Решение № 10783 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2010 г.

Решение № 10783 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Боникс Трейд 5000" ЕООД - с. Горни Богров, представлявано от управителя Николай Николайчов, против решение № 1608 от 25.05.2010 г., постановено по адм. дело № 4903 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 20083673 от 09.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, с която не е признато право на данъчен кредит по доставките от "Алекс Сист" ЕООД за м. февруари 2007 г. и от "Метален свят" ЕООД за м. март 2007 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че не е доказана реалността на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС, след като притежават фактури, доказано е плащане по доставките и имат приемателно-предавателни протоколи. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отменен обжалваният РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", чрез процесуалния си представител - юрк. Мирчева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, които не удостоверяват реално осъществени доставки. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е издадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на "Боникс Трейд 5000" ЕООД против ревизионен акт № 20083673 от 09.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, с която не е признато право на данъчен кредит по доставките от "Алекс Сист" ЕООД за м. 02.2007 г. и от "Метален свят" ЕООД за м. март 2007 г.. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 1387 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по 6 бр. фактури на обща стойност 42 873,00 лв. за м. 02.2007 г., издадени от "Алекс Сист" ЕООД, и по една фактура с начислен ДДС 4000 лв., издадена от "Метален свят 5000" ЕООД през м. март 2007 г. Съдът е посочил, че при извършената насрещна проверка на доставчика "Алекс Сист" ЕООД същият не е намерен на адреса за кореспонденция и след извършената справка в информационния масив на НАП е установено, че процесните фактури не са отразени в дневника за продажби. Посочил е също така, че не са представени доказателства за плащане, както се твърди от ревизирания субект, тъй като приложените квитанции към ПКО са издадени на друго лице. Съдът е споделил извода на органа по приходите за липса на реална доставка, тъй като само издаването на фактури и на приемателно-предавателни протоколи не е достатъчно, за да се установи действителността на сделката, предвид липсата на други доказателства за наличие на складова база, кадрова обезпеченост, данни за съхраняване на стоката и извършване на превоза. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., според която доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, което в случая не е доказано. По аналогични съображения съдът е приел за неоснователна жалбата и в частта относно отказаното право на данъчен кредит по доставката за м. март 2007 г. от "Метален свят 5000" ЕООД. По тези съображения е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с доказателствата, събрани при ревизията и в производството по обжалване на ревизионния акт, както и с правилата за разпределение на доказателствената тежест първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано реалното извършване на доставките на стоки, удостоверени с процесните фактури, издадени от "Метален свят 5000" ЕООД и "Алекс Сист" ЕООД, поради което е налице основание да бъде отказано право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69 ЗДДС. Правилно съдът е посочил какви са изискванията за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, като е извел извода, че едно от тези изисквания е наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6, съответно чл. 9 от закона. В този смисъл настоящият състав споделя извода на съда, че наличието на реална доставка следва да бъде доказано и да се установи прехвърлянето на правото на собственост, дори и от формална страна да са изпълнени останалите изисквания по чл. 68, ал. 1 ЗДДС, а в конкретния случай даже и това не е така. Доказателствената тежест за установяване на реалността на доставките се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Затова, независимо че фактурите са издадени от доставчиците и има приемателно-предавателни протоколи, то това не е достатъчно, за да се приеме, че издадените фактури доказват действително осъществени доставки, т. е. че съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност. Именно поради това при извършваните данъчни ревизии органите по приходите имат задължението и правомощието да извършват проверки относно всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение за преценката относно реалността на доставките. В конкретния случай при извършените насрещни проверки на доставчиците те не са намерени на адресите за кореспонденция и не са представили поисканите им документи и писмени обяснения. Няма доказателства за плащания, за складова база и осъществен транспорт и като е достигнал да извода, че не е доказано реалното осъществяване на доставките по процесните фактури, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,