Решение № 8590 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2017 г.

Решение № 8590 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 348/16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 438/2016 г. по описа на Административен съд - С. З., с което съдът е отменил разпоредбите на т. 2.1 в частта ".. 1.00 лв. ", т. 2.2 в частта ".. - 1.00 лв. ", т. 2.3. в частта "...- 5.00 лв. ", т. 2.4 в частта определяща цена за учители ".. - 1.00 лв. ", за учащи "- 1.00 лв. ", т. 3.1., т. 3.2, т. 3.3, т. 3.4, т. 6.1, т. 6.2, т. 6.4 и т. 6.5 - само в частта "... и по 0.50 лв. с вкл. ДДС за всеки следващ започнат час" от пункт I "Регионална библиотека "З. К." гр. С. З. към Приложение № 3 към чл. 53 " Цени на услуги в културните институции" от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община С. З., приета с Решение № 107 от 29.03.2012 г. на Общински съвет С. З., (наричана за краткост по - надолу Наредбата) като незаконосъобразен и е отхвърлил жалбата на П. Т. З. против т. 1, включително т. 1.1, т. 1.2, т. 1.3; неотменената част от разпоредбите на т. 2, т. 3.5, т. 6.3 и неотменената част от т. 6.5, пункт I "Регионална библиотека "З. К." от Приложение № 3 към чл. 53 "Цени на услуги в културните институти" от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община С. З., приета с Решение № 107 от 29.03.2012 г. на О. С. С. З.. Със същото решение е осъдил О. С. З. да заплати на П. Т. З. сумата от 615 лв. разноски по делото. Първата касационна жалба е подадена от Общински съвет С. З., чрез процесуалния си представител юрк. В., с която се обжалва решението като неправилно, в частта, в която съдът е отменил разпоредбите на т. 2.1 в частта ".. 1.00 лв. ", т. 2.2 в частта ".. - 1.00 лв. ", т. 2.3. в частта ".. .- 5.00 лв. ", т. 2.4 в частта определяща цена за учители ".. - 1.00 лв. ", за учащи "- 1.00 лв. ", т. 3.1., т. 3.2, т. 3.3, т. 3.4, т. 6.1, т. 6.2, т. 6.4 и т. 6.5 - само в частта "... и по 0.50 лв. с вкл. ДДС за всеки следващ започнат час" от пункт I "Регионална библиотека "З. К.", Приложение № 3 към чл. 53 " Цени на услуги в културните институции" от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община С. З., приета с Решение № 107 от 29.03.2012 г. на Общински съвет С. З., както и в частта, относно размера на присъдените на О. С. З. съдебни разноски. В жалбата са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъдат присъдени направените по делото пред настоящата инстанция съдебни разноски. От ответника по тази касационна жалба - П. Т. З. е постъпил отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. В., която по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Втората касационна жалба е подадена от П. Т. З. от гр. Д., с която се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, в частта с която съдът е отхвърлил жалбата му против т. 1, включително т. 1.1, т. 1.2, т. 1.3; неотменената част от разпоредбите на т. 2, т. 3.5, т. 6.3 и неотменената част от т. 6.5, пункт I "Регионална библиотека "З. К." от Приложение № 3 към чл. 53 "Цени на услуги в културните институти" от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община С. З., приета с Решение № 107 от 29.03.2012 г. на О. С. С. З., както и в частта, в която е осъден да заплати 150 лв. съдебни разноски на О. С. З.. Сочи че решението е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отменяване на атакуваното решение в обжалваните му части. Претендира присъждане на съдебните разноски направени пред настоящата съдебна инстанция. От процесуалния представител на касатора П. Т. З. по делото с вх. № от 29.05.2018 г. е постъпила и писмена защита, в която по същество поддържа доводите на касатора изложени в касационата жалба, представя нови писмени доказателства, няма доказателствени искания и не възразява да бъде даден ход на делото по същество. От страна на касационния ответник по тази жалба - Общински съвет С. З., чрез процесуалния му представител е постъпил отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата. Моли решението в обжалваната му от П. Т. З. част, като правилно да бъде оставено в сила. Подадена е и частна жалба от П. Т. З., срещу определение № 71/08.03.2017 г. по адм. дело № 438/2016 г. на Административен съд - С. З., с което са оставени без уважение, като неоснователни молбите му за изменение на решение № 348 от 16.01.2017 г. в частта относно разноските Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. По касационните жалби: Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд - С. З. е образувано по жалба на П. Т. З., с която са оспорени разпоредбите на т. 1, т. 2, т. 3, и т. 6 към точка I от Приложение № 3 от "Цени на услуги в културните институти" към чл. 53 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община С. З., приета с Решение № 107 от 29.03.2012 г. на О. С. С. З., с последващи изменения и допълнения, последните, приети с Решение № 285 от 28.04.2016 г. на Общински съвет С. З. (НОАМТЦУТОСЗ). Развитите в жалбата от П. З. доводи за оспорването са, за незаконосъобразност на оспорените текстове поради противоречието им с материалния закон, като са визирани разпоредбите на чл. 51 и чл. 52, ал. З от Закона за обществените библиотеки /ЗОБибл/, чл. 7 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 163 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Жалбоподателят е посочил в жалбата, че макар да живее в гр. Д., е потребител на услуги от Регионална библиотека "З. К." гр. С. З., за които му е събирана такса. Обосновал се е, че с оспорената разпоредба на т. 1.1. от Приложение № 3 към чл. 53 от въпросната Наредба, посредством определянето на "цени" за издаване на абонаментна читателска карта /диференцирани спрямо потребителите от различни групи /т. 1.1. за граждани над 16 г . - 5.00 лв ., 1.2. за пенсионери, ученици и студенти, редовно обучение - 4.00 лв . и 1.3.за еднодневно ползване на читалня-1.00 лв . /, са на практика определени цени за основни библиотечни услуги, ползването на каквито картата позволява. Така посочените текстове от Наредбата жалбоподателят твърди, че са в противоречие с чл. 51, ал. 2 от ЗОБибл, която норма определя тези услуги /основните библиотечни услуги/ като безвъзмездни. По отношение на предвидените в разпоредбите на т. 1.2, т. 1.3. т. 1.6 "цени" на библиотечни и библиографски услуги, писмени библиографски справки и цени на технически услуги и ползване на интернет, сочи, че се е следвало определяне на "такси", а не на цени, по аргумент от чл. 52, ал. З от ЗОБибл. С определянето на цени, вместо на такси на специализираните библиотечни услуги, изброени в т. 1.2, т. 1.3, и т. 1.6 към Приложение № 3 към Наредбата, счита, че се заобикаля реда, относим за определяне размера на таксите за услуги, както и че това води до промяна характера на вземанията от такова естество /от публични в частни/ и реда за събирането им. Посочил е на следващо място, че не се следва включване на възмездните библиотечни услуги в Наредбата, приета на основание законовата делегация по чл. 9 от ЗМДТ, като счита че това обуславя противоречие с изискването, предвидено в чл. 52, ал. З от ЗОБибл, постъпленията от такива услуги да остават в съответната библиотека. Съдът след като е обсъдил събраните по делото доказателства, доводи и становища на страните, както и след извършена проверка на законосъобразността на оспорените разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. С. З. е приел за основателно оспорването на разпоредбата на т. 2 ( т. 2.1, т. 2.2., т. 2.3, т. 2.4) от Приложение № 3 към чл. 53 от Наредбата, в частта определяща цени за библиотечни и библиографски услуги. Приел е, че посочените в разпоредбата носители на информация (аудио касети, CD, DVD, репродукции, учебници) се явяват елемент от библиотечния фонд на Регионална библиотека "З. К.". Изложил е подробни мотиви, че съгласно нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗОБибл. "Библиотечният фонд" е съвкупност от библиотечните колекции и базите данни в една библиотека, които включват разнообразни по вид, съдържание и език публикувани и непубликувани документи, организирани в отделни колекции, с научна и информационна стойност, като легално определение на понятието "документ" е дадено в т. 4 § 1 от ДР на ЗОБибл, като регистрирана информация, която в документационния процес се разглежда като единство, независимо от физическата форма и отличителните белези, предназначена за предаване във времето и пространството, с цел запазване и обществено ползване. Приел е, че изброените в т. 2, пункт I от Приложение № 3 към чл. 53 от общинската наредба, касети, дискове, учебници и репродукции са документи в смисъла, изложен по-горе, са елемент от библиотечните колекции, образуващи библиотечния фонд на РБ "З. К.". Направил е извод, че по отношение ползването на библиотечните колекции, като основна библиотечна услуга, законодателят е установил изискването за безвъзмездност в чл. 51, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗОБибл, на което оспорените разпоредби, в частта, определяща цена за ползване на въпросните аудио-касети и дискове, репродукции, учебници, противоречат. Съдът е възприел релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност и на т. 6.5 от Приложение № 3 - услуга по ползване на интернет, в която ползването до 1 час се сочи безплатно, и се изисква по 0.50 лв . за всеки следващ започнат час. П. е, че след като се предоставя от регионална библиотека, то осигурявания от библиотеката интернет достъп обслужва именно цели от образователно, социално или научно естество, като oбстоятелството, че не е уточнена целта на достъпа не оправдава определянето на цена за всеки следващ започнат час по ползване, след първия. Следователно, като е установил в т. 2 от пункт I от Приложение № 3 към чл. 53 НОАМТЦУТОСЗ, цени на услуги с предмет ползване на елементи от библиотечни колекции на РБ "З. К." С. З., и в т. 6.5. цена за ползване на интернет по 0.50 лв за всеки следващ започнат час след първия, Общински съвет С. З. е допуснал противоречие с акт от по-горна степен - с чл. 51, ал. 2, вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. З от ЗОБибл., определяща този вид услуги като безвъзмездни. Заключил е, че разпоредбите от Приложение № 3 към чл. 53 от общинската Наредба, пункт I, т. 2 и т. 6.5. в частта "... и по 0.50 лв с вкл.ДДС за всеки следващ започнат час", следва да се отменят на това основание като незаконосъобразни . По отношение на определянето на цена вместо такса за услугите по предоставяне на библиографски и фактографски справки по т. 3.1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 3.4, а също и по разпечатване, копиране, сканиране на документ, предвидени в т. 6.1, т. 6.2. и т. 6.4 от пункт I от Приложение № 3 към чл. 53 от Наредбата, решаващият съд е приел, че това се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от ЗОБибл., поради което актът в тази част следва също да се отмени като незаконосъобразен. Административният съд се е мотивирал, че за предоставянето на специализирани библиотечни услуги се следва заплащане на такса, размера на която трябва да определи общинския съвет /чл. 52, ал. 2 и ал. З ЗОБибл/, а не "цена" както е определил Общински съвет С. З., като спрямо размера на таксите, които се следват за предоставяните от общинската администрация услуги има изисквания за разходооправданост и справедливост /чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ/, каквито изисквания не са поставени към цените на услугите по чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, т. е. услугите, които общината е решила да предоставя извън задължителните и изброени в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ. Посочил е, че в случая се касае за такива услуги, за които законодателят изрично в специалния закон е предвидил, че се следва такса, те попадат в б. "к" на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ и целта на този вид общинско вземане е да подпомогне пряко и непосредствено финансирането на съответната библиотека като културен институт. Относно твърдяната незаконосъобразност на разпоредбата т. 1 касаеща "издаване на годишна абонаментна читателска карта", както и заплащането на такава карта съгласно т. 1.1, т. 1.2 и т. 1.3 от пункт I от Приложение № 3 към чл. 53 от Наредбата, съдът е приел, че издаването на въпросната абонаментна карта следва да се причисли към дейността по регистрацията на потребителите на услуги и администриране на данните, свързани с тях, а не към строго специфичната библиотечна дейност, елемент от която са основните библиотечни услуги съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗОБибл. Направил е извод, че издаването на абонаментна карта се свързва с услуга извън изброените в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, вкл. в друг закон не е предвидена такава такса такава такса, поради което по аргумент от чл. 6, ал. 2 от същия закон за нея правилно Общински съвет С. З. е определил "цена". По тези съображения, първоинстанционния съд е счел, че оспорването на тази разпоредба е неоснователно. Решението е валидно допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационните жалби. Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати /чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове и чл. 75, ал. 1 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на Р. Б. или закон /чл. 2, ал. 1 от ЗНА, чл. 76, ал. 1 от АПК/. Тоест уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, или както вече бе посочено да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. По делото не е спорно, че РБ "З. К.", гр. С. З. е регионална библиотека и съответно обществена такава. В чл. 50, ал. 1 от ЗОБибл. Е предвидено, че обществените библиотеки предоставят основни и специализирани библиотечни услуги. Съответно в чл. 51, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗОБибл. са изброени основните библиотечни услуги. В нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗОБибл. се съдържа правилото, според което основните библиотечни услуги се предоставят безвъзмездно, а в чл. 52, ал. 2 от ЗОБибл., че специализираните библиотечни услуги се предоставят възмездно. Правилен е извода на съда, че спрямо ползването на библиотечните колекции, като основна библиотечна услуга, каквито са изброените в т. 2, пункт I от Приложение № 3 към чл. 53 от Наредбата носители на информация - аудио - касети, дискове, репродукции и учебници, законодателят е предвидил изрично ползването на същите да става безвъзмездно, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗОБибл. Въз основа на това, обосновано е отменил оспорените разпоредби от Приложение № 3, пункт I т. 2 като противоречащи на текстове от ЗОБибл. и ги е отменил на това основание. Правилни са и мотивите на съда, с който е приел, че като противоречащи на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗОБибл. следва да се отмени и нормата на т. 6.5. от Приложение № 3 уреждаща услугите за ползване на интернет, в която ползването на интернет до 1 час се сочи безплатно, а за всеки следващ започнат час се изискват по 0.50 ст. Обосновани са и изложените от първоинстнционния съд доводи за противоречие с разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от ЗОБибл. на текстовете на нормите по т. 3: т. 3.1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 3.4 "Изготвяне на библиографски услуги" и т. 6: т. 6.1, т. 6.2 и т. 6.4 "Цени на технически услуги и ползване на интернет", пункт I от Приложение № 3 към чл. 53 от Наредбата, за които Общински съвет С. З. е определил "цена", а не "такса". Това е така, тъй като за предоставянето на специализираните библиотечни услуги се заплащат, постъпленията от които съгласно специалната разпоредба на чл. 52, ал. 3 от ЗОБибл. остават в съответната обществена библиотека, а не постъпват общинския бюджет. Съдът правилно е приложил чл. 52, ал. 3 от ЗОБибл. във връзка чл. 6, ал. 1 б. "к" от ЗМДТ. С оглед предоставените доказателства по делото, не се доказва, че градската библиотека е на делегиран бюджет, поради което правилно съдът е отменил оспорените разпоредби, тъй като съгласно чл. 52, ал. 3 от ЗОБибл. общинският съвет е следвало да определи такси, а не цени. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение в тази част, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила, а подадената касационна жалба от Общински съвет С. З. да бъде отхвърлена като неоснователна. Неоснователна се явява и касационната жалба на П. Т. З., против съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му против против т. 1, включително т. 1.1, т. 1.2, т. 1.3; неотменената част от разпоредбите на т. 2, т. 3.5, т. 6.3 и неотменената част от т. 6.5, пункт I "Регионална библиотека "З. К." от Приложение № 3 към чл. 53 "Цени на услуги в културните институти" от Наредбата. Съгласно чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗОБибл., обществените библиотеки предоставят основни и специализирани библиотечни услуги. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗОБибл. е предвидено, че основните библиотечни услуги се предоставят безплатно. За разлика от тях специализираните библиотечни услуги включващи: предоставяне на писмена библиографска информация; предоставяне на ретроспективни библиографски издирвания; доставка на библиотечни документи от страната и чужбина; достъп до външни мрежови ресурси и бази данни; копиране на библиотечни документи и публикуване на издания се предоставят възмездно., като размерът на таксите за предоставянето им се определя с акт на общинския съвет, а постъпленията отиват в съответната обществена библиотека. В чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ са изброени събираните от общините местни такси: за битови отпадъци, за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и др. социални услуги; за дейностите по отглеждане и възпитание в задължителното предучилищно образование за ползване на детската градина или училището извън финансираните от държавата дейности; за технически услуги; за административни услуги; за откупуване на гробни места; за дейности по обща подкрепа по смисъла на ЗПУО, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие; за притежаване на куче и други местни такси, определени със закон (буква "к"). Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ за всички услуги и права, вкл. тези по ал. З, предоставяни от общината, с изключение на изброените в ал. 1, общинския съвет определя цена. В случая се касае до услуги, предоставяни от обществена библиотека. Правилно съдът е приел, че издаването на читателска карта следва да се причисли към дейността по регистрацията на потребителите на услугите и администриране на данните, свързани с тях, а не към строго специфичната библиотечна дейност, към която спадат основните библиотечни услуги. Обосновано административният съд е посочил, че издаването на въпросната абонаментна карта се свързва с услуга, извън изброените по чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, като в друг закон не е предвидена такава такса, поради което, за нея по аргумент от чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ правилно Общински съвет С. З. е определил "цена". Правилни са и изводите на съда, че оспорването насочено срещу т. 3.5 и т. 6.3 от Приложение № 3 към чл. 53 от Наредбата е неоснователно. предвидените в тези норми услуги са с предмет библиографска редакция, цената на която е определена спрямо брой авторски коли /т. 3.5./, набиране и обработка на текст от библиотечен сътрудник /т. 6.3/. Този вид услуги, както правилно е посочил съда, макар и предоставяни от служител на библиотеката, са извън основните и специализираните библиотечни услуги, предвидени като присъщи на дейността й като културен институт. Те не попадат в определението на чл. 6, ал. 1 б. "к" от ЗМДТ - спрямо тях не е предвидена местна такса в друг закон, и по аргумент от чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, за предоставянето им се следва цена. С оглед на това правилно съдът е отхвърлил оспорването на тези разпоредби като неоснователно. Мотивите на съда в тази част на оспорения съдебен акт са обосновани и правилни и следва да бъдат потвърдени, а касационната жалба на П. Т. З. следва да се отхвърли като неоснователна . По частната жалба: С подадена след постановяване на Решение № 348/16.01.2017 г. молба с вх. № 551/09.02.2017 г. и с молба с вх. № 549/09.02.2017 г. З. е направил искане за изменението му в частта за разноските. Поискал е присъдения размер на направените от него разноски от 630 лв. да се увеличи на 955, 25 лв. с оглед на уважената част от иска и да се отмени /измени/ изцяло решението е частта, в която е осъден да заплати на О. С. З. разноски в размер на 150 лв., тъй като същата не е била страна в образуваното съдебно производство. По това искане е произнесено обжалваното определение № 71/08.03.2017 г. с което молбите на З. за изменение на Решение № 348/16.01.2017 г. постановено по адм. дело № 438/2016 г. на Административен съд - С. З., в частта му за разноските, е оставена без уважение. Определението е правилно. Частната жалба е неоснователна. Съдът е определил правилно присъденият размер на направените от частния жалбоподател разноски, съобразявайки се както с оспорените разпоредби, така и с фактическата и правна сложност на делото, като е присъдил половината от направените по делото разноски. Отчел е, че при липса на определен материален интерес, определянето на размера им следва да се направи именно с посочените критерии, а не според броя отменени актове. Доводите на частния жалбоподател по отношение за изменение на решенето в частта на присъдените разноски в полза на О. С. З., тъй като същата не е била страна в образуваното съдебно производство също са неоснователни. Правилно съдът е приел, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, и разноските по делото са дължат на юридическото лице в рамките на структурата, на което е съответния административен орган, какъвто в случая е община С. З.. Предвид гореизложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските правилно е преценена от първоинстанционния съд като неоснователна. При този изход на спора на страните не следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение