Решение № 9962 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2013 г.

Решение № 9962 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването (МЗ) против решение № 166/12.12.2012 г. по адм. дело № 199/2012 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което министерството е осъдено да заплати на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол" ЕАД обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от отменен частично като незаконосъобразен административен акт - т. 7.8 от Глава IV от Приложение към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. на МЗ, в размер на 872 076 (осемстотин седемдесет и две хиляди, седемдесет и шест) лева, за периода 1.10.2011 г. - 30.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по производството общо в размер на 9425 лева. В касационната жалба и в хода на делото по същество, процесуалните представители на МЗ - юрк. Здравкова и юрк. Петрова, претендират обезсилване като недопустимо на съдебното решение, алтернативно считат същото за неправилно и искат неговата отмяна. Изложените в касационната жалба възражения относно допустимостта на решението могат да бъдат обобщени в следното: съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като към процесния период не е налице отменен по съответния ред акт, а вреди, произтичащи от отменена подзаконов нормативен акт могат да се търсят след датата на неговата отмяна; МЗ не е надлежна страна по делото, тъй като исковата претенция касае вреди, произтичащи от облигационни отношения между ищеца и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК); налице е висящ спор между същите страни със същия предмет - адм. дело № 7419/2012 г. на Административен съд - София-град (АССГ); Относно неправилността на решението, МЗ поддържа, че към процесния период не е бил налице незаконосъобразен акт, респ. че отменената т. 7.8 от Наредбата е била законосъобразна в даден период от миналото, както и че по делото не са установени видовете медицински дейности и конкретните пациенти, по отношение на които е реализирана дейност, която не е била заплатена именно поради въведеното ограничение "8/200". Оспорва се и изводът на съда за причинно-следствена връзка между решенията на НЗОК (№ РД-НС-04-15/21.02.2011 г. и № РД-НС-04-15/28.02.2012 г.), с които се намалява финансирането на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол" ЕАД (СБАЛК - Ямбол), и действието на т. 7.8 от Наредба № 2/25.01.2010. Посочва се, че съдът не е съобразил значението на решения № РД-НС-04-40/9.05.2011 г. и № РД-НС-04-07/31.01.2011 г. на НЗОК, определящи механизмът за определяне на задължителните годишни прогнозни стойности за дейностите на болничните заведения. Според касатора, съдът не е отчел, че в отношенията между болниците и НЗОК т. 7.8 от Наредба № 2/25.01.2010 г. е прилагана "препоръчително", а не императивно, поради което НЗОК не е поставяла ограничения за т. нар. "девети" пациент на ден. В тази връзка и от приложените по делото доказателства било видно, че плащанията на НЗОК в рамките на отделните месеци през 2011 г. и 2012 г. не са били обвързани с броя пациенти - установено е, но не е коментирано от съда, че през процесния период СБАЛК - Ямбол, е получила заплащане за над 200, дори 300 пациента на месец. Като необоснован е оспорен изводът на съда, че с Решение № РД-НС-04-79/14.12.2011 г. на НС на НЗОК основанието за отказ от заплащане на медицинските услуги, свързани с инвазивна кардиология, е единствено неспазване на правилото "8/200" от страна на СБАЛК - Ямбол, както и че с решение № РД-НС-04-15/28.02.2012 г. на НС на НЗОК прогнозните стойности на разходите (лимитите) са определени въз основа на същото това правило. Възразява се, че не е отчетено обстоятелството, че лечебното заведение не е задължено да сключва договори с НЗОК, в случай, че счита, че определените лимити са неизгодни. В тази връзка е посочено, че ищецът въпреки знанието за границите на определените по силата на договор между страните лимити е реализирал "изключително планова, т. е. напълно подлежаща на планиране" надлимитна дейност, чието заплащане не подлежи на сигурно и гарантирано реимбурсиране от здравната каса, а исковата му претенция е основана изключително на осъществена надлимитна дейност. Ответната страна - СБАЛК - Ямбол, представлявана от адв. П. Иванова и адв. Д. Стоянов, оспорват основателността на въведените касационни възражения по подробно изложени съображения в отговора на касационната жалба, в представените по делото писмени бележки и в хода на делото по същество. Разноски не се претендират. С отговор на касационната жалба, адв. Димитър Стоянов е направил изявление за частичен отказ от иска, с което спорното вземане е намалено до сумата от 255 518 (двеста петдесет и пет хиляди петстотин и осемнадесет) лева. Представителят на Върховната административна прокуратура, в ход на делото по същество дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като постановеното решение от Административен съд - Ямбол, е неправилно поради нарушение на материалния закон, което е основание за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според прокурора решаващият съд неправилно е приел, че е налице фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на МЗ за вреди, тъй като няма вреди за ищеца - СБАЛК - Ямбол, произтекли от отменената т. 7.8 от глава IV от Приложение към чл. единствен на Наредба № 2/25.01.2010 г. на МЗ за утвърждаване на единния стандарт по кардиология. Установено е от твърденията на ищеца и доказателствата по делото, че между него от една страна и НЗОК от друга страна са сключени договори за оказване на болнична помощ, по които възложителят дължи заплащане на изпълнителя по оказаната медицинска помощ. При положение, че НЗОК е отказала заплащане на отчетената от лечебното заведение надлимитна дейност е налице спор за неизпълнение на договорни задължения, който спор следва да бъде разрешен по друг ред. Министерство на здравеопазването не е легитимирано да отговаря за задължения, които НЗОК отказва да заплати. Посочва се, че административният съд не е вникнал в същността на понятието медицински стандарт, включващ изискването за най-добро, качествено лечение на пациенти (чл. 6 от Закона за лечебните заведения). Наличието на текст в медицински стандарт за препоръчителния брои пациенти в никакъв случай не е довело до претендираните от ищеца вреди, защото медицинския стандарт сам по себе си определя качеството на оказваната помощ, а не нейния обем. Следователно не е налице пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт, поради което иска е следвало да бъде приет за неоснователен. Посочва се, че в отговора на касационната жалба (л. 18 - л. 33 от к. дело) се съдържа едно признание на ищеца за неоснователност на предявения иск, като е представил доказателства за почти пълно плащане на исковата претенция от НЗОК, което е ярка илюстрация за липсата на основание на предявения срещу МЗ иск. Предвид на тези данни по делото, като е възприел обратния резултат АС - Ямбол е постановил неправилно решение, което не съответства на приложимия материален закон - чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед направения частичен отказ от иска до размера му от 255 518 лева, то на основание чл. 233 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а касационната проверка обхване решението в останалата му част. В тази връзка Върховният административен съд намира, че касационната жалба като редовно подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е допустима, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Ямбол, е приел за основателен предявеният на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от СБАЛК - Ямбол иск против МЗ за претърпени имуществени вреди в размер на 872 076 лева, причинени му в периода 1.10.2011 г. - 30.05.2012 г. от действието на т. 7.8 от Глава IV от Приложение към чл. Единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. на МЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да постанови своето решение, съдът е приел за установено, че с Решение № 6911 от 16 май 2012 г. по административно дело № 12412 от 2011 г. по описа на ВАС, в сила от 10.08.2012 г., е отменена точка 7.8 от Глава 4 на Раздел II от Приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазването, (обн. ДВ, бр. 11 от 9.02.2010 г., изм. бр. 67 от 27.08.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2011 г., в сила от 1.11.2011 г.), съгласно която "препоръчителният брой пациенти на ден за една ангиографска зала е до 8 пациенти, а за месец - до 200 пациенти". Прието е, че между НЗОК и СБАЛК - Ямбол са сключени два договора (от 25.02.2011 г. и от 29.02.2012 г.), с които страните са уговорили извършването на болнична помощ по 19 клинични пътеки. Финансовите параметри по договорите, касаещи общите прогнозни стойности за извършване на медицински услуги, съгласно уговорените клинични пътеки, са определени на 6 940 858 млн. лева за 2011 г. по договора от 25.02.2011 г. и 4 964 359 млн. лева за 2012 г. по договора от 29.02.2012 г. Съдът е приел, че прогнозните стойности на договорените услуги, са утвърдени с две решения на НС на НЗОК от 21.02.2011 г. и 28.01.2012 г., чието постановяване е основано на правилата за определяне на задължителните годишни прогнозни стойности за дейностите на за болнична медицинска помощ (БМП), които правила от своя страна по отношение на лечебните заведения - изпълнители на клинични пътеки по инвазивна кардиология, се определя при стриктно спазване на медицинския стандарт по кардиология, включващ и правилото "8/200". Значението на споменатия стандарт, като основание за заплащане на извършената от изпълнителите на БМП надлимитна дейност, е отчетена от съда и при съобразяване с решение на Надзорния съвет на НЗОК от 14.12.2011 г., с което е прието, че отчетената от лечебните заведения надлимитна дейност по инвазивна кардиология подлежи на заплащане при спазване на споменатия стандарт. Съдът е зачел и представените по делото споразумения към двата договора, с които общата годишна стойност по изпълнението е достигнала сумата от 8 924 826 лева за 2011 г. и 5 067 485 лева за 2012 г. Въз основа на заключението на допуснатата и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че за периода 1.10.2011 г. - 30.05.2012 г. в СБАЛК - Ямбол са лекувани 2554 пациента като за 695 от тях лечението, възлизащо на сумата от 797 652 лева и 128 бр. импланти на стойност от 152 550 лева не са заплатени от възложителя по договора, тъй като е налице лечение и влагане на импланти през месеците ноември и декември 2011 г. и януари, март и май през 2012 г., превишаващи лимитните стойности, определени в действащите между страните договори. Въз основа на заключението на допуснатата и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, съдът е приел, че за периода 1.10.2011 г. - 30.05.2012 г. в СБАЛК - Ямбол, разполагащ с една ангиографска зала, са извършени 2091 инвазивни процедури, от които 1229 спешни (респ. 862 планови), като за 24 от 695 пациента е налице неизпълнение на алгоритъма към клиничната пътека № 38, поради което извършените спрямо тези пациенти процедури следва да се приемат за недовършени. Установено е, че стойността на БМП по КП № 39 за 2011 г. е 792 лева и 750 лева за 2012 г. При така установеното, съдът е приел, че исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК на СБАЛК - Ямбол против МЗ е основателна до размера от 872 076 лева, съответстваща по стойност на разходите за лечение на 671 пациента, съобразявайки направения отказ от иска в размер на 18 126 лева, съответстващ на стойността за лечение на 24 пациента. Основателността на иска е обоснована с това, че отменената по съответния ред разпоредба от процесния стандарт е била основанието въз основа на което Надзорния съвет на НЗОК е определила задължителните годишни прогнозни стойности за 2011 г. и 2012 г. по отношение на дейностите по БМП, които от своя страна са станали част от индивидуалните договори на изпълнителите на БМП по съответните клинични пътеки, изискващи спазването на съответния стандарт, а от тук и поставящ граница (лимит) на плащанията за извършените през съответната година медицински дейности. С други думи, съдът е приел, че доколкото отменената разпоредба предвижда ограничение в броя на пациентите спрямо броя на ангиографските зали в порядък от ден и месец, а именно не повече от 8 на ден и не повече от 200 на месец, то това правило само по себе си е предопределило прогнозните стойности, при които НЗОК сключва договори с изпълнителите на БМП и поставя страните по договора в условие да не могат да уговорят по-голям обем от работа, подлежащ на заплащане от страна на касата, което е довело до отказ от заплащане на надлимитната дейност (без значение дали са отчетени инвазивни или неинвазивни дейности), което от своя страна е довело в процесния период до незаплащане на извършено медицинско лечение на пациенти на обща стойност 872 076 лв. Горните мотиви на съда са изведени въз основа на заключението, че доколкото прогнозните годишни стойности включват всички видове медицински дейности, то намаляването като цяло на бюджета, следствие от действието на т. 7.8 от Наредбата, се е отразило върху оказването на болнична помощ по всички клинични пътеки, за които е бил сключен договор. Решението е допустимо и правилно. Решението е допустимо като съдът правилно е приложил процесуалния закон спрямо установените по делото предпоставки за разглеждане на иска. Настоящият съдебен състав не споделя мотивите, изложени в посочената от касатора съдебна практика - решение № 14108/2012 г. по адм. дело № 2180/2012 г. на ВАС, III отделение. Позоваването на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 194 от АПК, предвиждащи в своето съвкупно действие, че подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на обнародване на съдебното решение за отмяната на акта, е пряко неотносимо спрямо преценката за допустимостта на иска, такава каквато е определена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК, когато този иск е основан на претенция за обезвреда за период, съвпадащ напълно или частично с периода на действие на въведения като причина за вредите подзаконов нормативен акт. Процесуалният закон поставя защитата на правото на обезщетение в зависимост от момента и реда, по който е установена незаконосъобразността на вредоносния акт, но не изисква правото на иск да е обусловено от претенция, касаеща период на проявление на вредите, следващ действието на съответния акт. Връзката между претендираното проявление във времето на засягането и действието на акта, сочен от ищеца като причина за засягането, е въпрос касаещ основателността на иска с оглед установяването на пряката и непосредствена причинноследствена връзка между тях, доколкото обективната възможност действието на съответния акт да причини твърдените вреди е с предопределящо значение за преценката налице ли е причинна връзка въобще. При спазване на чл. 204, ал. 1 от АПК, съдът следва да приеме за допустим всеки иск, квалифициран като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, щом е основан на отменен по съответния ред административен акт като неговия вид е без значение. Изключването на подзаконовите нормативни административни актове от приложното поле на чл. 1 от ЗОДОВ с аргумента, че с оглед съвкупното действие на чл. 195, ал. 1 и чл. 194 от АПК тези актове от момента на обнародване и влизането им в сила до отмяната им пораждат единствено законосъобразни правни последици, респ. не могат да бъдат причина за непозволено увреждане спрямо трети лица е неправилно. Аргумент за неправилността е самият чл. 195, ал. 2 от АПК, според който: "Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение." Това е материалноправна норма, съдържаща се в процесуалния закон, чиято хипотеза предвижда, именно че действието на порочен нормативен акт може да доведе до последици, респ. е довел до такива фактически резултати с правно значение, които следва да бъдат коригирани, за да бъдат възстановени законосъобразните и справедливи правоотношения, възникнали при и по повод действието на порочния акт. Вредата, причинена на трети лица, е факт, който по силата на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ има правна последица - признатото от закона право на тези лица да искат и получат от съответното юридическо лице по чл. 205 от АПК обезвреда за претърпените вреди. Що са касае до възражението за пасивната легитимация на МЗ като предпоставка за допустимостта на иска, то същото е неоснователно. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва единствено от твърденията на ищеца относно наличието на претендираното право. Основателна ли е тази претенция е въпрос по същество, но надлежните страни се определят от твърденията на ищеца с оглед диспозитивното начало на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая е налице безупречно изграждане на исковата претенция с оглед страните спрямо твърденията. Изрично следва да се посочи, че доколкото ищецът твърди, че не друг акт, а отменената точка 7.8 от Глава 4 на Раздел II от Приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазване, е причина за претърпените вреди, то искът против МЗ е допустим и съответстващ на правилото на чл. 205 от АПК. Твърдението за наличие на отрицателна процесуална предпоставка по чл. 159, т. 7 АПК - има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание, остана недоказано. Задължението на съда е да следи за наличието на основанието по чл. 159, т. 7 от АПК като изхожда от представените по делото доказателства, а в случая такива доказателства не са представени. По делото е останало неустановено твърдението на МЗ, че разглеждания пред АССГ спор, по който е образувано адм. дело № 7419/2012 г. на АССГ, изпълва условията на цитираната по-горе разпоредба. Обжалвано решение е правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, като въз основа на установената фактическа обстановка е направил обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и правилно е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поддържаните в касационната жалба и заключението на прокурора възражения против правилността на първоинстанционното решение са неоснователни. Доводът, че към процесния период 1.10.2011 г. - 30.05.2011 г. точка 7.8 от Наредба № 2/25.01.2010 г. е не е била отменена, а действаща разпоредба, респ. че е била законосъобразен акт, е неприемлив. Действието, изпълнението и зачитането на правната сила на даден акт са функция на неговата изпълняемост, която се определя от момента на влизане му в сила на акта, такъв какъвто е определен от закон, съдебен или административен акт. Доколко обаче прилагания и изпълняван акт е законосъобразен, то това е въпрос различен от този към кой момент адресатите му следва да го зачетат и изпълнят. В случая от момента на влизането си в сила до отмяната на точка 7.8 от Наредба № 2/25.01.2010 г., посочената разпоредба е действала на годно правно основание - чл. 5, ал. 5 от КРБ, но действието й през този период макар правно основано е било незаконосъобразно като противоречащо на нормата на чл. 6, ал. 1 Закона за лечебните заведения, чл. 5, т. 5 и т. 10 от Закона за Здравното осигуряване и чл. 94 от Закона за здравето, съгласно мотивите на Решение № 6911/16.05.2012 г. по адм. дело № 12412/2011 г. на ВАС. В тази връзка последващото установяване на порока на акта спрямо момента на неговото изпълнение не може да бъде аргумент, въз основа на който да се зачете поддържаното възражение, защото от значение за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че дадения акт е незаконосъобразен и отменен по съответния ред. По отношение оплакването, че от събраните по делото доказателства не са установени видовете медицински дейности и конкретните пациенти, по отношение на които е реализирана дейност, която не е била заплатена на ищеца от страна на НЗОК именно поради въведеното ограничение "8/200", следва да се отбележи, че това оплакване е основано на неточно разбиране за предмета на делото. Искът така както е заведен и така както е разгледан от административния съд, поставя правилото "8/200" като първопричина за увреждащо интересите на ищеца определяне на годишните прогнозни стойности за 2011 г. и 2012 г., при които е сключил договорите за болнична помощ по съответните клинични пътеки, спрямо функциите му на субект, осъществяващ болнична помощ, свързана с процесния стандарт. За това предмета на доказване изисква установяване не на факта, че през процесния период ищецът не е получил заплащане за извършената работа на основание цитираното вече правило спрямо конкретен пациент, а на факта, че това правило е предопределило договорните стойности между страните, спазващи действащата нормативна уредба към процесния период, и така е предопределило намаляване на обема работа, подлежащ въобще на договаряне между страните, а от тук и до реализирането на благоприятен стопански резултат за ищеца спрямо изпълняваните задължения, произтичащи от качеството му на лечебно заведение за специализирана болнична помощ за активно лечение. Неоснователно е и възражението, с което се оспорва обосноваността на изводите на съда относно причинно-следствената връзка между решенията на НЗОК, които намаляват финансирането на СБАЛК - Ямбол, и действието на т. 7.8 от Наредба № 2/25.01.2011 г., при отчитане значението на решения № РД-НС-04-40/9.05.2011 г. и № РД-НС-04-07/31.01.2011 г. - на НЗОК, определящи механизмът за определяне на задължителните годишни прогнозни стойности за дейностите на болничните заведения, както и че в отношенията между болниците и НЗОК т. 7.8 от Наредбата е прилагана "препоръчително", а не императивно, поради което НЗОК не е поставяла ограничения за т. нар "девети" пациент на ден. Достатъчно е да бъде зачетено изразеното в приложеното по делото под л. 571 писмо на главния секретар на НЗОК, за да бъде отхвърлено поддържаното възражение. С това писмо се установява, че "разчетът за дейността по КП (клинични пътеки) е направен на база 3996 случая (за СБАЛК - Ямбол) на стойност 5 358 552 лв. Преизчислен по цени съгласно НРД 2012, тази стойност е в размер на 5 586 384 лв. От нея бяха свалени 672 случая по КП за инвазивна кардиология съгласно горе цитирания медицински стандарт (Наредба № 2/25.02.2001 г.) на стойност..." Посоченото "сваляне" на случаи, в общия смисъл и контекст на писмото, не може да има друго значение освен проявление на правилото "8/200" в отношенията между договарящите се страни - НЗОК и изпълнителите на медицинските услуги. В тази връзка е несъстоятелно да се поддържа тезата, че точка 7.8 от Наредба № 2/25.02.2001 г. не е повлияла пряко във взаимоотношенията между адресатите на акта и не е предопределила границите на свободното им договаряне. Що се касае до обстоятелството, че през процесния период СБАЛК - Ямбол е получила заплащане от НЗОК за над 200, дори 300 пациента на месец, чието лечение е свързано с клинични пътеки, регулирани от действието на Наредба № 2/25.02.2001 г., то действително съдът не коментирал в пълнота значението му към общата доказателствена съвкупност, но това не влияе на крайния резултат. Това е така, защото предмета на делото, както вече бе казано, касае отражението на правилото "8/200" във възможностите за договаряне между страни по договорите за болнична помощ, а не спор относно точното изпълнение на вече сключените договори за 2011 г. и 2012 г. Защо НЗОК е заплатила на ищеца за лечението на повече от 200 пациента за даден месец е въпрос, чийто отговор е неотносим към установения факт, че към момента на договарянето между страните, действащата нормативна уредба е ограничавала възможностите им за свободно определяне на пределните обеми на работа по договорите. Следва да бъде разгледан и доводът, че ищецът не е задължен да сключва договори с НЗОК, в случай, че счита, че определените лимити са неизгодни и че въпреки знанието за границите на определените по силата на договор между страните лимити е реализирал "изключително планова, т. е напълно подлежаща на планиране" надлимитна дейност, чието заплащане не подлежи на сигурно и гарантирано реимбурсиране от здравната каса. На първо място - задължение да сключи договор при така определените лимити (прогнозни стойности) няма нито ищецът, нито НЗОК, като същите доброволно и по собствена воля са постигнали съгласие за своите взаимни задължения. Въпросът е обаче, че договарящите страни са били задължени да съобразят волята си с Наредба № 2/25.02.2001 г. и в частност с правилото "8/200", което не кореспондира с реалните обеми на работа, които ищецът извършва с оглед гарантирания на всяко здравноосигурено лице реален достъп до необходимите му медицински услуги. На второ място - вида на медицинската дейност от гледна точка на възможността извършването й да бъде предварително планирано, не може да бъде аргумент, който да изключи отговорността на държавата, че чрез акта на министъра на здравеопазването е въведено противоречащо на ЗЗО и ЗЛЗ правило, което изключва достъпа до медицински услуги на нуждаещите се правоимащи лица посредством механизъм за ограничаване договорните обеми между Здравната каса и изпълнителите на съответните клинични пътеки. При тези съображения и на основание чл. 233 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,