Решение № 8042 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2014 г.

Решение № 8042 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Костадин Димитров Паскалев от гр. Пловдив чрез адв. Симеонов против заповед № РД-15-701/5.08.2014 г. на министъра на земеделието и храните за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Оплакванията в жалбата са за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, на формата на акта и на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация, гарантирана от международните правни актове. Ответникът-министърът на земеделието и храните чрез юрк. Панайотова оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК - допустима е, но разгледана по същество е неоснователна. Костадин Димитров Паскалев е назначен за първи път на държавна служба в Министерство на земеделието и храните на длъжност "главен юрисконсулт" в дирекция "Правно-нормативни дейности" със заповед № РД-15-2102/3.10.2013 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 15, при условията на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Със заповед № РД-15-64/10.03.2014 г. министърът преназначава държавния служител на длъжност "главен инспектор" в отдел "Оперативен контрол" на същата дирекция, а с последваща заповед органът по назначаване преназначава Паскалев на длъжност "главен инспектор" в инспектората към министерството в отдел "Оперативен контрол". На 5.08.2014 г. министърът прекратява служебното правоотношение с жалбоподателя със заповед № 701 на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. При тези доказателства настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна. Административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия като орган по назначаване. Назначаването за първи път на държавна служба може да е обвързано със срок за изпитване. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Касае се за изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който същият да прецени качествата на служителя да изпълнява служебните функции и задачи. Нормата е приложима при първоначално назначаване на държавна служба за всички категории служители, независимо от това дали са назначени на пълно или непълно работно време. Законът не въвежда други изисквания, освен спазване на процедурата като форма при спазване на срока. Факти за изразено отношение на назначаващия орган към дейността на държавния служител, като награди, проверки за допуснати нарушения при изпълнение на служебните задължения и др., са ирелевантни по отношение спора по прекратяване на правоотношението. В срока по чл. 12, ал. 1 ЗДСл той може да използва тази възможност, без мотивите му да подлежат на оповестяване, а оттам и на съдебен контрол. В разглеждания случай оспорената заповед е издадена при спазване на административната процедура и при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 12, ал. 1 ЗДСл-служителят е назначен за първи път на държавна служба в министерството, а заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание е в рамките на едногодишния срок. Спазена е и целта на закона-държавната служба да се изпълнява от компетентни и професионално подготвени служители. Оплакването за нарушение на правото на защита в хода на административното производство е неоснователно. Както е посочено в мотивите по-горе, законодателят предвижда установения в чл. 12, ал. 1 ЗДСл изпитателен срок единствено в полза на органа по назначаване и предвид субординативната връзка между служителя и органа по назначаване, подчиненото положение на служителя го поставя в по-уязвима позиция. Последният се съгласява на поставените от министъра на земеделието и храните условия при назначаването си за първи път на държавна служба и я изпълнява до законосъобразното и прекратяване с обжалваната заповед. Не е нарушена целта на закона-проверка на знанията и уменията на държавния служител, като органът по назначаване не злоупотребява и с правото да я извърши в законоустановения за това срок. Неоснователни са и възраженията за дискриминационно отношение от органа по назначаване спрямо жалбоподателя. Не са ангажирани доказателства спрямо кого е неравно третиран служителя и по какъв защитен признак. По изложените съображения жалбата на Паскалев срещу заповед № РД-15-701/5.08.2014 г. на министъра на земеделието и храните като неоснователна следва да бъде отхвърлена с настоящото решение. Воден от горното, ВАС, пето отделение