Решение № 1059 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7411/2018 г.

Решение № 1059 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7411/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, чрез процесуален представител, срещу решение № 2622/19.04.2018 г. по адм. дело № 14106/2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед рег. № 4064 з - 1098/14.12.2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необсновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационна жалба - С. Динчев, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция"-Аерогари при ГД "Гранична полиция" - МВР, на С. Динчев - заместник началник I ст. на ГПУ – София към РД " Гранична полиция" – Аерогари при ГД "ГП" към МВР на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 във връзка с ал. 2 от ЗМВР за неизпълнение на служебни задължения и на заповеди е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Нарушението според заповедта е, че в периода от 1.09.2016 г. до 1.09.2017 г., при изпълнение на служебните си задължения в качеството на ръководен служител по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. З от ЗМВР С. Дичев не е създал организация, за административнонаказателна дейност в съответствие с цитирани заповеди и не е осъществил системен контрол по изпълнение от сектор "Летищна сигурност - Аерогара София" на ГПУ – София. Заповедта според АССГ е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването й са спазени административно производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е материалноправно незаконосъобразна, тъй като дисциплинарното нарушение се състои според издателя на заповедта, в това че Динчев е допуснал в посочения период да не е съставен нито един акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или фиш за нарушения на ЗДвП от служител в сектор "Летищна сигурност-Аерогара София". АС е установил, че в периода от 1.09.2016 г. до 1.09.2017 г. няма съставени АУАН по ЗДвП, но е посочил, че липсата на съставени АУАН и фишове по ЗДвП може да се дължи на други причини, като например добре създадена организация относно осъществяване на стриктен контрол по спазване на ЗДвП и недопускане паркиране на ППС в близост до терминалните сгради, т. е. да липсват нарушения на ЗДвП, които да бъдат санкционирани по предвидения за това ред. За да бъде съставен АУАН или фиш по ЗДвП, следва да е налице нарушение на този закон, водещо до съставянето им. Доказателства за подобни нарушения по ЗДвП по делото не са представени от административния орган. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изложените от АССГ доводи, че административният орган не е доказал с действията си Динчев да е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения и заповеди. Недопустимо е да се презюмира извършването на нарушения по ЗДвП и несанкционирането им само и единствено по статически данни за други аерогари в страната, без конкретни доказателства, че такива са извършени и на Аерогара - София и не са санкционирани поради виновно бездействие на заместник - началника на ГПУ - Аерогара - София. В същото време в заповедта не са обсъдени обясненията на Динчев за създадена организация с достатъчен брой обособени места за паркиране и недопускане на паркиране в близост до терминалните сгради, на което се дължи липсата на извършени и санкционирани нарушения по ЗДвП, както и доказателствата за запознаване на служителите със заповедите, относими към административно наказателната дейност по ЗДвП и определянето на служители с правомощия по този закон. Предвид изложеното в съответствие с разпределението на тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, АССГ е направил обоснован и законосъобразен извод, че Динчев не е осъществил състава на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение на материалноправната норма чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да присъдят направените в касационната инстанция разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева на основание чл. 143, ал. 1 АПК, платими от Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение.