Решение № 9210 от 19.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт Илиева срещу Решение 1045/15.07.2021 г. по адм. дело 2263/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, по отношение частта от решението, с която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-02000217004118-091-001 от 15.06.2020 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 199/19.10.2020 г., в частта относно установени задължения за данък за налични активи към датата на дерегистрация на дружеството по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ общо в размер на 1 206 147,96 лв. лева и лихвите върху тази сума за данъчен период 01.03.2016 г. до 31.01.2016 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в нарушение на материалния закон и необоснованост. Наведени са доводи за неправилност на мотивите на съда за липса на преустановена от дружеството Топ Билдингс ЕООД икономическа дейност. Твърди се, че наличието на преустановена икономическа дейност следва да се преценява към момента на издаване на РА, а подаденото заявление за регистрация по ДДС на дружеството е едва след запознаването му с издадения на 15.06.2020 г. ревизионен акт. Наведени са твърдения, че дружеството не е извършвало дейност, а сделката послужила за повторна регистрация на дружеството (авансово плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот) е осъществена само с цел регистрация по ДДС. Касаторът твърди, че единствените фактури, издадени от ревизираното лице за периода 01.01.2014 до 25.01.2016 г. са за префактуриране на електрическа енергия, като е посочил, че това не е представлява извършване на независима икономическа дейност. Иска се отмяна на ожалваната част на решението и потвърждаване на РА Р-02000217004118-091-001 от 15.06.2020 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП Бургас. Претендирани са разноски. Ответникът по касационната жалба Топ Билдингс ЕООД, чрез адв. Асадурян, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Производството пред Административен съд Бургас се е развило по жалба на дружеството Топ Билдингс ЕООД срещу РА Р-02000217004118-091-001 от 15.06.2020 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП Бургас, в частта потвърден с Решение 199/19.10.2020 г., с което на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 1695,69 лв. и 893.03 лв. лихва за данъчен период от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г., ДДС в размер на 2 503,25 лв. и лихви в размер на 1 308, 11 лв. за данъчен период 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. и ДДС в размер на 1 206147,96 лв. за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. и лихви в размер на 530 126.63 лв. С обжалваното решение административен съд гр. Бургас е отменил ревизионния акт, в частта с която са установени задължения за данъчния период 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. в размер на 1 206147,96 лв. и лихви в размер на 530 126.63 лв. В останалата част, с която жалбата е отхвърлена решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е решението в отменителната му част. 3а да постанови този резултат съдът е анализирал предпоставките по посоченото от приходните органи основание за начисляване на ДДС, а именно чл. 111, ал. 1 ЗДДС. Административният съд е установил, че Топ Билдингс ЕООД е подало заявление за деригистрация по ДДС на 19.01.2016 г. и с акт за дерегистрация дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 25.01.2016 г. поради отпаднало основания за задължителна регистрация. Приходната администрация е приложила фикцията за извършване на доставка към датата на дерегистрация на всички налични стоки и/или услуги, за които лицето е ползвало данъчен кредит изцяло или частично или които са активи по смисъла на ЗСч и ЗКПО. Счетено е за установено от органите, че към момента на дерегистрация дружеството притежава апартаменти в гр. Несебър, м. Бостанлъка, придобити чрез апорт от Делта строй 2003 ООД, за които за периода от издаване на разрешение за строеж на сграда до апорта в капитала на дружеството Топ Билдингс ЕООД, от дружеството Делта строй 2003 ООД е ползван данъчен кредит в общ размер на 145 877,28 лв. по фактури от ЕТ Елди стил ООД, в размер 237 913,91 лв. по фактури от ЕТ Лини, в размер на 10 000 по фактури от Форт ноксООД, в размер на 27 840 лв. по фактури от ЕТ Атлант-Кръстев и от други доставчици. Прието е, че Топ Билдингс ЕООД е в качеството на правоприемник за всички прави и задължения във връзка с имотите, както и за правото на приспадане на данъчен кредит и за задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. При така установеното от фактическа страна съдът не е възприел доводите на приходните органи за приложимост на чл. 111, ал. 1 ЗДДС. Мотивирал се е с практиката на СЕС по приложение на чл. 18, б. "в" от Директивата 2006/112/ЕО за ДДС, приемайки, че създадената с чл. 111, ал. 1 ЗДДС фикция за извършване на доставка към датата на дерегистрацията на всички налични стоки и услуги, за които лицето е ползвало данъчен кредит и правото на държавите-членки по чл. 18, б. "в" от Директивата за ДДС за третирането като възмездни доставки на стоки, се отнася за тези, задържани от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност. Приел е, че от значение за приложението на чл. 111, ал. 1 ЗДДС е прекратяването на независимата икономическа дейност, независимо от причините, включително дерегистрация, но когато задълженото лице продължава икономическата си дейност държавите-членки не разполагат с предвидената в чл. 18, б. "в" възможност. Съдът е приел, че в конкретния случай няма наличие на прекратяване на икономическата дейност на дружеството към момента на издаване на ревизионния акт поради наличието на префактуриране на ел. енергия и наличието на издадена от Мер Консулт ЕООД за извършена счетоводна услуга. За продължаването на икономическата дейност на дружеството е прието от съда като доказателство последващата регистрация на дружеството по ЗДДС във връзка с достигане на оборот за регистрация при получено авансово плащане за покупка на апартамент (в рамките на извършваната търговска дейност от дружеството). Така мотивиран съдът е отменил РА в частта на допълнително начислен ДДС за период 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. в общ размер на 1 206147,96 лв. и лихви в размер на 530 126.63 лв. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е възприел правилно фактическата обстановка, установена от приходните органи и в съответствие с нея и събраните по делото доказателства, включително анализ на проведената съдебно-счетоводна експертиза, достигайки до обоснован извод, при точно приложение на материалния закон за незаконосъобразност на РА е тази част. Правилно административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС, създаваща фикция за извършена доставка на всички налични стоки и услуги към датата на регистрацията, следва да се разглежда през призмата на чл. 18, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО относно общата система, на данъка върху добавената стойност. Според чл. 111, ал. 1 от ЗДДС към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са активи по смисъла на ЗСч и по смисъла на ЗКПО, различни от активите по ЗСч. Според посочената разпоредба от Директивата за ДДС правото на държавите-членки по чл. 18, б. "в" за третирането като възмездни доставки на стоки е за тези, задържани от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква "а". За да мотивира този си извод, административният съд се позовава на решение по дело С-552/16 на СЕС като приема, че за релевантен факт трябва да се възприеме прекратяването на независимата икономическа дейност, независимо от причините и обстоятелствата за това (така т. 26 от решение по дело С-142/12 на СЕС), включително произтичащи от дерегистрация. Условието е ревизираното лице да е преустановило извършването на икономически операции, считано от датата на дерегистрацията, което в разглеждания случай не е налице. Не е спорно по делото, че дружеството е регистрирано отново по ЗДДС с акт за регистрация по ДДС с 020422002418093/27.07.2020 г. на основание чл. 96, ал. 1 изречение второ от ЗДДС, поради постигане на облагаемия оборот въз основа на сключен от дружеството предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за което е издало фактура за получен баланс в размер на 52 854 лв. Административния съд правилно е съобразил липсата на преустановяване на икономическата дейност на ответника по касационната жалба, поради наличието на префактуриране на ел. енергия и издадена фактура от Мер Консулт ЕООД за извършена счетоводна услуга. Посочените обстоятелства са доказателство за продължаване на икономическата дейност на дружеството. Съгласно 40 и 41 от решението по дело С-552/16 СЕС е отбелязано, че както личи от самия текст на член 18, буква "в" от Директивата за ДДС и от целта на тази разпоредба, този анализ, (относно задължението за начисляване на ДДС върху активите при дерегистрация), обаче е правнозначим само когато заинтересованото лице е преустановило облагаемата си икономическа дейност и повече не извършва облагаеми сделки, а когато това лице продължава икономическата си дейност, държавите членки не разполагат с предвидената в член 18, буква "в" възможност. Твърденията на касационния жалбоподател за намеренията на дружеството да не извършва други облагаеми сделки освен споменатата, станала повод за повторна регистрация на дружеството по ЗДДС и факта на закриване на банковата сметка на дружеството след получаване на сумата по спомената доставка е недоказано и настоящата инстанция споделя мотивите на административния съд в тази насока. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. При този резултат по спора, в полза на касатора не се дължат разноски. Ответната страна не е предоставила доказателства за разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение