 г. чрез пълнолетен син – Л..

1. В периода 14.02.2006 г. – 23.10.2017 г. до г-жа Янева са изпращани многократно различни уведомления във връзка с наемното правоотношение.

1. На 23.10.2017 г., със Заповед №ЗС-224, издадена на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС), министърът на отбраната разпорежда изземване на имот – частна държавна собственост, [жилищен адрес] на[жк], [населено място], от г-жа Янева.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, като при издаването й органът не е допуснал нарушения на производствените правила. Съдът приема, че заповедта е и материално законосъобразна. Налице е държане на държавното жилище на отпаднало правно основание, тъй като наемното правоотношение на г-жа Янева е прекратено на основание чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 27, т. 1 и 9 от Наредба № 3, по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите – с едномесечно предизвестие, отправено два пъти – през 2001 г. и 2005 г., които са получени от пълнолетния й син, който с подписа си е удостоверил получаването.

Съдът приема, че за г-жа Янева е неприложима разпоредбата на § 4а, ал. 1 от Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г. за настаняване в имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и в имоти, наети за отдаване под наем (Наредба № Н-10, отм.), съответно § 4 от Наредба Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за заплащане на компенсационния суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне (Наредба № Н-22), тъй като няма исканото от разпоредбите качество и правоотношенията са били прекратени, а не заварени. За неотносим към законосъобразността на заповедта съдът приема довода, че понастоящем в жилището живее пълнолетният син на г-жа Янева със своето семейство.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касационният жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Доводите на касатора за твърдяния порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила са за отказа на съда, обективиран в определение от съдебното заседание, да събере искани доказателства за наличие или не на задължения на касатора към "Топлофикация София" ЕАД и "Софийска вода" АД.

За да е налице порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила в сочената от касатора форма е необходимо съдът да е отказал събирането на доказателства, които са релевантни за предмета на спора. В случая, предмет на оспорване е заповед за изземване на имот, частна държавна собственост, на основание чл. 80а ЗДС. Съгласно разпоредбата на чл. 80а ЗДС със заповед на министъра на отбраната се изземва имот, частна държавна собственост, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание. С оглед на това релевантни за законосъобразността на оспорената заповед са именно фактите, които доказват владеенето или държането на процесния имот без основание или на отпаднало такова. Наличието или не за задължения към комуналните предприятия към настоящия момент или към момента на издаване на оспорената заповед не са релевантен факт за нейната законосъобразност. Поради това отказът на съда да събере исканите доказателства не е нарушение на съдопроизводствените правила.

Доводите на касатора за твърдяния порок нарушение на материалния закон са за липсата на нарочен акт, с който договорът за наем е прекратен. Както обосновано приема първоинстанционният съд, съгласно чл. 28 от Наредба № 3 наемните правоотношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите на основанията, посочени в чл. 27 и в договора за наем, с едномесечно писмено предизвестие, връчено на наемателя по реда на Гражданския процесуален кодекс. Следователно, съществуващият нормативен ред не предвижда издаването на нарочен акт на министъра или на друг компетентен орган, с който да бъде прекратено наемното правоотношение. Такъв не визира и разпоредбата на чл. 238 от Закона за задълженията и договорите. Напротив и там изрично е посочено, че отказ от договор за наем, когато е сключен без определен срок, може да направи всяка страна само с едномесечно предизвестие. Получаването от наемателя по реда на Гражданския процесуален кодекс на едномесечното предизвестие за прекратяване на договора поражда своето правно действие и води до правния резултат – прекратяване на наемния договор. Разликата с предвиденото в чл. 238 ЗЗД прекратяване на наемния договор е в основанията, на които прекратяването на наемния договор за ползване на служебно жилище от фонда на Министерството на отбраната може да стане – чл. 27 от Наредба № 3, но те не са предмет на проверка в настоящото производство.

В случая, както обосновано с оглед на доказателствата по делото приема първоинстанционният съд, предизвестието за прекратяване на наемния договор е надлежно получено от наемателя – чрез пълнолетния син, т. е. при спазване на чл. 46, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С оглед на това, считано от 09.05.2005 г., след изтичане на едномесечното предизвестие, наемният договор на касаторът е бил прекратен.

Горното прави правилен и обоснован извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед поради факта, че процесният имот се държи от касатора без правно основание.

Поради изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което съдът следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от спора съдът не следва да присъжда разноски на касатора. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК върховният административен съд