Решение № 7224 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2019 г.
ВАСI отделение15.05.2019 г.докладчик т Йордан Константинов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 262 от 10.01.2019 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 10762/2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F400143/18.09.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – аптека, находящ се в гр. София, бул. "Проф. Цветан Лазаров" № 124 А и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на "НОТА БЕНЕ ФАРМА" ООД, ЕИК: 200229652, представлявано от управителя М. Янчев, чрез адв. Бораджиев, разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 420 /четиристотин и двадесет/лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7224 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 от АПК. С решение № 262 от 10.01.2019 г., постановено по адм. дело № 10762/2018 г., Административен съд – София град, 26 състав, е отхвърлил жалбата на "НОТА БЕНЕ ФАРМА" ООД, ЕИК: 200229652, представлявано от управителя М. Янчев, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. Дианабад, ул. "Русаля" № 5, ет. 5, ап. 11, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F400143/18.09.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – аптека, находящ се в гр. София, бул. "Проф. Цветан Лазаров" № 124 А и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати съдебни разноски в полза на НАП в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "НОТА БЕНЕ ФАРМА" ООД, ЕИК: 200229652, представлявано от управителя М. Янчев, чрез адв. Бораджиев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира разноски по делото. Ответният по касационната жалба - Началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в жалбата и данните по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна. С решението Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на "НОТА БЕНЕ ФАРМА" ООД, ЕИК: 200229652, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. Дианабад, ул. "Русаля" № 5, ет. 5, ап. 11, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F400143/18.09.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – аптека, находящ се в гр. София, бул. "Проф. Цветан Лазаров" № 124 А, стопанисван от "НОТА БЕНЕ ФАРМА" ООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, след което е пристъпил към изграждане на своите мотиви относно нейната законосъобразност. Приел е, същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че оспореният индивидуален административен акт е съответен на материалния закон и на неговата цел. Съдът е приел за установено, че дневният финансов отчет за 09.04.2018 г. за ФУ модел "DATECS DP 150 KL" с ИН на ФУ DT464693 и ФП № 06464693 и дневният финансов отчет за 19.06.2018 г. за ФУ модел "DATECS DP 150 Т KL" с ИН на ФУ DT725715 и ФП № 02725712 не са били съхранени в книгата за дневните финансови отчети за 2018 г. на "НОТА БЕНЕ ФАРМА" ООД. Това поведение на жалбоподателя е квалифицирано като осъществяващо състава на административно нарушение по чл. 39, ал. 5 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Посочено е, че нормата на чл. 186 ЗДДС е императивна и задължава компетентният орган да приложи ПАМ при установяване на нарушение, посочено в нейната диспозиция, независимо от обстоятелствата, при които същото е извършено. Съдът е изложил мотиви, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта й - да постигне на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В тази връзка съдът е цитирал нормата на чл. 22 ЗАНН, която предвижда налагане на ПАМ за предотвратяването на административни нарушения. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на заповедта и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София град е не правилно като постановено в нарушение на материалния закон. Основните оплаквания в касационната жалба на "Нота бене фарма" - ООД за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, като не е съобразил доводите на страната, че предвид конкретните факти и обстоятелства по делото допуснатото нарушение е маловажно и с прилагането на принудителната административна мярка е нарушен принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че на две дати – 09.04.2018 г. и 19.06.2018 г. търговецът не е съхранил дневните финансови отчети. На това основание заповедта за ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС във връзка с чл. 39 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е правомерна и в съответствие със закона. Настоящата инстанция не споделя този негов извод, тъй като приема за основателно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на принципа за съразмерност. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 7 дни на не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено и обстоятелството, че считано от 01.01.2019 г. разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС, на каквото основание е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, е отменена. Като е стигнал до други изводите и е отхвърлил жалбата на "Нота Бене Фарма" - ООД срещу издадената заповедта за налагане на принудителна административна мярка, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което заповед №№ F400143/18.09.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – аптека, находящ се в гр. София, бул. "Проф. Цветан Лазаров" № 124 А и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на процеса НАП следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото за двете инстанции в размер на 420 лв., съставляващи заплатена държавна такса. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,