Решение № 13214 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7276/2009 г.

Решение № 13214 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7276/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Карамфилка Кралева, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, срещу Решение № 375 от 10.04.2009 г. по адм. дело № 1604 по описа за 2008 г. по описа на Административния съд - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Еко Клима 11" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Светлана Проданова оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е бил РА № 800720 от 01.08.2008. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден в обжалваната част с Решение № РД-10-297 от 10.10.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 01.02.2007 г.- 31.05.2007 г. На дружеството е определено задължение за внасяне на ДДС в размер на 49 476.64 лв., на основание чл. 7, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. То произтича от начислен ДДС от ревизиращия орган, във връзка с извършени облагаеми доставки с предмет "климатизатори, транспорт, щанд за изложение с пълно оборудване", понеже не се признава нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за извършени вътреобщностни доставки на стоки, обективирани в шест фактури за данъчните периоди м. 02 и м. 03.2007 г., всичките с получател "ЕCO CLIMA AIR-11 SL" VIN № ESB53743670. Прието е, че по процесните фактури не е налице вътреобщностна доставка, понеже дружеството получател по фактурите не е било регистрирано за целите на ДДС в съответната държава - членка на Общността, Кралство Испания, към процесните данъчни периоди. В хода на ревизията е установено, че в издадените от дружеството-получател фактури, придружени със съответни митнически документи, товарителници и експортни документи, като данъчен номер на това дружество е посочен № В53743670. Понеже той не е съдържал определения от Регламент № 1798/2003 г. префикс и не е бил регистриран в системата VIES, органът по приходите е отправили молба за информация по чл. 5 от цитирания регламент до Кралство Испания относно данъчната регистрация на дружеството-получател по фактурите. На това запитване е получен отговор, според който Кралство Испания отговаря, че "ЕCO CLIMA AIR-11 SL" е регистрирана във VIES системата на 12.03.2007 г. Това обстоятелство е дало основание да се приеме, че данъчната регистрация на дружеството-получател по фактурите, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, е извършена именно на тази дата, от която дата би могло да се приеме, че сключените с това дружество сделки за доставка биха имали характера на вътреобщностни такива. Спорните фактури са издадени преди тази дата и поради липса на данъчна регистрация за целите на ДДС в съответната държава от Общността, извършените до 12.03.2007 г. сделки с българското дружество "Еко Клима 11" ЕООД не следва да се третират като вътреобщностни такива, поради което е начислен ДДС. Тази фактическа страна по спора е изложена в мотивите на обжалваното решение, като съдът правилно е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали получателят по доставката, а именно испанската фирма е регистрирана за целите на ДДС в Кралство Испания преди датата на възникване на данъчното събитие. Преценката за законосъобразността на оспорения административен акт съдът е обосновал с позоваването на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, която разпоредба определя, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчнозадължено лице или данъчнонезадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Според него, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба следва да са налице следните предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ДДС в РБългария, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Документите, които удостоверяват извършването на доставката са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС и това са фактура за доставката, в която се посочва идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран и документ, удостоверяващ изпращането и транспортирането на стоката (товарителница, писмено потвърждение от получателя). Съгласно чл. 51 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностната доставка възниква на датата, на която би възникнало такова събитие при доставка на територията на страната, по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в процесния случай са налице изискващите се документи затова. Издадени са били фактури от дружеството-получател, в които то е индивидуализирано с данъчния си номер в съответната държава, представени са и товарителници, удостоверяващи транспортирането на стоката от РБългария до Кралство Испания. Съдът не е споделил извода на органа по приходите, че към датата на данъчното събитие испанското дружество не е било регистрирано за целите на ДДС в съответната държава-членка на общността, понеже са били представени безспорни доказателства затова, а именно, че това дружество е вписано в регистрите по ДДС на Кралство Испания от 20.04.2005 г., от която дата същото притежава данъчен идентификационен номер за целите на ДДС в тази държава. Безспорно е било по делото, че дружеството получател по фактурите е било вписано в системата VIES на 12.03.2007 г. Това не означава, че датата на вписването в системата VIES следва да се приеме за начало на регистрацията за целите на ДДС, така както изисква нормата на чл. 7 от ЗДДС. Факт е, че испанското дружество-получател не е било регистрирано според Регламент № 1798/2003 г. на Съвета от 7.10.2003 г. към датата на възникване на данъчното събитие, но включването на задължените субекти в системата за контрол и обмен на информация между държавите членки не е конститутивен елемент относно регистрирането за целите на ДДС в страните-членки на ЕС. За да разреши посочения спорен момент съдът тълкува понятието "регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка" и съответно дали то е налице по отношение на испанската фирма-получател към посочената дата. Съдът правилно не възприема тезата, че след като се извърши справка във VIES системата и тя сочи включване в регистъра на вътреобщностните доставки на 12.03.2007 г., то процесната доставка няма такъв характер. Легалната дефиниция за VIES декларацията е дадена в § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, като според нея тя е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. Наименованието й е абревиатура на европейската информационна система за обмяна на информация и данни между данъчните администрации на държавите членки относно функционирането на ДДС при вътреобщностната търговия. Дава възможност за проверка на валидността на данъчните идентификационни номера по ДДС на участниците в търговския обмен при тази търговия. Данъчните идентификационни номера на европейските фирми са с абревиатура VIN. Валиден VIN е идентификационният номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, обективирано във фактура за ВОД, е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държавата-членка, издала този номер. След като са били представени от страна на настоящата ответна страна по касация доказателства, че испанската фирма получател е била индивидуализирана чрез идентификационен номер с деклариране започването на дейността си, обстоятелството, че същият не съдържа префикс ES, който се поставя след така нареченото валидиране на ДДС номера, което е в изпълнение на Регламент № 1798/2003 г. на Съвета от 7.10.2003 г., не означава, че доставка, по която фирмата, която се индивидуализира по този начин и е с качеството получател, не е страна по вътреобщностно придобиване. Правилно съдът е приел, че не може да бъде споделен извода, че след като данъчното събитие е настъпило преди подаването на VIES декларацията по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, то липсва елемент от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и не може да се признае процесната доставка за вътреобщностна такава. Това се предпоставя от информационните, обменни и контролни функции както на самата декларация, така и от предмета на обществени отношения, които се регулират от посочения регламент, съгласно чл. 1 от него. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора не се следват съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение,