Решение № 1102 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15754/2013 г.

Решение № 1102 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15754/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 237 и сл. от АПК е образувано по искане на "Примавид" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Румен Василев Димитров, чрез пълномощниците му адв. Михаил Екимджиев, адв. Катина Бончева и адв. Гинка Черничерска, за отмяна на основание чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/ във връзка с чл. 242, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от АПК, на влязлите в сила Решение № 6710 от 7.12.2012 г. по адм. д. № 9992/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 2101201861 от 4.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която не му е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 288 368.36 лева по 17 броя фактури, издадени от "Геа груп" ЕООД за доставка на слънчоглед през периода 1.09.2010 г. - 30.11.2010 г., и Решение № 4799 от 5.04.2013 г. по адм. д. № 1573/2013 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение. В това производството, на основание чл. 628 и сл. от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ относно приложимостта на общностните принципи на лоялно сътрудничество, данъчен неутралитет, оправданите правни очаквания и пропорционалност към съществото на спора, приключил с влязло в сила Решение № 6710 от 7.12.2012 г. по адм. дело № 9992/2012 г. на Административен съд София-град, чиято отмяна страната иска по реда на чл. 237 и сл. АПК. Конкретното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС акцентира върху въпроси по съществото на спора, приключил с влезлия в сила съдебен акт и в частност - приложението на разпоредбите на директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност в националния правен ред и с оглед спецификите на съдебно разрешения казус. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бакърджиева, в писмени бележки и устно в съдебно заседание, оспорва искането за отмяна на влезлите в сила решения, като неоснователно. Поддържа, че релевираните пороци за неправилност на съдебния акт са свързани с твърдения за нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които доводи са основания за отмяна на невлязъл в сила съдебен акт, какъвто не е настоящия случай, а отделно от това не са налице и никакви отменителни основания по чл. 239 от АПК. Въпросите, касаещи преюдициални запитвания предполагат висящ процес, какъвто настоящият не е, с оглед на което исканията са неоснователни. Разноски не се претендират. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното: Искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение. За да възникне необходимост, респективно за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС по реда на производствата срещу държави. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС когато разпоредба на правото на ЕС вече е била тълкувана или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания, - юрисдикциите, чиито решения подлежат на обжалване, могат, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, сами да вземат решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. С оглед характера на конкретното производство - за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, посочените от страната твърдения, и повдигнатият пред съда спор, настоящият състав счита за необходимо да отбележи: Съгласно чл. 94 от Процедурния правилник на СЕС, както и трайната практиката на Съда в Люксембург следва, че всеки национален съд следва сам да установи и изследва фактическата обстановка по подсъдният му спор. В акта за преюдициално запитване националният съд трябва да определи фактическата обстановка и правната уредба, в която се вписват задаваните от него въпроси, или най-малкото да разясни фактическите хипотези, на които се основават тези въпроси. Необходимостта да бъде дадено тълкуване на правото на ЕС, което ще бъде полезно на националния съдия изисква той да дефинира правната и фактическа рамка, в която възникват въпросите, които отправя или да обясни конкретно хипотезите, върху които са обосновани тези въпроси. В рамките на производството по чл. 237 и сл. от АПК съдът не разполага с правомощия и компетентност относно извършване на фактически установявания, през призмата на които да формулира правилно, с оглед материалната същност на разрешения вече спор, преюдициален въпрос. Това е и първото основание за недопустимост на конкретното искане. Успоредно с това, в производството по чл. 237 и сл. от АПК съдът е обвързан стриктно от посоченото от страна основание за отмяна. В конкретният казус страната е посочила като основание за отмяна на атакуваното решение - наличието на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като такава сочи постановени от СЕС Решения по делото С-285/11, "Боник" ЕООД, С-642/11 "Строй транс" ЕООД, С-643/11 "ЛВК-56" ООД и С-78/12 "Евита-К" ЕООД. Тук е момента обаче да се отбележи, че практиката на СЕС не представлява нововъзникнало обстоятелство. Именно съгласно постоянната практика на СЕС, процедурата уредена в чл. 267 от ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните юрисдикции, благодарение на който първият предоставя на вторите елементите за тълкуване на правото на ЕС, които са им необходими за разрешаване на спора, с който са сезирани. В рамките на производството по преюдициално запитване, Съдът в Люксембург тълкува приложението на вече съществуваща и приложима към спора правна норма. Т.