Решение № 728 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12530/2013 г.

Решение № 728 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12530/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4182/24.06.2013 г., постановено по адм. д. № 4847/2013 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на кмета на Община гр. Перник срещу заповед № РД-01-97 от 24.01.2013 г. на изп. директор на Агенция за социално подпомагане, потвърдена с решение № РД 05-17 от 27.02.2013 г. на министъра на труда и социалната политика, с която на основание чл. 36в от ППЗСП е разрешено намаляване на капацитета на Дневен център за възрастни хора с увреждания /ДЦВХУ/, находящ се в гр. Перник, ул. "Инженерна" № 6а, от 48 на 36 места, считано от 1.02.2013 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от кмета на община гр. Перник с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Излага съображението си, че решаващият състав на АССГ неправилно е възприел действителната фактическа обстановка по спора, в резултат на което е постановил един порочен съдебен акт. Направената от Инспектората при АСП проверка касае периода м. юли-м. декември 2012 г., като не е отчетена последиците от земетресението на 22.05.2012 г. в региона. Върху сградата са нанесени поражения, които налагат възстановителни ремонтни работи, което води до намаляване посещаемостта на центъра от нуждаещите се граждани. Много от служителите - терапевти и обслужващ персонал, са ползували до три месеца годишен отпуск пред периода, включен в проверката. Съдът бил подходил към спора практически, като не е съобразил целта на закона - услугите, които се предлагат в ДЦВХУ- гр. Перник са насочени за подпомагане на граждани, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни житейски потребности. Според представения по делото списък на лицата, ползващи социалната услуга на центъра, към 15.03.2013 г. техният брой е 44, който факт не е обсъден от съда, каквото задължение произтича от чл. 142, ал. 2 АПК. Твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 59 АПК - изложените мотиви не отразяват действителната фактическа обстановка, не са обсъдени съображенията и доводите на жалбоподателя. Съдът бил игнорирал напълно довода за несъответствието на акта с принципите и целите на приетата от МТСП Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015 г. В съответствие с годишния план за развитие на социалните услуги на територията на Община Перник се налага необходимостта от запазване на разкрития брой от 48 места в центъра, който е съобразен с населението на територията на общината. Моли по изложените съображения обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което спорът бъде решен по същество и оспорената заповед да бъде отменена като издадена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Генадиева, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена по наведените доводи. Ответникът по делото - изп. директор на Агенция "Социално подпомагане", редовно призован, се представлява от адв. Колева, която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, разгледана по същество за неоснователна, решението за правилно и обосновано. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество на наведените касационни оплаквания, за неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е заповед № 97/24.01.2013 г. на изп. директор на Агенция за социално подпомагане, с която на основание чл. 36в от ППЗСП е разрешено намаляване на капацитета на Дневен център за възрастни хора с увреждания /ДЦВХУ/, находящ се в гр. Перник, ул. "Инженерна" № 6а, от 48 на 36 места, считано от 1.02.2013 г. Тази заповед е обжалвана по административен ред пред министъра на труда и социалната политика, който с решение № РД 05-17/27.02.2013 г. е отхвърлил жалбата на кмета на община гр. Перник. Неоснователно е оплакването за порочност на съдебното решение поради неправилно отразяване на действителната фактическа обстановка. Съдът е приел, че са налице условията, предвидени в чл. 36в, ал. 6 от ППЗСП. Видно от приложения по делото Правилник за вътрешния ред на Дневен център за възрастни с увреждания, същият е открит със заповед № РД01669/30.10.2006 г. на Министерството на труда и социалната политика-Агенция социално подпомагане. Задълженията му са свързани с осъществяване на държавна дейност, чрез Община Перник - предоставяне на социални услуги в центъра с капацитет 48 места. Социалните услуги са форма на социално подпомагане и според заложените принципи в чл. 1, ал. 2 ЗСП имат за цел: т. 1 - да бъдат подпомагани гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребност, . т. 2 - укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации; т. 3 - подкрепа за социално включване на лицата, които получават социални помощи, и на лицата, които ползват социални услуги. Според чл. 18а, ал. 1 от закона - кметът на общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, и е работодател на ръководителите на тези услуги с изключение на случаите на възлагане на управлението по ал. 3. В това му качество кметът на Община гр. Перник е атакувал заповедта на изп. директор на АСП за намаляване числеността на определените места в Дневния център за възрастни хора с увреждания, защитавайки интересите на населението на общината. Изложените възражения срещу атакуваната заповед в жалбата до първата съдебна инстанция са идентични с развитите в касационната жалба твърдения за незаконосъобразността на административния акт, която не била констатирана от съда. По делото не е спорно, че заповедта на изпълнителния директор на АСП е издадена след извършен мониторинг от комисия на Инспектората при АСП-Перник в Дневен център за възрастни хора с увреждания, като резултатите са отразени в доклад от 21.01.2013 г. на ръководителя на Инспектората при същата агенция. Установено е, че средната годишна заетост на центъра за последните 12 месеца е намаляла и е между 18 и 23 лица, като такава е била и през последните 20 месеца, при капацитет от 48 места. Поради това е направено предложение капацитетът на центъра да бъде редуциран на 36. В мотивите на обжалваното решение не са обсъдени твърденията на жалбоподателя за обвързаността на намаления брой ползващи социалната услуга със земетресението в региона на 22.05.2012 г. Тези възражения са на емоционална основа и е невъзможно да бъдат преценени с конкретна насоченост към фактите по делото. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да прецени законосъобразността на акта с оглед законовите норми, спазване процедурата по издаване на заповедта и компетентността на органа, като при анализа не са установени пороци. Представеният списък от жалбоподателя за увеличен брой на ползващите социалната услуга (33 целодневно и 11 почасово) не променя крайния извод по спора за законосъобразността на обжалваната заповед. Тези данни са изготвени в период след извършения мониториг, увеличението на ползвателите не е твърде голямо, като се има предвид и вероятността услугите да не се ползват от всички записани едновременно. Но дори и при тези данни, не се изпълва капацитет от 48 места, какъвто е преди изменението. Няма законова пречка, ако нуждаещите се от услугите на центъра чувствително се увеличат, отново да бъде коригирана числеността към завишение, с друг акт на компетентния орган, в съответствие с годишния план за развитие на социалните услуги на съответната община и по предложение на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане - чл. 36в, ал. 1 ППЗСП. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,