е. правната рамка е факт, а практиката на СЕС следва да даде насоките за тълкуването й. Затова и запитването трябва да е преюдициално - преди националният съдия да е упражнил сам правото си на тълкуване на общностната норма, когато за него са налице неясни съображения с оглед спецификите на правопорядъка на ЕС. Тълкуването на конкретната норма обаче е мисловната, интелектуална дейност на съда по повод един съществуващ източник на правото. Нейното проявление няма автономен характер, защото именно нормата следва да бъде правилно приложена за да се регулира законосъобразно правоотношението. Така, конкретно относимата към спора по същество норма е факт и тя е била известна на страните, респективно не е нито новонастъпила, нито новооткрита. Следващ аргумент за недопустимост на искането е, че на практика с него се цели сезиране на СЕС с цел ревизия на едно влязло в сила национално съдебно решение. Освен, че в своята практика относно отговорността на държавите за спазване правото на съюза, СЕС не отрича силата на присъдено нещо на влязло в сила национално съдебно решение, макар да установява предпоставки за ангажиране отговорността на държавата членка, т.е. нарушение на правото на ЕС като резултат от правораздавателна дейност, то така формулираното искане противоречи на същността и характера на производството по преюдициално запитване, посредством който механизъм националният съдия сътрудничи със съюзния с цел недопускане нарушението на правото на ЕС и уеднаквяване правоприлагането в рамките на ЕС. В конкретния казус спорът е вече разрешен и не е в компетенцията на настоящият съд да проверява законосъобразността на решението извън основанията изброени в чл. 239 от АПК. Неправилното тълкуване и приложение на съюзната норма несъмнено се квалифицира като нарушение на правото на ЕС. Законът обаче не допуска установяването на неправилност на съдебното решение в рамките на настоящето производство. Съществуващите на общностно ниво механизми дават възможност всяко засегнато лице да иска от компетентния орган започване на производство по установяване нарушение на ЕС, в което именно производство, СЕС след сезиране от Европейската Комисия, следва да прецени действително нарушено ли е общностното законодателство. При положителен отговор на въпроса, на съответната държава членка следва да бъде даден срок за отстраняване на нарушението и последиците от него. Едва в подобна хипотеза съдът ще разполага с годен нормативен титул установил незаконосъобразност на влязло в сила съдебно решение. Подобна ревизия на влязло в сила съдебно решение обаче е недопустима посредством отправяне на преюдициално запитване, тъй като и своята практика СЕС признава и запазва силата на присъдено нещо дори съдебният акт да е в нарушение на правото на ЕС, като квалифицира същото това обстоятелство като основание за образуване производство срещу държавата за обезщетение - пред друг национален съд или реализиране отговорността на държавата членка за нарушение на правото на ЕС посредством сезиране пазителят на договорите - ЕК. Не на последно място от значение е и фактът, че при наличие на вече разрешен с влязло в сила решение спор, не е налице преюдициалност. Съдебното решение, правилно или не, вече е факт и се ползва със сила на присъдено нещо. В този контекст трябва да се подчертае, че производството по отправяне на преюдициално запитване няма и не може да има за цел установяване незаконосъобразност и същевременно отстраняване последиците от неправилно съдебно решение на националния съд. В заключение, пак от практиката на СЕС следва недвусмислено, че поставените въпроси трябва да са в конкретна връзка с конкретния спор, а не общи, принципни или неотносими към делото, с което е сезиран националния съдия, питания. Конкретният спор има за акцент - наличието на нововъзникнало или новооткрито обстоятелство или доказателство, от съществено значене за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази връзка настоящият състав счита, че не е налице общностна норма налагаща тълкуването на цитираното понятие. По изложените съображения, искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение, а искането за отмяна на влезлите в сила решения следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото, на молителя разноски не се дължат, а ответникът не претендира и не следва да му се присъждат такива. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 629, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия